Решение № 27 от 27.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кюстендил, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500409 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба подадена от А. И. А., ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. Ю. С. насочена срещу Решение № 322/27.06.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1627/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт А. И. А. е осъден да заплати на Л. Д. К. сумата от 12 917,84 левa, представляваща разноски за извършен от Л. К. през 2023 г. ремонт на покрив, представляващ обща част в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед 300- 5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***********************, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2023 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен искът за главницата за разликата над уважения размер от 12917,84 лв. до пълния предявен размер от 16 363,31 лв., както и искът за сумата от 1 590,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2022 г. до 25.09.2023 г.

Също така са отхвърлени предявените от А. И. А. против Л. Д. К. насрещни искове за сумата 2400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в собствения на А. И. А. имот с идентификатор ***- втори жилищен етаж, находящ се в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед 300-5- 56/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***********************, в резултат на извършен по възлагане на Л. Д. К. ремонт на покрива на сградата и за 1 сумата 10 000 лева (частичен иск от вземане в общ размер на 78 000 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в имот с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ***********************, в резултат на извършени от Л. Д. К. незаконни преустройства на първия жилищен етаж.

Посоченото по- горе решение се обжалва от А. И. А. в частта, в която първоинстанционният съд го е осъдил да заплати на Л. Д. К. сумата от 12 917,84 лв., представляваща разноски за извършен ремонт на покрив от същата, както и в частите, с които са отхвърлени предявените от него насрещни искове.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеният първоинстанционен съдебен акт в обжалваните части е неправилен и незаконосъобразен. По отношение на главния иск се сочи, че изводът на решаващия съдебен състав, а именно, че извършените ремонтни дейности са необходими не кореспондирал изцяло със заключението на съдебно- техническата експертиза, тъй като от последното ставало ясно, че не е наложително извършването на някои видове СМР. Заявява се, че не е наложително извършването на цялостна подмяна на покривната конструкция, а за запазване на сградата е достатъчно извършването на частичен ремонт на покрива. Според въззивника той не дължи сумата за необходими разноски, защото от заключението на вещото лице се установявало, че е извършен незаконен строеж. Доказано в процеса е, че основният ремонт на покрива е направен без необходимото качество и здравина и не е съобразен с действащото законодателство. Изтъкват се съображения по отношение дължимостта на полезните разноски, които въззивната страна е осъдена да заплати в размер на 4 856.85 лв. като се сочи съдебна практика, според която отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Излага се становище по отношение на предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 2400 лв, като оспорва извода на първоинстанционния съд, с който е отхвърлил исковата претенция с мотив, че не е доказано наличие на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на изпълнителите на ремонта и нанесените щети на втория жилищен етаж. Анализирайки доказателствата по делото се счита, че имало причинно- следствената връзка между нанесените вреди върху тавана на стаите на втория жилищен етаж и противоправното поведение на работниците, наети от Л. К., тъй като пукнатини и дупки по каратавана преди ремонта на покрива на жилищната сграда не е имало. По отношение на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. (частичен иск от вземане в общ размер на 78 000 лв.) се твърди, че изводът на районен съд за недоказаност на тази искова претенция е незаконосъобразен, тъй като от приетата съдебно- техническа експертиза е установено, че в процесния имот са извършени функционални изменения в сравнение с проекта на имота от 1961 г.

Искането е за отмяна на решението като неправилно в обжалваните части и за отхвърляне изцяло на предявения от Л. К. срещу А. А. иск, както и постановяване на решение, с което да бъдат уважени насрещните искове. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от Л. Д. К. чрез пълномощника й адв. М. А. З., в който се изразява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на постановеното съдебно решение.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото 2 доказателства и становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за сумата от 16 363,31 лв., представляваща припадащата се част (1/2 ид.ч.) от стойността на направените необходими разходи от Л. К. за основан ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в гр. ***********************.

Анализирайки събраните по делото доказателства, районен съд е уважил иска за сумата 12 917.84 лв., като е приел, че извършеният ремонт е бил необходим за запазване на процесната сграда, но последното е могло да се постигне и чрез частичен ремонт на покривната конструкция. Във връзка с твърдението на ответника за липсата на необходимите строителни книжа за извършването на ремонта е посочил, че в случая не е налице влязъл в сила акт за премахване на извършения строеж, поради което липсата на разрешение за строеж не освобождава ответника от заплащането на разноски за подобрения. По отношение на дължимата от ответника сума е посочил, че за запазване на вещта е било необходимо извършване на частичен ремонт на покрива, но с фактически изпълнения цялостен ремонт се е увеличила стойността на имота, поради което и вземайки предвид данните на съдебно- техническата експертиза е приел, че половината от разходите за необходими разноски е 8 060.99 лв. и към тях е добавил изчислената от него сума от 4 856.85 лв., представляваща полезни разноски, равняващи се на увеличената с тези разноски стойност на процесния имот.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По отношение на възражението, че отношенията между страните се уреждат въз основа на правилото на чл. 41 от ЗС следва да се посочи следното:

Отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 от ЗС съгласно което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В настоящия случай вземайки предвид изложените в исковата молба твърдения, а именно, че се касае за извършване на необходими разноски за ремонт на покрив на жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, предвид лошото му състояние, водещо до течове, стигащи до първия етаж и нанасящи щети на имота на ищцата, настоящият съдебен състав намира, че правилната правна квалификация на иска е по чл.41 от ЗС, а не посочената в решението правна квалификация по чл. 30, ал.3 от ЗС. Предвид обаче, че на страните са дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и правилно е 3 разпределена доказателствената тежест, то съдът приема, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по действително заявената от ищцата претенция и в рамките на релевираните от последната фактически обстоятелства.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че изводът на решаващия съдебен състав, затова че извършените ремонтни дейности били необходими разноски не кореспондирал изцяло със заключението на съдебно- техническата експертиза, тъй като от последното ставало ясно, че не е било наложително извършването на някои видове СМР.

В съдебната практика се приема, че необходими разноски са тези, които са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение, а полезни разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. Следва да се има предвид, че и необходимите и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната собственост е съобразно дела му в общите части. В случая от заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че извършените на покрива ремонтни дейности са били необходими, за да се предотврати износването и овехтяването на сградата. За необходимостта от извършване на ремонт на покрива с оглед предотвратяване на течове при дъжд в сградата сочат и показанията на свид. Христина- Вера Овчарска и на свид. М.А..

Съдът кредитира техните показания- на първата при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото е дъщеря на ищцата, а на втория, вземайки предвид, че има непосредствени наблюдения, доколкото е извършил оглед на покривната конструкция непосредствено преди извършването на ремонта. Вярно е, че от заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че предотвратяването на износването и овехтяването на сградата е можело да се осъществи и чрез частичен ремонт чрез подмяна на компрометирани дървени носещи елементи, поставяне на хидроизолация и пренареждане на керемидите, но следва да се има предвид, че по силата на чл. 41 от ЗС етажните собственици участват и в полезните разноски, с които се увеличава стойността на имота. Съгласно цитираната норма за извършването на полезните разноски се изисква решение на общото събрание, но следва да се има предвид, че ролята на същото не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, а има значение за правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Като в случая, доколкото ремонта на покрива е извършен против волята на ответника, то отговорността му може да бъде търсена по правилата на чл.59 от ЗЗД. В настоящия случай с оглед на посочените правила и предвид разясненията на вещото лице и данните съдържащи се в заключението, първостепенният съд е определил размера на необходимите разноски (16 121.98 лв. за цялата сграда, а за съсобственика- 8 060.99 лв.), и на полезните разноски (9 713.70 лв., за съсобственика-4 856.85 лв.), при което е приел, че ответникът дължи обезщетение в размер на 12 917.84 лв.