Решение № 884 от 26.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501212 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1399 от 30.06.2022 г. по гр.д. №2303/20 22 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, представлявана от Николай Николов, е осъдена да заплати на В. Д. П., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к.

“Меден Рудник”, бл.77, вх.4, ет.2, ап.71, сумата от 772.69 лева (седемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение за 89.23 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г.- 10.07.2020 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът В. П. е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РС “Пожарна безопасност и защита на населението” - Бургас към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 11.04.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 162.44 лв. (сто шестдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2019 г.- 10.04.2022 г., ведно със сумата от 350 лв. за направените по делото разноски.

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лв., от които 100 лева за държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№24944 от 13.07.2022 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрисконсулт Т.атяна Стойкова, против Решение № 1399 от 30.06.2022 г. по гр.д. №2303/2022 г. по описа на РС-Бургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Сочи се, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на 1 нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Основната грешка на съда се състояла в допускането на субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивникът е неприложима. Препраща към доводите, изложени в отговора на исковата молба относно мотивите за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, като за развити допълнителни такива. Извършен е преглед на нормативната уредба, касаеща видът и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, въз основа на който са изведени следните изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни дни и време на разположение, които биха се следвали по КТ и ЗДСл ; 2/ Допълнението на чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не били насочени специално към служителите в МВР.

Приложението на общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, който делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР имало изрично препращане към КТ само за конкретни норми. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.

Излагат се доводи, че за процесния период са действали Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. Видно от техния предмет, който е ясно дефиниран в чл.1 от посочените две наредби, НСОРЗ, тези наредби, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация.

От тук следвал извода, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на последния наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд на 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Прави се разграничение между двете уредби.

Предвид различните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползвали работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители. Въз основа на тези съображения се прави съпоставка между нормите на чл.107а, ал.18 от КТ, чл.67, ал.12 от ЗДСл и относимите в ЗМВР – чл.179, ал.4, чл.189, ал.1.

Посочва, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя да възмезди полагането му, като разпоредбите и на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнителното възнаграждение на нощния труд за всеки отработен нощен час или аст от него и минималния размер на същото – 0,25 лв. са идентични.

2

Изтъква се, че предвиденото в чл.9, ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите в трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а от КТ, и в този смисъл тази наредба е още по – малко приложима за държавните служители в ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извърнереден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравни в дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд.

Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест 8:7=1, 143. С основание разпоредба, идентична с тази по чл.187, ал.9 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефицентът, изчислен по посочения начин би бил 1. Цитира практика в подкрепа на тезата си.

Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на нощните часове нощен труд с коефицент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаване на наредба относно прилагането и отчитането на труда, е последователен, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този коефицент е 1. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Израз на това е и изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Излага доводи в насока, че уредбата в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, така и в ЗДСл - относно служебните правоотношения.

Вторият съществен пропуск на съда според въззивника е, че не бил мотивиран по никакъв начин извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, въпреки че в исковата си молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се преобразува с коефициент 1,143.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и уреждали специфични правоотношения, но не следвало да се 3 приеме, че тези норми следва да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношения по КТ. Констатираната непълнота следвало да се преодолее със субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Сочи, че според чл.9г от НРВПО, ако отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ.

Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни. Ето защо счита, че общия разум на закона е да признае нощните часове преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за брой отработени дни, така и за пресмятане на трудов стаж, така и за отчитане на извънреден труд.

Във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, посочва, че СЕС е приел, че не може да се приеме, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по – кратна от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но е посочил, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. Не можело да се приеме, че такива „мерки за защита“ са предвидени в българското законодателство.