Решение № 1641 от 07.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1641 гр. Пловдив, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330203858 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.А.Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, чрез адв. Н.П. против Електронен фиш серия Г № 0022180 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че не е управлявал процесния автомобил на датата на извършване на нарушението. Поддържа да е допуснат порок от категорията на съществените при описанието на нарушението. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Претендира разноски. С допълнителна молба с вх. № 39553/15.07.2021 г. заявява, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението и 1 размерът на административното наказание. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба, преминало последваща метрологична проверка, както и да е попълнен протокол за използването му. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.А.Щ., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) съгласно писмото на лист 18 от делото не разполага с доказателство за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. По делото няма данни и за въведена дата на връчване в системата АИС АНД. По тези съображения съдът приема срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП за спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 16.09.2020 г. в 15:17 часа в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до № 51 с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca, било заснето движението на лек автомобил с марка и модел „БМВ Х 5“ с рег. № ***. Собственик на автомобила бил жалбоподателят С.А.Щ.. Превозното средство било регистрирано на територията на Република България с рег. № *** и към 16.09.2020 г. не било спряно от движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабр. № 11743 ca за процесния лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № *** нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като последно сключеният договор бил прекратен на дата 18.08.2020 г.

За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя Щ. бил издаден електронен фиш серия Г № 0022180, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

2

От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 16.09.2020 г. Установява се още, че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 31.01.2020 г. и крайна дата на покритие 30.01.2021 г. е била прекратена, считано от 18.08.2020 г.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е собственост на жалбоподателя С.А.Щ., а регистрацията му е прекратена служебно на 28.10.2020 г.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743 ca е преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-29652/17.09.2020 г. се установява, че на дата 16.09.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с поредни номера от 0357308 до 0357492, с начален час на работа 12:00 ч. и краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до № 51 в посока от изток към запад.

От приложения снимков материал от радар с № 11743 ca се изяснява, че е заснето движението на лек автомобил с рег. № *** на дата 16.09.2020 г. в 15:17 часа и в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Щ. е извършил административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От обективна страна датата, а и точният час на извършване на нарушението се установяват от заснетия от АТСС снимков материал, представляващ веществено доказателствено средство. Автомобилът е заснет на 16.09.2020 г. в 15:17 часа. Мястото на извършване на нарушението се установява от протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-29652/17.09.2020 г., съгласно който за времето от 12:00 ч. до 17:00 ч. на 16.09.2020 г. контрол с техническото средство е осъществяван в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до № 51 в посока на движение на контролираните МПС от изток към запад. Именно това място е вписано като локация на заснемането на движението на процесния автомобил и в приетата към доказателствените материали по делото снимка.

3

На следващо място от обективна страна се доказа и че притежаваният от жалбоподателя лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № *** е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение към 16.09.2020 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от представената по преписката справка от АИС-КАТ Регистрация, в която съгласно чл. 42 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за датата и причината на спирането от движение. В случая от посочената справка се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена на дата 28.10.2020 г., като преди това той е бил регистриран на 09.11.2018 г. Следователно към датата на деянието 16.09.2020 г., процесният лек автомобил с рег. № *** е бил регистриран на територията на страната. Доказа се и че към интересуващата делото дата жалбоподателят Щ. е нямал сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Такъв договор жалбоподателят е сключил на 31.01.2020 г., с начала дата на покритие 14:30 часа на 31.01.2020 г. и крайна дата – 23:59 часа на 30.01.2020 г. Този договор е бил прекратен, считано от 00:00 часа на 18.08.2020 г. След този момент и до датата на деянието не се установява да е имало следващ сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Прекратяването на действието на сключения на 31.01.2020 г. договор се приравнява на неизпълнение на задължението за сключване на договор по смисъла на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Това е така, тъй като от датата на прекратяването занапред застрахователят престава да носи застрахователния риск, което може да доведе до препятстване възможността за евентуално имуществено удовлетворяване на трети пострадали от ПТП лица. Именно в това обстоятелство се изразява обществената опасност на нарушението. По тези съображения съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят Щ. не е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на деянието.

Доказано е и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Щ.. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ е със специален субект – собственика на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото по категоричен начин се доказа, че собственик на процесния автомобил към датата на деянието е бил жалбоподателят Щ. съгласно приетата като писмено доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не и спорно между страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи застрахователен договор за задължителната застраховка по чл.461, т.1 от КЗ и в случай на виновно неизпълнение на това задължение той следва да понесе 4 неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази връзка неотносимо се явява възражението по жалбата, че не жалбоподателят бил управлявал автомобила на посочените в електронния фиш време и място.

Ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил фактическият водач на автомобила. Следователно дори и МПС да е управлявано от трето лице, както се твърди по жалбата, то отново административнонаказателната отговорност следва да понесе жалбоподателят, който е предоставил автомобила си за управление на другиго, но без за него да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с осъществяването на всички признаци от състава му, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

О т субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, а именно съзнавал е, че процесният лек автомобил е негова собственост, т.е. че притежава МПС, че то е регистрирано на територията на Република България и към датата на деянието не е било спряно от движение, съзнавал е и че е няма действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като последно сключеният е бил прекратен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква причина жалбоподателят да не е узнал за прекратяването на застрахователния договор, сключен на 31.01.2020 г., то той е могъл и е бил длъжен да стори това, поради което деянието му отново би било съставомерно от субективна страна.