Решение № 78 от 29.03.2024, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 668/2023
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 29.03.2024
- Състав
- Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.50а ал.2 · Закон за държавния служител
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Оряхово, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100668 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с правно осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, предявена от А. В. А., с ЕГН ********** от гр. Враца, ж.к.“Дъбника“, бл.33 вх.В, ап.54, чрез адв. Г. П. Г.-САК против РС К. против Районен съд К., представляван от административния си ръководител Г.П.С.а – Председател на РС К. за заплащане на сумата от 5001 лв.обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени му от нарушаване правото му на разглеждане на гр.д. № 878/2022 г. г. по описа на РС К., в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в производството.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че в резултат дългата продължителност от образуване до насрочване на първото заседание по делото гр.д.№ 878/2022 г., образувано по искова молба на ищеца депозирана на 20.07.2022г. в РС К., което било насрочено за 20.10.2023 г. с определение от 11.09.2023 г., същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност и неувереност, нарушаване на нормалното приемане на житейските препятствия. Ищецът твърди, че делото било важно за него тъй като, съдебното решение по него касаело конституционното му право на достойно заплащане на положен труд, но поради голямата му продължителност и необоснованото забавяне на разглеждане и решаване, се дезинтересирал се от него. Започнал да изпитва чувство на недоверие в правораздавателните органи на държавата и в самата държава,несигурност тъй като това необосновано забавяне на делото можело да се повтори при всеки следващ правен спор с негово участие.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5001 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 878/2022 г. по описа на РС К. в разумен срок, съгласно критериите на Европейския съд за правата на човека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата.
1
В срока за отговор от ответника е постъпил писмен такъв.
В представения отговор, ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът сочи, че при разглеждане на конкретното гражданско дело не е допуснато неоправдано забавяне, което да е довело до нарушаване правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок. Ответникът твърди, че процесното гр.д. № 878/2022г. по описа на РС К. е с правна и фактическа сложност, и с изключителен обем на доказателствения материал. Твърди се, че от образуване на делото, до датата на насрочване му на 20.10.2023 г., съдът бил процесуално активен, като е извършвал подготовка на делото в закрити разпоредителни заседания. Освен това, се сочи, че периода от постъпване на делото в съда до разглеждането му в открито съдебно заседание включва две съдебни ваканции — 15.07.2022г. до 01.09.2022г. и 15.07.2023г. до 01.09.2023г., през които дела с такъв предмет не се разглеждат. За същият период съдията докладчик също е отсъствал от работа поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г. - 8 дни; от 16.04.2023г. до 15.05.2023г. - 30 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г. - 20 дни и от 13.03.2023г. до 26.03.2023г.
- 14 дни, общо 76 дни, в който период същият е бил възпрепятстван по обективни причини да насрочи и разгледа делото. Ответникът твърди също, че натовареността на съдията докладчик била много голяма, поради което същият е се е намирал в обективна невъзможност да разгледа и реши делото в по-кратък срок.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от прекомерната продължителност на съдебния процес. Посочва също, че в исковата молба не се твърдят конкретни болки и страдания, които да са настъпили в резултат от прекомерната продължителност на делото, а са описани субективни преживявания у ищеца.При горните съображения ответникът Районен съд К. намира предявения иск за неоснователен, недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощникът си адв. Г.Г., който поддържа предявения иск .
Ответникът не се явява и не се представлява. С писмено становище оспорва иска по основание и размер, като поддържа депозирания писмен отговор, и представя справка за натовареността на съдия Ж.Д.А. за периода 15.07.2022 г. до 07.11.2023 г., съдържаща подробни данни за възложените дела /общо граждански, включително частно граждански производства и наказателни дела/, броя на насрочените, разгледани и приключени граждански дела по общия ред и наказателни дела, с уточнението, че част от частно гражданските дела не подлежат на насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание Прокуратурата се представлява от мл.прокурор Веселин Тодоров от ТО Оряхово при РП Враца изразява становище, че за неоснователност на иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр.д. № 878/2022г. по описа на РС К., че процесното гражданско дело е образувано по искова молба с пр. осн. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, вр. чл.50а ал.2 от ЗДСл, вр. чл.140 ал.1 и чл.143 ал. ал.1 от КТ вр. чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за заплащане на дължими, но неизплатени суми за - допълнително възнаграждение и положен извънреден труд, предявена от А. В. А. /настоящ ищец/ срещу ОДМВР Враца депозирана в РС К. с вх. № 3295/20.07.2022г.
На 20.07.2022г. въз основа на постъпилата искова молба, в Районен съд К. е образувано гр.д. № 878/2022г., с предмет 0701-1 Искове за трудово възнаграждение, със състав по делото 2
- Жаклин Георгиева Димитрова - Алексиева /съдията – докладчик/.
С разпореждане № 648/21.07.2022г. съдията – докладчик по делото Ж. Димитрова е разпоредила връчване на ИМ по реда на чл.131 ГПК.
На 12.08.2022г. са постъпили по делото отговор на ИМ и е предявен обратен иск от ответника ОДМВР - Враца.
С определение № 1085 от 30.09.2022г. в закрито заседание, съдията докладчик е оставил без движение предявеният от ответника обратен иск, като му е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на иска.
На 13.10.2022г. е постъпила молба от ответника ОДМВР - Враца с приложена квитанция за внесената държавна такса.
На 25.11.2022г. с определение в закрито заседание, съдията докладчик е конституирал по делото трето лице помагач на страната на ответника и е разпоредил връчване по реда на чл.131 ГПК на исковата молба и обратния иск на третото лице.
На 27.01.2023 г. по делото са постъпили отговори на исковата молба и обратния иск от третото лице АЕЦ К. ЕАД.
Видно от представения от ответника Болничен лист № Е 2022 3802429 считано от 06.12.2022г. до 09.12.2022г.вкл.,съдията докладчик е ползвал отпуск по болест в размер на 4 дни.
От представеният от ответника болничен лист № Е 20223933404 се установява, че докладчика по делото - съдия Ж. Д.А. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност считано от 11.01.2023г. до 18.01.2023г.вкл. в размер на 8 дни.
От болнични листове с №№ Е2023 0957955, Е2023 0786252, Е 2023 0786289, е видно, че съдия Ж.Димитрова –Алексиева е отсъствала от работа поради временна нетрудоспособност, без прекъсване, считано от 13.03.2023г. до 15.05.2023г. в общо размер на 64 дни.
За времето от постъпване на отговорите на исковата молба и обратния иск от третото лице – 27.01.2023 г. до 11.09.2023г. по гр.д. № 878/2022г. няма произнасяния от съдията докладчик и не са извършвани съдопроизводствени действия.
На 11.09.2023г. с определение по чл.140 от ГПК съдът е насрочил първото по делото открито съдебно заседание за 20.10.2023г.
В първото открито съдебно заседание проведено на 20.10.2023г., делото е обявено за решаване.
От показанията си св. Ивайло Зарков Иванов се установява, че познава ищеца А. В. А., с който работят в в РУ АЕЦ К.. Свидетелят сочи, че преди около година ищецът станал затворен, умислен. Тогава разбрал, че това е поради това, че делото което бил завел в РС К. се бави, няма никакви известния за него. За поведението му нямало друга причина, освен делото. Загубил вяра в правосъдната система.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ и същият е допустим, като предявен от и срещу надлежна страна.
В настоящия случай, страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че с предявеният иск по чл.2б ал.1 от ЗДОВ се претендира обезщетение за вреди по висящо производство, поради което допустимостта на иска не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, 3 в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о., ГК. С оглед разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, съответно съдебната практика прие /вж. решение по гр. д. № 1285/2016 г. на ІІІ г. о. /, че приложимите стандарти при разглеждане на иска по чл. 2 б ЗОДОВ са тези на ЕСПЧ. Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Разпоредбата на ал.2 от чл.2б от ЗОДОВ гласи, че исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва задължителна предварителна административна процедура, а за край – влизане в сила по отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен /решение или определение/. От значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС , ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.