Решение № 1129 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106799 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, представлявано от Ц.М., против В. Б., роден на ********** г., БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. Ч., община С., м. А., ***.

В исковата молба се твърди, че Б., като собственик на имот, бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугите, предоставяни от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обектгр. Ч., община С., м. А., ул. Б., комплекс Ф.Г., ***, идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с аб. № ******.

Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредбата, за процесният период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно.

1

След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактури в периода 25.08.2022 г.- 25.08.2025 г. за сумата от общо 752,62 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване.

Върху всяка сума по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на фактурата, от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Предвид на това се моли да бъде осъден Б. да заплати сумата от 752,62 лева, дължима по издадени фактури за периода 25.08.2022 г.- 25.08.2025 г., с отчетен период по фактури 16.07.2022 г.- 13.08.2025 г., сумата от 133,50 лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по настоящото производство.

В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на ответника, с който се сочи липса на валидно облигационно правоотношение между страните, поради непредставен писмен договор. Навежда се, че ищецът не е потребявал твърдените услуги; липсвали представени карнети, тъй като водомера не бил с дистанционно отчитане; било извършвано надписване чрез служебно добавяни количества вода; нито едно от отчитанията не било подписано от ответника или упълномощено от него лице; прави възражение за изтекла давност. С тези аргументи се моли претенциите да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание представителят на ответника заяви, че поддържа единствено възражението си за настъпила погасителна давност за фактурите, издадени след 3-годишен период назад. Изрази становище, че в останалата си част не поддържа наведените възражения, като не оспорва потреблението, количеството и цената на потребената вода.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.

2

198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Ч., община С..

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. По делото няма спор, а това се установява и от приложения н.а. № ***, т.**, н.д. № ***/*** г. на нотариус М.А.-Т., че ответникът е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. Ч., община С., м. А., ул. Б., комплекс Ф.Г., ***, съставляваща СО с идентификатор ***, и в тази връзка се явява потребител на ВиК услуги.

Доколкото по делото няма спор за това, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери, и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР и публикувани на интернет страницата на ищеца, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактурирането.

По делото не се спори, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № ****** на посочения по- горе имот.

След като дружеството- ищец е предоставило ВиК услуги, за което няма спор между страните, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /неоспорена/, 3 съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № ******, и титуляр- Б.. От справката е видно, че на монтирания в обекта водомер (1684/103) е правено почти ежемесечно отчитане за периода от 15.08.2022 г. до 13.08.2025 г., когато водомерът е бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.

За 2023 г. се констатира, че отчитането е било веднъж годишно, но съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл.24, ал.4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди- от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като впоследствие е отчетено действително потребеното количество вода за обекта. Следва да се посочи, че съобразно справкатаизвлечение единствено за 2023 г. е било извършено отчитане веднъж годишно, като за останалия период такова е било правено ежемесечно. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода /собствениците или техни гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

По делото са приложени решения на КЕВР от 2020 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г., указващи стойността на предоставените от ищеца услуги., както и сочените фактури, издадени от ищцовото дружество. В тази връзка, а и поради липса на спор, съдът счита, че посочените в справката- извлечение и фактурите количества правилно са били остойностени за посочените периоди.

От страна на особеният представител на ответника бе наведено възражение за настъпила погасителна давност на част от вземанията, което съдът намира за основателно по следните съображения:

Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания- за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в” от ЗЗД, се погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. В исковата молба се сочи, че падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия/. Въззивната инстанция е имала повод да се произнесе по аналогични твърдения с Решение № 1067/16.10.2023 г. по в.гр.д. № 1492/2023 г. и Решение № 488/04.04.2023 г. по в.гр.д. № 196/2023 г., двете по описа на БОС, приемайки, че правните норми, които уреждат института на погасителната давност, включително началния й момент, имат императивен характер, като на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Сочи се, че 4 тази разпоредба е нормативен израз на принципа, че началото на погасителната давност е моментът, в който възниква правото на иск в материален смисълпритезанието. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД предвижда изключение от общото правило на ал. 1- ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД е израз на нормативната идея, че началният момент на давността следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. В този смисъл е възприето, че да се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на носителя на субективното право е неприемливо, защото по този начин би се създала възможност за отлагането й, а законодателят не допуска тя да бъде скъсяване или удължавана по желание на страните по правоотношението (П., М. Гражданско право. Обща част. 2002, с. 659).

В настоящият случай, съобразно клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, които предвиждат задължение за заплащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им, може да се направи извод, че страните по процесното правоотношение са уговорили падежът на вземанията да настъпва в определен срок след отправянето на покана чрез издаването на фактура, в какъвто смисъл са и доводите на самия ищец в исковата молба- че насрещното задължение за заплащане на цената е обусловено от издаването на фактурата.

Следователно е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД , при която началният момент на давността е обусловен от момента на възникване на задължението за плащане.

Исковата молба е входирана в съда на 22.10.2025 г., поради което за погасени по давност следва да се считат вземанията по фактура № 0044073670/25.08.2022 г. за периода 16.07.2022 г.- 15.08.2022 г. и вземанията по фактура 0044238337/26.09.2022 г. за периода 16.08.2022 г.- 23.09.2022 г., възлизащи на сумата от общо 108,38 лв., и в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена. В останалите им части вземанията са дължими.