Определение № 57 от 28.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Монтана, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. чл.413, ал.2 ГПК.

С разпореждане № 5237 / 18.12.2025г.,постановено по ч.гр.дело № 3036/2025г г.МРС е отхвърлил Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „хх ЕАД срещу Х. М. М., в частта, както следва: 331,64 BGN (триста тридесет и един лева и 64 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2025 г. до 28.04.2025 г., 1 484,28 BGN (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща такса - По Договор за допълнителни услуги за периода от 20.01.2025 г. до 20.02.2026 г., 124,25 BGN (сто двадесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2025 г. до 13.11.2025 г.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от „хх ЕАД с ЕИК 203670940, в която се поддържа,че същото е неправилно и се иска неговата отмяна и уважаване искането за издаване заповед за изпълнение за процесните вземания. Подробно са изложени съображения за съдържанието и начина на сключване на договора за допълнителни услуги, предназначението на услугите да улеснят заемателя при администриране и обслужване на отпуснатия заем, за които се дължи отделно възнаграждение, тъй като не са част от основния предмет на договора. Твърди се също така, че посоченият в договора ГПР съответства на действителния такъв и е в размер, позволен от закона,като са изложени доводи в тази насока .

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред РС - Монтана се е развило по заявление на „хх ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу срещу Х. М. М., ЕГН ********** с настоящ адрес: ********** за следните суми: главница в размер на 1 239.43 BGN ,ведно със законната лихва,считано от 13.11.2025 г. , договорна лихва в размер на 331.64 лв., от 20.01.2025 г. до 28.04.2025 г ., такси по Договор за допълнителни услуги в размер на 1 484.28 лв. , мораторна лихва в размер на 124.25 BGN за периода 21.01.2025 г. 1 13.11.2025 г. ,както и разноски в размер на 54,05 лв.ДТ и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лв.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно вземанията за договорна лихва, допълнителни услуги и лихва за забава . За да постанови обжалвания акт, заповедният съд е изследвал представения договор, като е приел , че същият е за потребителски кредит, съответно е извършил преценка за наличие на неравноправни клаузи, при което и е установил, че уговорената в договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата е прекомерно висока и като такава е нищожна, от което е направен извод за нищожност на договора за заем . Съдържанието на договора като такъв за потребителски кредит е изследване и с оглед императивните разпоредби на ЗПК , като е прието, че възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо за действия по усвояване и управление на кредита, съответно противоречи на чл. 10а,ал.2 ЗПК. От друга страна същото представлява и допълнителни разходи, които не са включени в ГПР, с което се заобикаля ограничението, предвидено в чл. 19,ал.4 ЗПК , за което е приложима разпоредбата на чл.

21,ал.1 ЗПК, обосноваваща нищожност на договора за допълнителни услуги. Прието е, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и се дължи само чистата стойност на заема.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд като допълва и следните свои мотиви:

Претендираното вземане произтича от договор за заем сключен на 16.08.2024г. със заемодател хх АД, небанкова финансова институция, и физическото лице Х. М. М., по силата на който е предоставен заем в размер на 1500 лева при договорен лихвен процент 40.48 % и срок за погасяване 18 месеца на 18 равни погасителни месечни вноски в размер на 112,53 лв. ГПР е посочен на 48.90 % и общо дължима сума по договора 2025,54 лв. лева без яснота какви компоненти са взети предвид като разходи по кредита за определяне посочения ГПР с оглед изискванията на чл. 19,ал.1 ЗПК. На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги , представляващи пакет „Комфорт“, за които е договорено плащане ,разпределено на равни месечни вноски/ не е посочен общия размер/ в размер на 106,02 лв . /или общо 1908,36 лв./ за срока на договора за заем и се предоставят като допълнение към подписан договор за заем, съответно са свързани с него.

Допълнителни услуги в пакета включват посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение - чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК.

Несъмнено по отношение процесните договори за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

2

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. От приложения договор се установява посочен ГПР 48.90 % , без в същия да са включени разходите за закупени допълнителни услуги -пакет Комфорт, за които потребителят дължи заплащане на сума в общ размер на 1908,36 лева, дължима при сключване на договора заем на равни погасителни вноски за срока на договора за заем.

Несъмнено тези суми представляват разходи по кредита, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК се включват в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. При предоставен реално за ползване кредит 1500 лева от потребителя се иска заплащане на обща сума в размер на 3933,90 лева, надвишаваща с повече от 50% размера на кредита, което обосновава нарушение на изискванията на чл. 19,ал.4 ЗПК за максимален праг на ГПР петкратния размер на законната лихва. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит / чл. 143,ал.2,т.19 ЗЗП/ , а допуснатото нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК обосновава нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК.

От друга страна вида на т.нар. допълнителни услуги са част от основните права и задължения на страните по договора за заем, относими към погасяване на същия, евентуално предоговаряне на условията по него и представляват действия по управление на кредита, за които законодателят в чл. 10а,ал.2 ЗПК изрично е предвидил забрана за събиране на такси.

За всички т.нар. допълнителни услуги потребителят дължи заплащане на сума без значение дали ще ползва дадена услуга, което обосновава извод за значително неравновесие между правата и задълженията на страните по него и не отговаря на изискването за добросъвестност, съответно може да се предположи, договорът за допълнителни услуги е сключен във вреда на потребителя и като такъв е нищожен.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице вероятност договорът за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги да са нищожни като сключени в нарушение изискванията на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи, поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесните вземания.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5237 / 18.12.2025г.,постановено по ч.гр.дело № 3036/2025г г.на МРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. М. М., в частта относно следните суми:

331,64 BGN (триста тридесет и един лева и 64 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2025 г. до 28.04.2025 г., 1 484,28 BGN (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща такса - По Договор за допълнителни услуги за периода от 20.01.2025 г. до 20.02.2026 г., 124,25 BGN (сто двадесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2025 г. до 13.11.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4