Решение № 12350 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12350 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110160068 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Адиум“ ЕООД срещу „Фърнифай Интириърс“ ЕООД за сумите от 8 647,74 лв., получена от ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (04.11.2022 г.) до окончателното плащане на вземането и за сумата от 788,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.12.2021г. до 04.11.2022г.

Ищецът твърди, че в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на движими вещи, обективиран във фактура № **********/08.12.2021г. с банков превод от 10.12.2021г. платил на ответника продажна цена за два стола на цена от 504 лв. с ДДС и мека мебел „Примула“ на стойност 7 627,74 лв. с ДДС, които не му били доставени. Твърди, че в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на движими вещи, обективиран във фактура № 1000000071/21.01.2022г. с банков превод от 26.01.2022г. платил на ответника и 516 лв. за матрак, който също не му бил доставен. Ответникът изпълнил частично задълженията си по двата договора, като доставил само 6 бр. столове и бар стол и модулна гардеробна. Поради бездействието на продавача на 27.09.2021г. ищецът му изпратил уведомление за разваляне на договорите по отношение на недоставените два стола, мека мебел и матрак и поискал в тридневен срок да му бъде възстановена платената за тях цена. Твърди, че ответникът изпаднал в забава от датата, следваща издаването на фактурите, обективиращи процесните договори, поради което претендира обезщетение за забава върху стойността на недоставените стоки до датата на подаване на исковата молба. С оглед изложеното, ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата в общ размер на 8647,74 лв., представляваща част от авансово платената продажна цена по разваления, поради длъжниковото неизпълнение, договор за продажба за недоставената стока, която се явявала 1 платена на отпаднало основание и подлежала на връщане от страна на ответника в посочения размер, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 788,80 лв. за периода от 09,12.2021г. до 04.11.2022г. и сторените по настоящето дело и в производството по обезпечение на бъдещите искове разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника.

В проведеното на 11.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от 28.11.2022г., което е редовно връчено на ответника чрез законния му представител с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването на негов представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски в настоящето производство, като същият е представил списък по чл. 80 ГПК / на л. 48 от делото/. По делото не са представени доказателства за това, че включените в списъка разноските за адвокатски хонорар и държавната такса в обезпечителното производство действително са сторени. Ето защо съдът присъжда на ищеца само разноските от 92,50 лева за платената такса по и.д. № 756/2022г. по описа на ЧСИ Георги Дичев и сумата от 377,46 лева за платената държавна такса в настоящето произовдство.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФЪРНИФАЙ ИНТИРИЪРС“ ЕООД с EИК 201076330 със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул. „Майор Първан Тошев“ № 25, ет. 4, ап.

18 да заплати на „АДИУМ“ ЕООД с ЕИК 175276519 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „732“, №15 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД от „Адиум“ ЕООД сумата от 8 647,74 лева, получена от ответника на отпаднало основание в изпълнение на неформален договор за покупко-продажба на движими вещи, обективиран във фактури № **********/08.12.2021г. и № 1000000071/21.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (04.11.2022 г.) до окончателното плащане на вземането и сумата от 788,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.12.2021г. до 04.11.2022г., 2 както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 377,46 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящето производство и сумата от 92,50 лева за разноски по и.д. № 756/2022г. по описа на ЧСИ Георги Дичев.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3