Решение № 260002 от 06.01.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…...01.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена

Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 687 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 32 от

ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК).

Приет е за разглеждане установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1

ТЗ от „ВЪРШЕЦ

МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., чрез адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу Л.Т., гражданин на Румъния, с персонален номер 1870108375202, действащ чрез пълномощник адв. С.В.И. – ВАК със служебен адрес *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от управители А.М.К. и С.Х.Р.М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, както следва: за връщане на сума от 35 547.21лв, предявена като левова равностойност на 18 175 евро, представляваща дадена от купувач авансова вноска за платена покупна цена по прекратен от синдика на несъстоятелен търговец неизпълнен от длъжника предварителен договор от 05.03.2007г за продажба на имот в строителство, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.09.2018г до окончателно изплащане на дълга.

Ищецът, чието възражение срещу приетото от синдика вземане на конкуриращ го кредитор е било отхвърлено по реда на чл. 690 ТЗ оспорва твърденията относно пораждане на правото на предявилия вземане кредитор след отпадането на действието на сключения чрез управителите на несъстоятелния длъжник писмен договор, според който дружеството е следвало да продаде след построяване в срок от 18 месеца апартамент № 5, находящ се в сектор 2, вх. С ет.2 на бъдеща сграда в УПИ ХII-948 в гр. Обзор срещу заплащане на цена от 60 600 евро, платима на вноски, от които първата е била дължима в деня на сключване на договора и съответно от цената били внесени 18175евро по банкова сметка ***. Оспорва се и правото на купувача по този договор да иска довършване на сделката до уведомяването му от синдика на 11.06.2018г за откритото производство по несъстоятелност, както и правото на синдика с изявление от 31.08.2018г да прекрати този договор, тъй като купувачът е бездействал след сключване на договора и въпреки забавата на продавача не е предприел никакви действия до изтичане на общ срок на погасителната давност за всички права срещу неизправната страна- както за разваляне на неизпълнен от продавача договор, така и за имуществени права за търсене на изискуема парична претенция, възникнала от неизпълнение, евентуално от прекратяване на договора.

Ищецът твърди и че срокът за предявяване на вземанията за събиране в производство по несъстоятелност е бил пропуснат, както и че молбата, подадена от името на кредитора не е била редовна, не е била подписана от него или от редовно упълномощен представител.

С доводи за недоказано възникване на вземането, евентуално за погасяването му по давност, ищецът претендира за пълното отричане на правото на конкурента да получи удовлетворение в производството по несъстоятелност.

По същество пълномощникът адв. Г. поддържа възражението за погасяване на правата по давност, като в допълнително писмено становище се позовава и на новоустановен факт относно процесуалното представителство на ответника Т. от адвокат, който е довереник и на синдика.

Като счита, че този факт има значение не само за надлежно представляване на ответника, но и при оценка на действията на синдика по същество, моли съда служебно да изясни този въпрос преди постановяване на решението. Евентуално пледира за уважаване на иска поради основателно възражение за давност, като сочи, че при наличие на изтекла давност от датата на сключване на предварителния договор за обект, чието изпълнение изобщо не е започвало, формалното изявление на синдика не може да възстанови погасените вече права в ущърб на останалите кредитори на длъжника.

Ответникът

Л.Т., чрез упълномощен адвокат Св. И., оспорва претенцията като обосновава своевременната си защита след уведомяването му като кредитор с права в производство по несъстоятелност водено в държава-членка, различна от постоянното му местопребиваване. Позовава се на пораждането на правото му да получи останалата без основание авансова вноска едва при прекратяване на неизпълнения договор след отправяне на искане до синдика по специалния ред на чл. 644 ал.3 ТЗ. По същество процесуалния представител бланкетно пледира за отхвърляне на претенцията.

Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, действащ чрез законен представител, не е упражнил право на защита в настоящия процес.

Синдикът на несъстоятелното дружество Г.С. счита оспорването за неоснователно, като признава в становището си пред съда по несъстоятелността и поддържа в настоящото производство твърдение за наличие на спорния писмен договор в търговската документация и счетоводно отразяване на заплатени суми и неплатени задължения по този договор в счетоводните регистри, както и за извършените действия по уведомяването на известен кредитор с местожителство в друга държава-членка и прекратяването на заварения при откриване на производството по несъстоятелност неизпълнен от длъжника предварителен договор. По същество бланкетно поддържа същите доводи.

Ищецът и ответникът Т. са формулирали претенции за присъждане на разноски съответно в искова молба и в отговора по иска, но в откритото заседание изрично са заявили че не поддържат тези свои искания и не са представили списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за тях.

Предварителните въпроси, допустимостта на предявените искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение № 260636/2.10.2020г.(л.80), съобщено на страните. Съдът е отчел като положителна процесуална предпоставка интересът на кредитор, легитимиращ се като частен правоприемник на лице с прието вземане, да оспори право на конкурент, предявил право за удовлетворение в същия ред от активите, формиращи маса на несъстоятелност, което е било признато от синдика при приемане на вземането в съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Интересът от настоящото установяване е породен след като съдът по несъстоятелността е отказал да уважи възражението на цесионера с доводи за неубедително оспорване.

По-подробно изложение на твърденията и правната квалификация на процесуалните действия на страните, включително и зачетеното предварително оспорване в производството по чл. 692 ТЗ и изключената част от бланкетно посочени доводи за несъществуване на дълга, обосновани с неконкретизирани правни квалификации са изложени в устен доклад в заседанието на 10.12.2020г(л.105), чрез препращане към одобрен начален проект (л.82).

Допълнителното позоваване на новооткрит факт в писменото становище на ищеца е неоснователно. На първо място, посоченото обстоятелство не може да се счита за новонастъпил факт, тъй като ищецът сочи съставено от синдика пълномощно, за което твърди, че е било оповестено в деня на провеждане на последното по делото заседание, чрез депозиране по партидата на несъстоятелния търговец в търговския регистър на заявление по висящо производство по регистрация на документ. Същото пълномощно обаче, по аналогичен начин е било посочено още при регистриране на заявление Заявление Г1 20181115170357 и ако ищецът е разполагал с достъп до партидата(за да узнае съдържание на приложено към заявление доказателство) е можел още след 15.11.2018г. да се позове на овластяването на адв. Св. И. с права да представлява синдика на несъстоятелно предприятие в регистърно производство по оповестяване на изготвени от синдика списъци и счетоводна документация за годишно приключване на дейността на длъжника. Респективно този факт не е нов и е следвало да се заяви в хода на размяна на книжата или поне до обявяване на устния доклад на 10.12.2020г.

Отделно от това, само по себе си обстоятелството по това упълномощаване не поражда посочената от ищеца пречка за движение на производството, за която съдът следи служебно и следва да докладва дори и страните да не са се позовали. Адвокат И. е бил упълномощен изрично от ответника Т. с права за процесуално представителство, като документът издаден от страната не е датиран, но е бил представен като приложение към молбата, адресирана до синдика от името на това лице на 17.08.2018г. Пълномощното, издадено от синдика на двама адвокати, един от които е адв. И. също не е датирано, но е регистрирано като приложение към заявлението в търговския регистър няколко месеца по-късно, по повод обявяване на списъците на вземания, съставени от синдика. При предходното регистърно производство по заявление Г2 20180718153151 синдикът не е ползвал представител.

Налага се извод, че упълномощаването на адвоката от кредитора предшества упълномощаването от синдика. Съответно, дори и ако се приеме, че защитата на синдика в регистърно производство и в същинското производство по несъстоятелност, където синдикът осъществява основните си функции по установяване на правата на кредиторите са идентично „дело” по смисъла на чл. 43 ал. 3 ЗАдв, то пречката би възникнала за упражняване на представителство от името на синдика, а не от името на лицето, което първо е получило консултацията и изпълнението на възложената на адв. И. адвокатска услуга. В настоящото дело обаче, както и в предварителните действия по очертаване на спора по реда на чл.

690 ТЗ синдикът е действал само лично и не е ползвал услуги нито на адв. И., нито на колежката му адв. Николова, осъществила фактически действията в регистърното производство, за които двамата адвокати са били общо упълномощени.

В заключение съдът не намира основание за възобновяване на съдебното дирене по новопосочения в писмената защита на ищеца факт, нито за отстраняване на порок при упражняването на представителната власт на адвоката на ответника Т..

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При предявяването на вземането си с молба, регистрирана от съда по несъстоятелността на 07.09.18г, кредиторът Л.Т., действал чрез пълномощник адв.

И. е представил препис от писмен договор от 05.03.2007г, в който е отразено постигнато съглашение между румънския гражданин като „първа страна” купувач и дружеството „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ”ООД като „втора страна” продавач за покупко-продажба на недвижим имот, чието построяване е следвало да се извърши от продавача, собственик на терена в съответствие с одобрени строителни книжа. Документът е съставен на два езика, като носи по два идентично изобразени подписа в десен и ляв долен ъгъл на всяка страница, които съвпадат по външен вид с подписите под финалните изявления.

Съдът констатира, че подписът, върху който е нанесен печата на дружеството съвпада с този в дясна страна и в българския текст е положен под обозначение „купувач” което обаче е посочено като място за подпис на втората страна, докато подписа в лявата страна съответства на тези, нанесени в български текст за „продавач”, като първа страна, но в румънски текст за „купувач” като втора страна.

Като съобрази, че волята на дружеството е следвало да бъда изявена от лица, които също са чужденци, въпреки клаузата за предимство на българския текст, съдът приема при разрешаването на противоречието по отношение на качеството на страните, полагали подписи за удостоверяване на писменото съглашение да предпочете обозначението на страната в румънския текст, тъй като несъмнено румънския гражданин е възприел на този език своето качество на купувач. Това тълкуване налага извод, че при съставяне на документа грешката в поредността на полагането на подписите във финалната страница, където първата страна е била нанесена като втора, не е била установена от авторите и това е довело до погрешното полагане в български текст на подпечатания подпис за представителя на дружеството за „купувач”, вместо за втора страна „продавач”, така, както са били подредени страните в заглавната част.