Решение № 240 от 29.06.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Шумен, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20223630200269 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0869 – 003635/16.12.2021г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. КР. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага, че не е съгласен с направените фактически констатации. Счита, че няма вина за настъпилото ПТП. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. Св. Б. от ШАК.

Процесуалният представител на АНО изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение серия №3635 съставен на 23.11.2021г. срещу жалбоподателя за това, че на 20.11.2021г. около 19.10 часа в гр.Шумен по бул. „Ришки проход“, в посока ул. „Шуменска комуна“ при управление на л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, при предприемане на маневра за навлизане в съседна лява пътна лента не се убедил, че пътя е свободен и блъска странично движещият се попътно в нея л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с което става причина за ПТП.

Актосъставителят приел, че с действията си жалбоподателят виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.СТ. КР. СТ. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. С колегата си – св. ИВ. ПЛ. СТ. били изпратени от ОДЧ при ОДМВРШумен на на бул. „Ришки проход“ в гр.Шумен, във връзка с получен сигнал за възникнало ПТП между л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, управляван от жалбоподателя Д. КР. З. и л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР, управляван от св.В. Й. К.. При изясняване на причините довели до настъпване на ПТП контролните органи установили, че двата автомобила се движели по бул.“Ришки проход“ в посока ул. „Шуменска комуна“ в две съседни пътни ленти като л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, управляван от жалбоподателя Д. КР. З. се движел в дясната, а л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР, управляван 1 от св.В. Й. К. в лявата пътна лента. В момент, в който двата автомобила били изравнени между тях възникнало съприкосновение, в следствие на което двата автомобила били охлузени. След оглед на автомобилите, полицейските служители констатирали видими материални щети по двата автомобила, а именно - автомобилът на жалбоподателя / л.а.

“Ауди А4“ / бил простърган по дължината на предната и задната леви врати, а на автомобила на св. К. /л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“/ имало щети по преден десен калник и дясно огледало. Съпоставили двата автомобила, при което установили, че разположението на щети по двата автомобила, съответствали да са получени при странично съприкосновение между тях. При проведеният разговор с двамата водачи, всеки от тях твърдял, че вина за ПТП имал другият водач, поради навлизане в съседна пътна лента. Тъй като в този момент не можело да се установи чия е вината за ПТП на двамата водачи били връчени призовки за явяване в сектор ПП при ОДМВР – Шумен на 23.11.2021г., за да могат да бъдат прегледани разположени в пътния участък камери. При преглед на същите контролните органи не уставили запис на ПТП и тъй като не могли да установят по вина на кой водач е настъпило ПТП и на двамата били съставени АУАН за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, съответно издадени две НП. Бил съставен и протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от двамата участници в ПТП. По отношение на механизма на настъпване в протокола е отразено, че двамата участници при предприемане на маневра за навлизане в съседна лява и дясна пътна лента не са се убедили, че пътя е свободен и се блъскат странично. В законоустановения 3-дневен срок жалб. З. не е депозирал писмени възражения. Въз основа на т а к а съставения акт, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. КР. З., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа експертиза причината за настъпване на ПТП е , че водачът на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР /св.В. Й. К./ е насочил и навлязъл косо с автомобила в дясната пътна лента за движение, по която в този момент се движел жалбоподателя като предния десен калник на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ е влязъл в съприкосновение с предна лява врата на л.а. “Ауди А4“, а дясното странично огледало на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ е влязло в съприкосновение със задната лява врата на л.а. “Ауди А4“ .

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото доказателства, както и заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, с ъдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е възникнало ПТП в посочения пътен участък между л.а. “Ауди А4“ с рег. № Н 3966 ВТ, управляван от жалбоподателя Д. КР. З. и л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР, управляван от св.В. Й. К.. Жалбоподателят има качеството на водач на МПС, който е участник в ПТП. Самият жалбоподател не отрича, че на посочените дата, време и място е управлявал автомобила. Спорно се явява обстоятелството какъв е механизма на настъпване на ПТП и по чия вида – на един от двамата водачи или по вина и на двамата.

Разпитани в съдебно заседание св.В. Й. К. и съпругът й св. ЕМ. Ч. К. отричат л.а.

„Мерцедес Е 200 ЦДИ“ да е навлизал в дясната пътна лента, според тях автомобилът на жалбоподателя навлязъл в тяхната пътна лента. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост. Св. В. Й. К. е другият участник в ПТП, св.Е.К. е нейния съпруг, поради което показанията им следва да бъдат преценявани, съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства. От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице и прието от съда, изготвено на база обективни данни /местоположението на отразените в протокола за ПТП видими щети по двата автомобила и изготвения снимков материал от контролните органи/ се установява, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът на л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. № Н 1571 ВР - св.В. Й. К., е насочила и навлязла косо с автомобила в дясната пътна лента за движение, от което следва безспорният извод, че ПТП е настъпило единствено по вина на св.В. Й. К.. Показанията на св. В. К. и св.Е.К. се опровергават от заключението на вещото 2 лице, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, поради което показанията на свидетелите в тази част съдът не кредитира като достоверни.

Видно от показанията на актосъставителя св. С.К. С. АУАН са били съставени и на двамата участника в ПТП, не защото при извършената проверка било констатирано, че и двамата водачи с поведението си са станали причина за настъпване на ПТП, а защото не можело да се установи кой от двамата е предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, което е недопустимо. За да бъде ангажирана отговорността на лице за извършено нарушението следва да се установи има ли осъществено административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. Тези обстоятелства следва да се изяснят и докажат по несъмнен начин, съгласно чл.53 ал.1 от ЗАНН, а не да се предполагат.

Не може да се ангажира административнонаказателна отговорност на база предположения или поради обстоятелството, че не може с категоричност да се установи дали ПТП е възникнало поради виновно поведение на двамата водачи или на един от тях, съответно на кой от двамата. При наличието на спорна фактическа обстановка при настъпване на ПТП е следвало обстоятелствено да се изложи защо се ангажира виновността на конкретно лице за това. В хода на административно – наказателното производство не е изяснена действителната фактическа обстановка. Не изясняването всестранно и пълно на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя.Във връзка с това, съдът констатира и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, който изисква административнонаказващия орган да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване на НП, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство съдът намира следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.1 - т.3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение се присъжда на адвоката.

За да упражни последният това свое право следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1т.1 - т.3 от ЗА. Конкретният случай по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Доколкото упълномощения от жалбоподателят адвокат в производството, на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съдът следва да му определи възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева , поради което размерът на минималното възнаграждение е 300 лева към момента на договарянето и към настоящия момент. Съгласно представеният списък на разноските процесуалният представител на жалбоподателя претендира определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 и 200 лева на основание чл.7 ал.9 от Наредба №1. На адв. Б. следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1.

По отношение претендираното възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.7 ал.9 от Наредба №1, съдът намира следното: Цитираната от пълномощника на 3 жалбоподателя разпоредба на чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1 се отнася за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела и настоящият състав намира, че е неприложима в настоящото административнонаказателно дело. Тази разпоредба има приложение при договаряне възнаграждението с упълномощителя, но не задължава съдът да се съобразява с нея, независимо от обстоятелството, че правната помощ е предоставена по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, който препраща към Наредба №1.