Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 329 от 15.02.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10261/2020
Вид
Решение № 329
Подписан
15.02.2022
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № 20203110110261 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ ****" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, ***, бул. „***" № * * * , срещу К. Б. Т. с ЕГН ********** , с адрес: град ***обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 269,03 лева, представляваща 1/2 от дължима главница за незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен номер ***, клиентски № ***, с адрес на потребление: гр. ****, за която е издадена Фактура № ****г. за сумата от обща 4 538,06 лева за период на потребление от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 86,35 лева, представляваща 1/2 от дължимо обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено за периода от 09.09.2019 г. до 24.01.2020 г.; за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че процесната сума за главница представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ответника, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Счита, че е налице правно основание за корекцията, като се позовава на действащите към момента на извършване на проверката 1

ПИКЕЕ и конкретно на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ. Посочва, че процесното количество електрическа енергия е отчетено от метрологично годно СТИ, че е действително потребено и отчетено в невизуализиран регистър на електромера.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „***" АД, като ищцовото дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява, че на 25.09.2018 г. е извършена техническа проверка в обекта на абоната, като са отчетени показания в регистър 1.8.3., а съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди", РО - *** налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 024035,2 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. На тази основа, „***" АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ищцовото дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковите си претенции. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че намира същата за допустима, но по съществото си неоснователна. Твърди, че действително с лицето В.С. са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот, който придобили по време на брака им. Сочи, че бракът между тях бил прекратен с Решение № *** г. постановено по гр.д. № *** г., по описа на Районен съд ***. Със същото решение съдът постановил семейното жилище, а именно това в град ***, да се ползва от съпругата В.С.. Ответникът твърди, че от момента на фактическата му раздяла с бившата му съпруга, не обитава горепосочения недвижим имот, а към момента на подаване на отговора, ползвател на имота е ПЛ. К. Б.. Предвид горното счита предявения иск за неоснователен и моли за оставянето му без уважение.

Ответникът прави искане на основание чл. 219 от ГПК като трети лица помагачи на негова страна да бъдат привлечени фактическите ползватели на апартамента, а именно: В. П. СТ. с ЕГН ********** и ПЛ. К. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***. Моли за допускане на един свидетел за установяване на твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в 2 съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приложеното ч. гр. д. № **** по описа на РС-***се установява, че в полза на ищеца по разпореждане на съда е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, материализираща сумите предмет на настоящата искова претенция.

Заповедта е връчена на ответника-длъжник на 06.07.2020 г., като срещу същата е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК на 15.07.2020 г.

Ищецът е уведомен за стореното оспорване на вземанията му на 23.07.2020 г., като в указания му едномесечен срок е подал сезиралата съда искова молба с искане за приемане за установено между страните, че оспорващият длъжник му дължи процесните парични вземания.

На 25.09.2018 г. служители на „*** АД са извършили проверка на СТИ фабр. № *** на обект на ответника, находящ се в гр. ***, в присъствието на двама свидетели, доколкото потребителят е осъствал при извършване на проверката. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507140 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 003798 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и *** – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № *** който е подписан от служителите в присъствието на свидетелите.

От Констативен протокол № *** г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената енергия се разпределя върху невизуализирана на дисплея тарифа 1.8.3 и е в размер на 024035,2 кWh Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

На основание извършената проверка от “***” АД е изпратено уведомление до ответника, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия.

От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 23.08.2019 г. се установява, че е начислена общо 24 035 кВТч енергия за периода 26.09.2017 г. – 25.09.2018 г. на обща стойност 4 538,06 лева съобразно Фактура № ***., която е изпратена на ответника.

От протокол за монтаж № *** от 13.11.2015 г. се установява, че процесният електромер е с нулеви показания на дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му в електроснабдения имот на ответника.

От представения по делото препис от Решение № *** г. постановено по гр.д. № *** по описа на Районен съд – Варна се установява, че бракът между ответника и В.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа 3 експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 25.09.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, т.е. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. В съдебно заседание вещото лице излага предположение, че щом към датата на монтаж -2015г. видимите регистри са с нулеви показания, то и скритите такива са с нулеви показания. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна и 1.8.2 дневна енергия. Вещото лице сочи, че не може да се установи с точност в кой момент е извършено вмешателството, респектвино не може да се определи от кой момент е започнало натрупването на показания в скрития регистър, тъй като е възможно да се променят датата и часовете на електромера. Вещото лице е посочило, че извършението математически изчисления по корекционната процедура са аритметично точни съгласно съответната методика и цените на ел. енергията е правилна така, както е определена от КЕВР. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, по един в полза на всяка от страните.

От разпита на свидетеля В. Д. Г., се установява, че същият е съставил процесния констативен протокол от извършената на 25.09.2018г. проверка.

Свидетелят сочи, че при проверка на СТИ с лаптоп с колегата му установили, че електромерът отчита енергия и в невизуализиран регистър. След като установили това, служителите на дружеството демонтирали СТИ, поставили го в найлонов плик, запечаталия го и го пломбирали, след което го изпратили в БИМ.

От показанията на свидетелката ***, допусната до разпит в полза на ответната страна се установява, че ответникът и бившата му съпруга са собственици на процесния обект на потребление, находящ се в кв. „***.

Свидетелката сочи, че живее на съпружески начала с ответника, като обитават собственото жилище от месец юни 2017г. Свидетелката сочи, че след развода на ответника с бившата му съпруга през май месец 2017г., в жилището в кв. „Чайка“ останали да живеят двете деца на Камен, а мейка им живеела извън страната, но когато се върнела в България, също живеела в апартамента. Ответникът въобще не стъпвал в това жилище, като дори му е бил взет ключът.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че отвтеникът дължи процесните суми, представляващи стойността на служебно начислена електроенергия за извършена корекция на сметка при неизмерване 4 или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, ведно с обезщетението за забава. За да бъде ангажирана договорната отговорност на отвтеника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска – соченото облигационно правоотношение с ответника; законосъобразността на процедурата по проверката, включително съгласно ПИКЕЕ и ОУ; доставянето до имота на ответника на количество ел. енергия на порцесната стойност, за фактурирания период; изпадането в забава на потребителя; размера на исковете.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си, а при установяване на горното да докаже, че е погасил претендираните суми.

От събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ищецът продава на ответника електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. Доводите на ответника, че същият не притежава качеството потребител на ел. енергия, доколкото в процесния период не е живял в имота, са несъстоятелни. Макар по делото да са представени доказателства, от които да се установява, че с Решение на РС Варна обектът на потребление, в качеството му на семейно жилище е предоставен за ползване на бившата съпруга на ответника, то доколкото ответникът е собственик на ½ от него, той следва да бъде възприет като потребител на електроенергията, съобразно т. 1 от ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че бившите съпрузи като съсобственици, дължат цената на доставената енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която имот е предоставен за ползване, освен ако ползвателят на имота не е прехвърлил партидите на свое име. В настоящото производство не са налице данни за промяна на партидите, дори напротив, установява се, че същите дори не са прехвърлени на името на ответника и неговата съпруга, след закупуване на жилището.