Решение № 260011 от 06.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………..

Гр. София, 06.01.2022г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и в присъствието на прокурора ….. като разгледа т.д.№ 2714 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 694 от ТЗ

Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с решение №1575/24.07.2018г. по т.д.№2466/2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „К.Б.“ ЕООД, като дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата -31.12.2013г. Твърди, че на 08.11.2018г. в ТР е публикуван списък на приетите от синдика вземания, в който фигурира такова на ответника „Б.Т.Л.“, дружество, регистрирано в Кипър, като вземането е предявено с молба от 24.10.2018г. и е в размер на 3 411 418,00 лв. с основание договор за цесия от 20.12.2012г., споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г., издаден изпълнителен лист по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4 въз основа на арбитражно решение, предварителен договор за учредяване право на строеж, нотариален акт № 196, т.V, дело 894/2015г. Твърди, че като кредитор в производството по несъстоятелност е възразил своевременно, а с определение №6567/14.12.2018г. възражението му е оставено без уважение. Твърди, че в резултат от сключените сделки несъстоятелното дружество е признало, че дължи описаната сума, без да е получена реално и е прехвърлило цялото си свободно от ипотека имущество само за 90 000 евро. Твърди, че управителят Х.К.е свързано лице с несъстоятелния длъжник и сделката попада в приложното поле на чл. 647, ал.1, т.1 от ТЗ.

Твърди, че той като управител е задължил длъжника, без да отпуска реално средства. Последващото цедиране на вземането не променяло извода за свързаност.

Твърди се и свързаност по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД във връзка с параграф 1, ал.1 и ал.2 от ТЗ между несъстоятелното дружество и оспорвания кредитор, тъй като един и същи адвокат – Р.Д. подава документи за „К.Б.“ ЕООД още през 2010г. в ТР, а също и представлява като адвокат дружеството като купувач по нотариалния акт, а също така е и председател на Арбитражния съд към Сдружението на добрите адвокатски практики, където се твърди, че се е развило арбитражното производство, с решението въз основа на което се легитимира дружеството.

Горното според ищеца сочено на извод за проведен симулативен арбитражен процес.

Наред с горното възразява, че вземането на кредитора не съществува и поради изтекла погасителна давност, тъй като падежът по договора за цесия е 31.12.2010г. Сочи, че липсват и доказателства за реално предаване на сумата по договора за заем. Сочи, че постановеното арбитражно решение не може да санира изначалната липса на договорно основание – сключен договор за заем. Наред с горното сочи, че не е завършен фактическия състав на цесията, тъй като няма потвърждение за прехвърлянето от предишния кредитор, което счита, че е самостоятелно основание за изключване на вземането. Предвид горното претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено, че процесното описано вземане не съществува. В допълнителната искова молба от юни 2019г. ищецът прави подробен анализ на представените вносни бележки за внасяни суми и вписаното в тях основание, като изтъква, че част от тях са внасяни от трети лица / М.Ц., Р.Д./, а само една част от Х.К., а именно едва 959 325 евро са предоставени от управителя. От основанията по бележките е видно, че целта е била погасяване на отпуснат кредит, а не отпуснат заем. С оглед реалния характер на договора за заем и съображенията относно вносителите на сумите, сочи, че представените договори за заем не са сключени, а симулативно създадени за целта на процеса. С оглед датите на бележките за внесени суми, сочи, че голяма част от тях са отпуснати повече от пет години преди 20.12.2019г. и следователно независимо от споразумението за разсрочване от 20.12.2014г., то вече са погасени по давност с петгодишната погасителна давност.Твърди, че настъпилите правни последици по чл. 110 от ЗЗД, свързани с изтичането на петгодишната давност, не може да се заличат с ново разсрочване на дълга, тъй като прекъсването на давността се осъществява само с признаване в срока на давност, каквото нямало. Оспорва истинността и автентичността на договорите за заем. В ДИМ разширява твърденията си за свързаност, аргументирайки се с едноличния собственик на капитала – дружеството Р.Ф.П.Л.. В хода на съдебното производство поддържа исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. Т. като претендира уважаване на иска и присъждане на разноски по списък. Подробни съображения излага и в писмена защита.

Ответникът „Б.Т.Л.“ оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 20.03.2019г. и допълнителният такъв от 13.08.2019г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. М.. Поддържа, че вземането му е установено с арбитражно решение, което е задължително и има сила на пресъдено нещо като решенията, постановени от останалите съдилища. Относно свързаността сочи, че това е съобразено при поредността на приемане на вземането, а именно по чл. 722, ал.1 т.10 от ТЗ. Счита, че възражението за погасителна давност е напълно неоснователно, тъй като със споразумението от 20.12.2014г., страните са се споразумяли, че срокът за погасяване е до 30.06.2016г., а молбата за откриване на производството по несъстоятелност е именно на този кредитор и е от 03.08.2017г., т.е. не е изтекъл давностния срок. Оспорва твърденията за липса на доказателства за реално предоставяне на суми по договора за заем, във връзка с което представя описаните 26 на брой договори за заем и вносни бележки към тях. Оспорва възражението, че договорът за цесия е с незавършен фактически състав, като изтъква, че уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е част от същия, а само обуславя действието на договора спрямо третите лица. Освен това в т.10 от договора сочи, че се съдържа изявление, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. В допълнителния отговор от 13.08.2019г. сочи, че това, че вносителят на сумите е различно лице, не води до извод, че то е задълженото лице, а нито едно от третите лица, извършващи фактически преводите, не претендира вземане от неплатежоспособния длъжник. Поддържа, че управителят К. се е явява трето лице по смисъла на чл. 73 от ЗЗД по отношение на задължението по кредита, поради което изпълнява вместо дружеството. Поддържа, че независимо от изтъкнатите доводи за свързаността, нито една институция не е отменила процесното арбитражно решение по реда на чл. 47 от ЗМТА и то е задължително. Излага доводи и в писмена защита чрез адв. М..

Ответникът „К.Б.“ ЕООД е подал писмен отговор от 31.01.2019г. чрез управителя Х.К., в който поддържа, че лично като физическо лице и едноличен собственик на капитала е предоставял парични заеми на дружеството, надхвърлящи цедираното вземане, като е представил и съответните доказателства за това. Оспорва изводите на ищеца, като по възражението за давност сочи, че такова може да се направи от длъжника, а то не е само не е направено, но и от споразумението за разсрочване на дълг е видно, че се демонстрира признаване на дълга. Оспорва възражението, че няма уведомление за цесията, позовавайки се на текста на т.4 от договора. В хода на съдебното производство поддържа оспорването на иска чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира отхвърлянето му и присъждането на разноски.

Синдикът на дружеството, конституиран от съда с определение от 21.03.2019г., Ц.В.М. е подал от името на дружеството отговор, като сочи, че е назначен за синдик впоследствие, а не към датата на съставяне на списъците. Счита, че твърденията за свързаност между двете лица не водят до извод за намерение за увреждане на ищеца-кредитор. Сочи, че ако ищецът счита, че арбитражният процес е бил симулативен, има законоустановен механизъм за съответните действия, като в противен случай арбитражното решение е задължително и има изпълнителна сила, поради което са правилни изводите на предния синдик и съда по несъстоятелността, че вземането следва да бъде прието и включено. Подкрепя доводите на ответника, че има признаване на дълга по споразумението за разсрочване и не е налице изтекла погасителна давност. В допълнителния отговор от 06.08.2019г. сочи, че това, че сумите не са внесени от едноличния собственик на капитала не означава, че той не е задълженото лице. Поддържа и останалите възражения, идентични на тези на другите ответници.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №1575/24.07.2018г. по т.д.№2466/2017г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството „К.Б.“ ЕООД, като същото е обявено в неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2013г.

На 08.11.2018г. в ТР са обявени процесните списъци на приети и неприети вземания, като по т.2 от същия, синдикът е приел вземане на „Б.Т.Л.“, търговско дружество, регистрирано в Кипър, представлявано от адв. И.В., с поредност по т.10, като същото е описано както следва: по договор за цесия от 20.12.2012г., между Х.К.като цедент и „Б.Т.Л.“ като цесионер, за сумата от 3 547 272, чийто падеж е настъпил на 31.12.2010г., посочено е и споразумение за разсрочване на дълга от 20.12.2014г., издаден изпълнителен лист от 13.06.2017г. по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4 въз основа на арбитражно решение от 06.03.2017г. по арб.дело №9/2016г., предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране на строителство, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане № 196, т.V, рег.№6743, дело 894/2015г. на нотариус И. Н., като е описано и обезпечение, а именно договор за залог на търговско предприятие от 10.07.2017г., сключен за обезпечаване на вземане по изпълнителен лист от 13.06.2017г. по гр.д.№1716/2017г. на СГС, VІ-4, като синдикът Ш. е отбелязала, че за договора не са представени доказателства да е вписан в ЦРОЗ по смисъла на чл.

722, ал.1 т.1 от ТЗ.

От ответника на стр.67 и следващите в том първи на делото е представено заявлението от 24.10.2018г., с което са предявени вземанията пред синдика.

Не се спори и е видно от приложеното към исковата молба възражение с вх.№150110 от 15.11.2018г., че кредиторът „Б.“ ЕООД е възразил срещу приемането на вземането на „Б.Т.Л.“ в посочения размер от 3 411 418,00 лв., включващо главница по договора за цесия и разноски по арбитражното дело по изложените мотиви.

Съгласно представеното определение №6567/14.12.2018г., стр.19 и следващите от том 1 на делото, обявено в ТР на същата дата – 14.12.2018г., съдът е отхвърлил възражението на кредитора „Бестикар“ по изложените доводи.

С исковата молба на стр. 29 и следващите е представен процесния договор за цесия от 20.12.2012г., съгласно който Х.К. като цедент е прехвърлил на „Б.Т.Л.“ вземане в описания размер от 3 547 272 лв., което длъжникът „К.Б.“ ЕООД, също участващ в споразумението е признал, че дължи срещу уговорена цена в чл. 3, ал.1 от договора в размер на 1 600 000 евро, която ще бъде платена по описания начин: в едномесечен срок от подписване на договора, сумата от 200 000евро, в шестмесечен срок – 800 000 евро, а остатъкът от 600 000 евро в срок до 31.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че с подписването на договора, задължението на „К.Б.“ ЕООД се отсрочва с 24 месеца, през който период няма да се дължат лихви върху него. В чл. 4 е посочено, че с подписване на договора, се счита, че цедентът е изпълнил задължението си да уведоми писмено длъжника. В чл. 9 е уговорена компетентност на българския съд по споровете.

На стр.25 и следващите е представено споразумение за разсрочване на дълг от 20.12.2014г. , сключено между „Б.Т.Л.“ и „К.Б.“ ЕООД, с което са се договорили за разсрочване на задължението, като в срок до 30.06.2015г. длъжникът прехвърли притежаваните от него и освободени от ипотека недвижими имоти, находящи се в София, Витоша ВЕЦ Симеоново, подробно описани в пункт 2.1, като в чл. 2.2 е уговорено, че със стойността на прехвърлените имоти, възлизаща на 90 000 евро, ще бъде редуциран дълга частично, а остатъкът от задължението в размер на 3 369 260 лева ще бъде изплатено чрез банков превод, не по-късно от 30.06.2016г. В чл.6 от споразумението е уговорена арбитражна клауза и конкретен съда, а именно Арбитражния съд към Сдружение на добрите адвокатски практики, като е приложена справка за Президиума му, видно от която адв. Р.Д. е председател.