Решение № 312 от 12.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Ямбол, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330100342 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София срещу Р. Г. П. от гр. Я..

С исковата молба ищецът твърди, че на 24.10.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *******, като на основание така сключения Договор, ищецът е предоставил на ответника сума в общ размер 2857.06 лв. на ответника по делото, от които:

1570.00 лв. са предоставени за общо ползване, а сумата 1287.06 лв. са предоставени за заплащане на избраната от потребителя застраховка Защита на кредита и сметките.

Сочи се, че договор не е бил сключен при Общи условия.

На следващо място се твърди, че длъжникът не е извършвал редовни плащанията и е допуснал просрочие на три поредни дължими вноски, с падеж: 25.12.2023 г.; 25.01.2024 г.;

25.02.2024 г. поради което кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора, получено лично от длъжника на 13.06.2024 г.

Твърди се, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подал заявлението по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника Р. Г. П., по което заявление е образувано ч.гр.д. № *******/2024 г. на РС Я..

Със свое разпореждане заповедният съд е предоставил едномесечен срок на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, с което и по същество ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото дело, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Р. Г. П., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ******* сключен на 24.10.2023 г. дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател по същия договор за следните суми: 2838,50 лв. 1 изискуема главница, 462,58 лв. - изискуема договорна/ възнаградителна лихва за периода от 25.12.2023 г. до 13.06.2024 г. и сумата от 47,21 лв. - обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.12.2023 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че исковата претенция е изцяло неоснователна, като се релевират подробни съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК, чл.10, ал.1 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

На тия основания се иска от съда да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която и на подробно изложените в нея основания се иска от съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендират де разноски и се представя списък на същите по чл.80 ГПК. В случая че от процесуалния представител на ответника се претендира адвокатско възнаграждение над минималното се прави възражение за прекомерност на същото.

Преди съдебно заседание по делото от пълномощника на ответницата е постъпила молба, с която се сочи, че с оглед заключението на вещото лице за заплатена от последната сума в размер на 160 лева и недействителността на процесния договор за кредит, сумата от 160 лева да се прихване към дължимата от нея главница.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *******/2024 год. по описа на ЯРС на 25.07.2024 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу длъжника-ответник в настоящото производство Р. Г. П., за следните суми: 2 838.50 лева – главница; 462.58 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год.; 47.21 лева – обезщетение за забава, за периода от 25.12.2023 год. до 11.07.2024 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че паричното вземане е изискуемо по договор за потребителски кредит № **************/24.10.2023 год.

Съдът е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *****/26.07.2024 год. и изпълнителен лист № ******/26.07.2024 год. за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в настоящото производство Р. Г. П..

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Р. Г. П., че не дължи 2 изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд със своя разпореждане № *****/19.12.2024 год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД , че може да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417 ГПК.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на уведомление за предсрочна изискуемост от 14.05.2024 г., зав. копие на договор за потребителски кредит, зав. копие на заявление-декларация за установяване на договорни отношения, зав. копие на декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, зав. копие на застрахователна програма „Защита на кредита“, зав. копие на Декларация, зав. копие на известие за доставка – обратна разписка от 13.06.2024 г., зав. копие на извлечение от счетоводни книги от 11.07.2024 г.

От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 24.10.2023 год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника Р. Г. П. в качеството на кредитополучател. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******, с общ размер на усвоения кредит – 2857.06 лева, от които 1570 лева – главница по кредита и 1287.06 лева – общ размер на застрахователна премия по застраховка: Защита на кредита и сметките. В чл.9.1 страните по договора да уговорели лихвен процент – 34.12, а в т.10 от Договора ГПР в размер на 39.86 % и обща дължима по договора сума в размер на 5987.02 лева. В договора е обективиран и погасителен план по кредита, видно от който изплащането на дължимата сума е разсрочено на 59 погасителни равни месечни вноски от по 99.79 лева и последна погасителна вноска в размер на 99.41 лева, с падеж на последната 60 погасителна вноска – 25.10.2028 год. В погасителния план са посечени още както размерът на погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и размер на лихвата за съответния период. В чл. 7.2.3 пък е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което потребителя дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на Договора.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год., Договор за потребителски кредит № ******* от 24.10.2023 год., на 31.01.2024 год. е платена еднократно сума в размер на 160.00 лева, с която е погасена вноска №1 от погасителен план изцяло, и част от вноска № 2, от които: главница – 18.56 лева; договорна лихва за периода 24.10.2023 год.-24.12.2023 год. – 140.71 лева и лихва за забава за периода 25.11.2023 год.-31.01.2024 год. – 0.73 лева. Непогасената главница е в размер на 2 838.50 лева, формирана по следния начин: усвоена главница - 2857.06 лева, погасена главница – 18.56 лева, непогасена главница – 2838.50 лева. Обезщетението за забава върху 3 падежиралата и непогасена главница, за периода от 26.12.2023 год. /датата следваща падежа на първата непогасена вноска/ до 11.07.2024 год. /съгласно ИМ/ е в размер на 34.63 лева.

Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по Договор за потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., са неплатени 7 вноски от погасителен план – от № 2 до № 8, в размер на общо 3 335.71 лева, от които: главница – 2838.50 лева; договорна лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. – 462.58 лева и обезщетение за забава за периода от 26.12.2023 год. до 11.07.2024 год. – 34.63 лева. По данни от счетоводството на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД претендираното обезщетение за забава, за периода от 25.11.2023 год. до 11.07.2024 год. е в размер на 47.21 лева. В този случай, към датата на към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 год. по Договор за потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., са неплатени 7 вноски от погасителен план – от № 2 до № 8, в размер на общо 3348.29 лева, от които: главница – 2838.50 лева;договорна лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. – 462.58 лева и обезщетение за забава за периода от 26.12.2023 год. до 11.07.2024 год. – 47.21 лева.За Р. Г.

П. е сключена застраховка по продукти „Защита на кредита“, „Защита на сметките“ и „Второ медицинско мнение“ във връзка с Договор за потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., чрез „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – като застрахователен агент, със застрахователна премия в размер на общо 1287.06 лева. Ответникът е включен в Групов застрахователен договор със застрахователите „Кардиф-Общо застраховане“ и „КардифЖивотозастраховане“. С платежни нареждания от 24.11.2023 год. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е извършила преводи по сметки на застрахователите „Кардиф-Общо застраховане“ и „Кардиф-Животозастраховане“, с основание „Премии и прекратени полици м102023 год., Протокол за прихващане 17.11.2023“. По данни от извлечение от сметка в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с титуляр Р. Г. П., се установява, че заемната сума по Договор за потребителски кредит № *******/24.10.2023 год., е усвоена на 24.10.2023 год. в размер общо на 2857.06 лева, от които: предоставена сума по кредит

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 2838.50 лева; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 462.58 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2023 год. до 13.06.2024 год. и 3. по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 47.21 лева – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.12.2023 год. до 11.07.2024 год.

Срещу заповедта за изпълнение длъжника ответник е подал възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД представлява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който 4 кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целият период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

Разпечатката съдържа 33 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ea0e0ba-5a35-484a-a317-5834c7acdc55