Решение № 19656 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19656 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110111217 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 9392,92 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени при ПТП на 02.12.2025 г. на лек автомобил „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ, вследствие противоправно поведение на водач на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ, чиято гражданска е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2026г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ауди“, с рег.

№ СВ1441АЕ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че на 02.12.2025 г. в гр. София е реализирано ПТП, при което водачът на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ, поради възникнала техническа неизправност – гръмнала дясна гума от средния мост на ремаркето, е увредил застрахования при ищеца автомобил. Поддържа, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 9392,92 евро. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът чрез юрк. Славейков е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ, както и наличието на причинна връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди. Поддържа, че няма контакт между двете МПС-та. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и размера на претендираните щети. Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна на 1 водача на л.а. „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ. Не оспорва извършеното плащане от страна на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

Действително искът е с правна квалификация чл. 411, ал. 1 от КЗ, но не във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а във връзка с чл. 50 от ЗЗД.

Ищецът в исковата молба сочи, че водачът на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ с действията си е нарушил разпоредби на ЗДвП, с което е станал причина за настъпването на ПТП. С оглед тези му твърдения съдът е квалифицирал иска във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като е указал на ищеца, че не сочи в какво се изразява противоправността на действията на водача на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ. Въпреки това ищецът не е възразил по така изготвения доклад, който е бил приет за окончателен. Независимо от горното съдът счита, че искът е следвало да се квалифицира като иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 50 ЗЗД.

Това е така, защото ищецът в исковата молба е въвел твърдения, че поради възникнала техническа неизправност на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ/гръмнала дясна гума от среден мост на ремаркето/, е настъпило процесното ПТП. Тоест, при така описаната фактическа обстановка не е налице виновно и противоправно поведение на водача, а вреда от вещ. Така се приема напр. в Решение № 2839/20.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8905/2021 г. при идентична хипотеза. Твърдението за техническа неизправност следва да доведе до самостоятелна квалификация на иска от съда, а именно по чл. 50 ЗЗД, като се разграничи от правната оценка на ищеца за виновно противоправно поведение на водача.

Без съмнение липсва виновно противоправно поведение, доколкото САТЕ приема, че водачът на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като дефектирането на гума и отделянето на части от нея имат внезапен характер.

От разпоредбата на чл.411, ал.1 от КЗ, се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 50 ЗЗД за вреди от вещ на лицето, под чийто надзор се намира вещта; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 и т. 7 КЗ Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1 за причинени в резултат на повреда на превозното средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди и произтекли от превозното средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, т. 2, независимо дали е застраховано или не, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

2

В случая вредите са възникнали от ремарке с рег. № Е8079 ЕЕ, което е било свързано с влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ и е било функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение.

За идентичен случай е налице практика на ВКС, напр. Решение № 60066 от 29.06.2021 г. по т. д. № 661/2020 г., I т. о. на ВКС, съгласно което: “Трайна и непротиворечива е съдебната практика, която приема, че предвид разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ отм. обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние и/или характер /чл.50 ЗЗД/- решение №15 от 01.06.2012г., т. д.№279/2011г., І т. о., решение №113 от 23.11.2012г., т. д.№708/2011г., І т. о. и др. Съдебните състави на ВКС излагат доводи, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционно задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в смисъла на чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД, което следва от горецитираните законови разпоредби, регулиращи отношенията по застраховка „Гражданска отговорност“ и предвиждащи, че обект на застраховане и застрахователно покритие са причинените вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.“

Ето защо искът следва да се разгледа като такъв с квалификация чл. 411 ал.1 от ЗК, вр. с чл. 50 ЗЗД. Разбира се, съдът отчита въвеждането на противоречиви твърдения от страна на ищеца и непознаването от страна на процесуалния му представител на законови разпоредби в специфичната материя, с която се занимава, дори включително разликата между чл. 410 КЗ и чл. 411 КЗ. Въпреки това искът не следва да бъде отхвърлен само поради тези очевидни пропуски.

Безспорно е, че към 02.12.2025 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ и ответното дружество.

Безспорно е също, а и е видно от представената застрахователна полица, че към 02.12.2025 г. между собственика на автомобил „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Безспорно е, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 9392,92 евро за отстраняване на вредите по автомобил „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително възникване на вреди от вещ, намираща се под надзор на застрахованото лице.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 02.12.2025 г. Същият в обстоятелствената си част е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. Действително като участник в ПТП-то неправилно е посочен водачът на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ. Съгласно пар. 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Както се посочи по-горе водачът на влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ не е допринесъл с поведението си за настъпването на ПТП-то.

От друга страна е налице ПТП по смисъла на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП доколкото е настъпило събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство или други материални щети.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

3

На 02.12.2025 г. около 22:25 часа в гр. София, влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ, с ремарке с рег. № Е8079ЕЕ, се движел по северна скоростна тангента и в района на координати 42.7078153493, 23.4460554103 настъпила техническа неизправност, състояща се в пукане на дясна гума от среден мост на превозното средство, вследствие на което части от гумата се ударили в движещия се зад него автомобил „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, а и не се оспорва от страните.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ.

Както се посочи по горе вредите са възникнали от ремарке с рег. № Е8079 ЕЕ, което е било свързано с влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ и е било функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение по смисъла на чл. 479, ал. 1 КЗ.

Без съмнение е и, че към момента на настъпване на ПТП-то влекач „МАН“, с рег. № Е2135НМ, с ремарке с рег. № Е8079ЕЕ се е намирал под надзора на водача му – Тома Й.

Кърцелов, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Така напр.

Решение № 113 от 23.11.2012 г. по т. д. № 708/2011 г., I т. о. на ВКС: „Гражданска отговорност” за вреди, причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС на основание чл.45 и чл.50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачи – р.

№ 522/20.10.2008 г. на ВКС по т.д. 274/2008 г.“

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ауди“, с рег.

№ СВ1441АЕ. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. „Ауди“, с рег. № СВ1441АЕ не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

Не следва да се обсъжда и хипотезата на случайно събитие, доколкото тя изключва вината на делинкветна, докато тук се разглежда обективна, безвиновна отговорност.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи съгласно чл. 50 ЗЗД на застрахования.