Протокол № 677 от 09.07.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 677 гр. С., 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100602 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Ищецът С. К., редовно призован не се явява, за него се явява процесуалният му представител адв. М. О., редовно упълномощена.

За ответника Р. *** - С., редовно призован, се явява юриск. М. Х., редовно упълномощена.

Вещото лице С. Щ., нередовно призована, налице.

Съдът докладва постъпило заключение по назначената ССчЕ, депозирано на 26.06.2025 г.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

Адв. О. – Да се даде ход на делото.

Юриск. Х. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. О. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове. Оспорвам писмения отговор.

Юриск. Х. – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.

Поддържам писмения отговор.

Съдът ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото по чл. 146 от ГПК:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

С исковата молба ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по ЗМВР *****

1

Твърди че а времето от 01.01.2023г. до 15.04.2025г. бил командирован 30 пъти от **** и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е заплатено изцяло.

Твърди, че му е заплащано възнаграждение за 4 отработени часа на отиване и 4 отработени часа па връщане, като разликата до 8-часова смяна не му е заплатена. За това време не му е заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време.

Твърди, че това време следва да му бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден се е явил на работа и е бил готов да престира труда си.

Твърди,че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания, като цитира такива.

Твърди, че съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение па място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си па повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд.

Твърди, че неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя.

Твърди, че преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Твърди, че Директивата е приложима и за процесното правоотношение.

Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по основание, така и по размер и моли да бъдат отхвърлени.

Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

Твърди се, че времето за разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки 2 за участие в специализиран полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност на Р.*****, на основание чл.22, ал.1, т.11 от Наредба №8121з922/22.07.2022г. времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции е включено в отработеното време за съответния ден.

В дните за пътуване за участие в СПО ищеца е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време съгласно чл.22, ал.1 от Наредба №8121з922/22.07.2022г. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.

Оспорва се и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Претендират се разноски и се прави искане за редукция на разноските за адвокатско възнаграждение.

2. Правната квалификация на правата, претендирани насрещните права и възраженията на ответника; от ищеца, на

Предявеният от ищеца иск за сумата от 1500,00 лв., представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.01.2023г. - 15.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване па исковата молба в съда - 17.04.2025г., до окончателното изплащане, следва да се квалифицира по чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.

7 ЗМВР.

Предявеният от ищеца иск за сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.01.2023г. до 16.04.2025г., е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават;

Няма права и обстоятелства, които се признават.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване;

Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже че е работил при ответника през исковия период, че за времето от 01.01.2023г. до 15.04.2025г. е бил командирован 30 пъти, както и следва да докаже размера на претендираното възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване, респ. забавата на ответника и размера на лихвата за забава. Следва да 3 докаже, че в процесния период при командироване е бил на разположение на работодателя. Ответникът следва да докаже, че е платил исковите суми, възраженията за неоснователност на исковете или настъпването на други правопогасяващи или правоизключващи факти, ако твърди наличието на такива.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него факти за съществуване на служебно правоотношение с ответника през процесния период, както и че е бил командирован през този период.

Адв. О. – Нямам възражения по така предложения проект за доклад и във връзка с така разпределената доказателствена тежест

Юриск. Х. – Не възразявам по така изготвения доклад. Моля същия да бъде обявен за окончателен.

С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за окончателен доклада по делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по делото Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изслушване на вещото лице, на което се сне самоличността, както следва:

С. С. Щ. – ****

Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото обеща да даде вярно заключение.

Вещото лице Щ. – Поддържам представеното заключение. Данните за изготвяне на експертизата съм ги взела от счетоводството на Р. ***- С.. Данните за командироването са взети от ГПУ ***.

Адв. О. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Юриск. Х. – Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.