Решение № 36 от 09.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500185 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на К. Б. Ш. срещу постановеното по гр. д. № 325/2017г. решение № 260024/15.12.2024г. на ОС Варна, поправено и допълнено с решения №260000/11.01.2024г. и №260005/07.03.2024г. и частна жалба срещу решение № 260000/11.01.2024г., с което е допълнено и поправено първоначално постановеното по делото решение, с които са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Б. Ш., Е. Г. и „Обединена българска банка“ АД: иск с правно основание чл.108 ЗС относно имот с идентификатор № ***, гр. Варна, м-ст „Св. Никола“, ул.“Стефан Венедикт Попов“ №57, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП от 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м.; иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен срещу Б. Ш. за разваляне на договор за доброволна делба от 11.04.2005г., поради неизпълнение от страна на Б. Ш. на задължението да заплати на К. Ш. за уравнение на дела й сумата от 25 000лв.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, на обжалваното решение, евентуално за неправилност и необоснованост поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се недопустимост на решението поради това, че същото е постановено при неправилна квалификация на предявените срещу Б. Ш. и „Райфайзен банк България“ АД искове, при погрешно установена фактическа обстановка и страни и в нарушение на процесуалните правила. Съдът не е взел предвид 1 своевременно представени доказателства относно преобразуването на „Райфайзен банк България“АД и в противоречие с доклада по делото, същата е конституирана и участвала по делото като трето лице-помагач, а не като ответник. Неправилно и в противоречие с допуснато изменение е посочен размера на приетото за разглеждане възражение за извършените в имота подобрения от страна на ответника Г.. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е допуснал изменение на иска по чл.78, ал.3 ЗЗД, чрез добавяне на основания за нищожност на договора за доброволна делба поради неспазване на формата. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата К. Ш. е едноличен собственик на процесния имот.

Депозирана е и частна жалба срещу решение № 260000/11.01.2024г., в частта с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното по делото решение по отношение на банката като участник в производството.

Въззиваемия Е. Г. е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че не са налице допуснати от първоинстонционния съд процесуални нарушения, както постановените решения са правилни и законосъобразни.

С писмен отговор Б. В. Ш. е изразил становище за основателност на жалбите

Третето лице – помагач – ЧСИ Р. Т. е изразило становище за неоснователност на жалбите. По подробно изложени доводи и съображения моли обжалваните решения да се потвърдят като правилни и законосъобразни.

С определение № 588/13.08.2025г. въз основа на молба от Б. Ш., като въззивник/ищец/ в процеса, на основание чл.227 ГПК е конституиран Б. В. Ш.

– наследник и правоприемник на починалата в хода на настоящото въззивно призводство на 06.02.2025г. К. Б. Ш.. Въззивникът Б. Ш. поддържа жалбите, като твърди, че до смъртта си действителен собственик на процесния имот е неговата майка К. Ш.. Собствеността е придобита от нея по наследство, съдебна делба и давност, текла от 1989г. Твърди, че поради незнание, че процесния имот не е бил придобит в режим на СИО на 11.04.2005г. К. Ш. и Б.

Ш. сключили договор за доброволна делба, който е нищожен поради липса на предвидената в закона форма, поради което и Б. Ш. не е придобил собственост върху процесния имот. Страните по договора узнали за неговата нищожност, при проведена юридическа консултация след като през 2017г.

ЧСИ предприел принудително изпълнение върху имота за задължения на Б.

Ш. към „Райфайзенбанк“ АД. Моли атакуваното решение да бъде отменено.

Въззиваемият Е. Д. Г. е изразил становище, че поради сливането на качествата на ищец и ответник, производството по предявения срещу Б. Ш. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД следва се прекрати.

Третото лице-помагач – ЧСИ Р. Т. изразява становище, че производството по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен срещу Б.

Ш., който е правоприемник на починалата ищца следва да се прекрати, поради сливане на качествата на ищец и ответник.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните 2 поддържат изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по същество на спора, като всяка претендира присъжданте на разноски.

Апелативен съд Варна, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

При извършената проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци водещи до неговата нищожност. Решението е частично недопустимо, по обстоятелства настъпили в хода на производството пред настоящата инстанция поради сливане на качествата на ищец и ответник в процеса в лицето на ответника Б. В. Ш. по предявените срещу него искове с правно основание чл.78, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС.

Производството пред ВОС е образувано по предявени от К. Б. Ш. искове, както следва: иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД срещу Б. В. Ш. за разваляне на договор за доброволна делба сключен между К. Ш. и Б. Ш. на 11.04.2005г., поради неизпълнение на задължението на съделителя Б. Ш. да заплати на К. Ш. за уравняване на дела й сумата от 25 000лв.; иск по чл.108 ЗС за признаване за установено между ищцата К. Ш. и ответниците Б. В. Ш., Е. Д.

Г. и «Райфайзен банк»АД/ «ОББ»АД, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, гр. Варна, м-ст „Св. Никола“, ул.“Стефан Венедикт Попов“ №57, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП от 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м, като ответника Е. Д. Г. се осъди да предаде на ищцата владението върху имота;

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищцата е едноличен собственик на процесния имот, като собствеността е придобита, както следва: на основание давностно владение е придобила 435 кв. м., 500 кв.м. ид.ч. от имота на основание наследяване и 500 кв.м. ид.ч., по силата на възлагане от съда по гр.д. № 3826/1986г. по описа на ВРС. Към момента на сключване на 11.04.2005г. договор за доброволна делба на имота между ищцата и ответника Ш., последният не имал качество на съделител и същият не е заплатил на ищцата уговорената с договора сума за уравняване на дела й; ищцата е едноличен собственик и на намиращата се в имота сграда, която е построена от нея и въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, издадени на ищцата. Твърди, че е живяла в сградата след нейното построяване до края на 2014г. Твърди също, че владението на процесните имоти е предадено от съдебен изпълнител на ответника Е. Г., който ги владее без основание, тъй като длъжникът по изпълнително дело № 20147170400775 – Б. Ш. на е бил собственик на имота, предмет на изпълнение по делото. Предвид изложеното е предявила иск срещу Б. Ш. за разваляне на договора за доброволна делба от 11.04.2005г., поради неплащане на сумата за уравняване на дела на ищцата, на основание чл.78,ал.3 ЗЗД и иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че Б. Ш., Е. Г. и „Райфайзен банк“ЕАД не са собственици на имота и се осъди ответника Е. Г. да предаде на ищцата владението на имота.

С отговор на исковата молба, ответникът Е. Д. Г. е оспорил предявеният срещу него иск с правно основание чл.108 ЗС. Оспорва твърденията на 3 ищцата, че е едноличен собственик на имота и, че ответникът Б. Ш. не е станал собственик на на дял втори от същия по силата на извършена с договор от 11.04.2005г. доброволна делба, както и твърденията за придобиването на 428 кв.м. ид.ч. от имота въз основа на давностно владение. Посочва се, че ищцата не е могла да придобие собствеността по давностно владение, упражнявано в периода преди влизане в сила на решението по извършване на делба на имота от 19.12.1990г., тъй като със сила на присъдено нещо е установено правото на собственост, съделителите и техните квоти. Поддържа, че ответника Б. Ш. е станал собственик на дял втори от имота по договор за доброволна делба от 11.04.2025г., независимо дали е заплатил дължимата за уравнение на дяловете сума. Оспорват се е итвърденията, че ищцата е извършила строителството на сградата в имота. Процесния имот е бил собственостна длъжника по изп. Д. № 20147170400775 по описа на ЧСИ рег.№ 717 и е бил предмет на принудително изпълнение, като Е. Г. е придобил собствеността върху същия на основание издадена по посоченото изпълнително дело и влязло в сила на 14.10.2016г. постановление на ЧСИ, с което на основание чл.496 ГПК е обявен за купувач на имота и построената в него двуетажна жилищна сграда.Предвид изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск. В условие на евентуалност, релевира възражение за задържане на имота на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане от ищцата на сумата от 325 659,77лв., представляващи направени от ответника в качеството му на добросъвестен владелец подобрения, с които се е увеличила стойностт на имота.

Ответника Б. Ш. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

«ОББ»АД, правоприемник на «Райфайзенбанк България»АД не е подал отговор на исковата молба.

Като трето лице помагач на страната на ответника Е. Д. Г. е конституирата ЧСИ Р. Т., с рег.№ 717 на КЧСИ. Същата е оспорила предявените искове като неоснователни.

Предвид сливане на качствата на ищец и ответник по отношение на Б.

В. Ш. – правоприемник на починалата в хода на производството ищца К. Ш., производството по предявените срещу същия искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите сключен между К. Ш. и Б. Ш. на 11.04.2005г., вписан под №300, т.ІV, вх.рег.№7964 от 11.04.2005г. на СВ Варна и иск за признаване за установено по отношение на Б. Ш., че К. Б. Ш. е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, ул.»Стефан-Венедикт Попов» №57, с площ от 805 кв.м., ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда е недопустимо и следва да се прекрати.

Първоинстанционното решение, в частите с които са отхвърлени предявените срещу Б. В. Ш. искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС следва да се обезсили.

В останалите части обжалваното решение е процесуално допустимо и спорът следва да се разгледа по същество.

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона 4 предпоставки, а именно: че ищцът е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и, че същият се владее от ответниците без основание.

В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание, в качеството им на собственици.

При оспорване на твърдените от страните права, е необходимо всяка една от тях да установи наличието на определените в закона предпоставки за придобиване на правото на собственост. В настоящия случай, в исковата и уточнителните молби са изложени твърдения, че собствеността върху имота е придобита от К. Ш. на основание наследяване и давност, като в тежест именно на ищеца по делото е да установи посочените обстоятелства. Ангажираните по делото доказателства не лигитимират ищцата като собственик на процесния имот.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото заверен препис от акт за раждане № 2937/08.10.1968г., изд. От Община София и удостоверение за наследници се установява, че Б. В. Ш. е син на К. Б. Ш. и В.А. Ш.; В.А. Ш. е починал на 16.1.1993г., като е оставил за свои наследници: