Решение № 369 от 20.12.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Русе, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100216 по описа за 2021 година

Ищецът Община Русе твърди, че в изпълнение на Решение № 120 на Общински съвет Русе, прието с Протокол № 6/25.02.2016 г. и издадена в изпълнение на същото Заповед № РД-01-1126/15.04.2016 г. на Кмета на Община Русе съгласно чл. 37, ал. 5 и 7 ЗОС между Община Русе в качеството на учредител и „Топлофикация Русе“ ЕАД в качеството на суперфициар е сключен Договор № 1401/3.05.2016 г. за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху общинска земя за изграждане в част от общински поземлен имот с идентификатор *** на Инсталация за предварително третиране на битови отпадъци преди депонирането им с разгъната застроена площ от 5604 кв. м.

Относно сроковете, уговорени между страните за изграждане и въвеждане в експлоатация на Инсталацията, договорът бил изменен с анекс на 2.05.2017 г. като срокът били удължен с шест месеца в съответствие с Решение № 510 на ОбС Русе, прието с Протокол № 21/20.04.2017 г. Съобразно постигнатите договорености, суперфициарът – отв. „Топлофикация Русе“ ЕАД е следвало в 18-месечен срок от сключване на договора за суперфиция, т. е. до 3.11.2017 г. вкл. да реализира учреденото право на строеж като за изпълнение на задължението е уговорено между страните да се приема пълното завършване на строително-монтажните и довършителните работи по изграждане на Инсталацията в обема, посочен в чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 5, ал. 1 от Договор № 1401/3.05.2016 г. Страните договорили още, че до 31.01.2018 г. вкл. суперфициарът „Топлофикация Русе“ ЕАД следвало да въведе Инсталацията в експлоатация при съобразяване с изискванията на ЗУТ и ЗУО съобразно чл. 5, ал. 2 от Договор № 1401/3.05.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 02.05.2017 г. В чл. 5, ал. 2 от Договора било уговорено, че за всеки ден забава за въвеждане в експлоатация на Инсталацията след уговорения падеж поради причина, за която суперфициарът отговаря, същият дължи обезщетение в полза на Община Русе в размер на 0,3 % от данъчната оценка на учреденото право на строеж, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за суперфиция.

1

На 31.01.2018 г. суперфициарът „Топлофикация Русе“ ЕАД с предложение отправено до ищцовата община признал, че е в забава относно договорените срокове за изпълнение на задълженията за пълно завършване на строително-монтажните и довършителните работи по изграждане и въвеждане в експлоатация на Инсталацията и предложил да изпълни договорно поетите си задлъжения след уговорените между страните падежи в допълнителен срок от три месеца при условията на чл. 87 ЗЗД. При извършена периодична проверка от служители на Община Русе било установено, че към 9.01.2018 г. не били завършени строително-монтажните и довършителните работи по изграждане на Инсталацията /същите били в процес на изпълнение/, за Инсталацията не бил издаден констативен акт за установяване годността на приемане на строежа и тя не била въведена в експлоатация. С Решение № 763, прието с Протокол № 31/22.02.2018 г. ОбС Русе определил подходящ срок от три месеца съобразно чл. 87, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД за пълно завършване на строително-монтажните и довършителните работи по изграждане и въвеждане в експлоатация на Инсталацията. С това Решение ОбС Русе постановил още, че така определеният срок от три месеца не тече по време на съгласувателните процедури за снабдяване с разрешение за ползване на Инсталацията, доколкото просрочието за въвеждането й в експлоатация не може да се вмени във вина на „Топлофикация Русе“ ЕАД. С покана за доброволно изпълнение, получена на 15.03.2018 г., ответникът бил уведомен за така предоставения му тримесечен срок.

Ищецът твърди още, че като строеж втора категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗУТ във вр. § 5, т. 35 от ДР на ЗУТ и чл. 177, ал. 2 ЗУТ, Инсталацията подлежала на въвеждане в експлоатация с издаване на разрешение за ползване от органите на ДНСК. Ответното дружество подало искане за назначаване на държавна приемателна комисия и за въвеждане в експлоатация на Инсталацията на 28.08.2018 г. Според ищеца Инсталацията е въведена в експлоатация и за нея са издадени разрешения за ползване от органите на ДНСК на 3.07.2018 г. относно първия етап от строителството и на 5.10.2018 г. относно втори А и Б етапи.

Ищецът заявява, че предвид така предприетите действия от страна на суперфициара по сезиране на компетентните органи за въвеждане в експлоатация и издаване на разрешение за ползване на Инсталацията на 28.08.2018 г., за Общината е възникнала възможността да предяви срещу ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение по чл. 5, ал. 2 от Договор № 1401/3.05.2016 г. за суперфиция за периода от 1.02.2018 г. до 28.08.2018 г. вкл. в общ размер от 176 897,60 лв. или по 846,40 лв. на ден за забавено изпълнение след уговорения падеж – 31.01.2018 г. на задължението на „Топлофикация Русе“ АД по чл. 5, ал. 2 от договора между тях във връзка с Решение по Протокол № 31/22.02.2018 г. на ОбС Русе. Заявява се още, че Общината отправила към ответното дружество покана за доброволно изпълнение на това обезщетение, но то отказало плащане като оспорило дължимостта му.

Намира, че са изчерпани възможните варианти за доброволно уреждане на спора, поради което претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „Топлофикация Русе“ АД да заплати на Община Русе сумата в размер на 176 897,60 лв., представляваща уговорено между страните обезщетение по чл. 5, ал. 2 от Договор за суперфиция № 1401/03.05.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 2.05.2017 г. за забавено изпълнение на задължението на „Топлофикация Русе“ АД за въвеждане в експлоатация на Инсталацията за предварително третиране на битови отпадъци преди депонирането им след уговорения падеж – 31.01.2018 г. вкл., дължимо 2 за периода на забавата – от 01.02.2018 г. до 28.08.2018 г., когато е подадено искане пред органите на ДНСК от възложителя за назначаване на Държавна приемателна комисия и за въвеждане в експлоатация на Инсталацията, общо за 209 календарни дни, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация Русе“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Не оспорва сключеният между страните договор за суперфиция от 3.05.2016 г., удължен с анекс от 2.05.2017 г. Заявява, че впоследствие поради наличния интерес на възложителя от пълното изпълнение на договора, тъй като неизпълнената част към него момент била незначителна, с Решение на ОбС Русе от 22.02.2018 г. му бил определен подходящ срок за изпълнение. Въз основа на това решение срокът бил удължен до 30.04.2018 г. Твърди, че на тази дата отправил към ищеца покана за подписване на акт обр. 15, установяващ пълното завършване на строителномонтажните и довършителните работи. С тази покана били стартирани съгласувателните процедури по подготовката на комплекта строителни книжа за въвеждане в експлоатация. Заявява, че на тази покана не се отзовали длъжностни лица от Община Русе. Поради това, Русенска строителна борса ООД, представлявана от инж. В.Р., осъществяващ строителния надзор над обекта изпратил втора покана до всички участници в строежа да се явят за подписване на констативен акт обр. 15. Такъв бил подписан на 22.06.2018 г. от явилите се. Не се явили и не изпратили представител до 24 часа след поканата „Атоменергостройпрогрес С“ ООД, „Техноинженеринг груп“ АД, „Технодизайн“ ООД и проектантът на част „Конструкции“ К.Т.С.в. Поради това и на основание чл. 170, ал. 2 ЗУТ и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 на МРРБ инж. Р. поискал от гл. архитект да подпише вместо неявилите се. След близо 20-дневен престой в Община Русе, длъжностните лица приели, че съществува такава възможност и поставили вх. № 30-253-9 на искането с дата 18.07.2018 г. и подписали вместо неявилите се.

Ответникът твърди още, че независимо от договорките между страните, по отношение на предмета на договора специален се явява ЗУТ. Съгласно чл. 176, ал. 2 ЗУТ за строежите на обекти с производствено и друго специфично предназначение, в зависимост от уговореното в договора, завършването на строителството се доказва допълнително с извършване на успешни приемни изпитания. Поради това и в периода преди поканата от 30.04.2018 г. били извършени такива като на 20.04.2018 г. са проведени 72-часови изпитания на монтирано оборудване на инсталацията, за което е съставен протокол. Изпитания били извършени и на 24.08.2018 г., т. е. до момента на изготвяне на окончателния доклад от надзорника и подаване на искането.

Отделно от това, ответникът намира за нищожна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора между страните. Намира, че така договорената неустойка излиза извън кръга на обезпечителната й функция –договорът бил изпълнен и на основание на неговите клаузи е сключен окончателен договор за безвъзмездно извършване на услугата сепариране от 19.11.2018 г. в полза на Община Русе. Не можело да й се придаде и обезщетителна функция, доколкото договорът за суперфиция е изпълнен в цялост. Не можело да й се придаде и санкционна функция, тъй като към настоящия момент Общината черпела само блага- безвъзмездно построяване и дори безвъзмездно сепариране и транспортиране на отпадните фракции от сепарацията до депото.

Намира, че във всеки случай вредите, в случая пропуснатите ползи, следвало да бъдат доказани по основание и размер, т. е. в конкретния случай следвало да бъде 3 доказано, че ако изпълнителят беше изпълнил задължението си по изграждане на обекта в срок, имуществото на възложителя щяло да се увеличи. Заема позиция, че видно от фактологията по делото и от клаузите на договора за суперфиция възложителят не е имал намерение да се разпорежда със собствеността или да владее, а било предвидено сключване на договор за безвъзмездно третиране и сепариране на битовите отпадъци не само на Община Русе, а и на останалите общини от Регионалното сдружение за управление на отпадъците на регион Русе. И към настоящия момент „Топлофикация Русе“ АД продължавало да извършва тази дейност безвъзмездно чрез дъщерното си дружество „Д Консей“ като към днешна дата спестените отчисления и такса депо за Община Русе били на стойност 296 000 лв. В този смисъл не можело да се твърди, че за Общината били произтекли вреди нито като пропуснати ползи, нито като претърпени загуби. Поради това намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани.

За недоказани намира и твърденията на ищеца за неизпълнение в срок, които могат да се вменят във вина на дружеството. За периода, за който се търси обезщетението –от м. февруари, до м. април, 2018 г. бил даден подходящ срок от самия Общински съвет поради интерес от довършването, а към периода м. май –м. август СМР били изцяло завършени и са извършвани само процедури по изпитване и документално оформяне като продължителността им не можела да се вмени във вина на дружеството. Заема позиция, че мораторна неустойка в размера, в който се търси за незначителна част от изпълнението по целия договор е недопустимо да бъде присъдена. Прави възражение и за погасяване по давност на претендираното обезщетение за забава.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са обвързани от Договор № 1401/3.05.2016 г., изменен с анекс на 5.02.2017 г. относно сроковете, за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху общинска земя за изграждане в част от общински поземлен имот с идентификатор *** на Инсталация за предварително третиране на битови отпадъци преди депонирането им с разгъната застроена площ от 5604 кв. м., по силата на който суперфициарът – отв.

„Топлофикация Русе“ ЕАД е следвало до 3.11.2017 г. вкл. да реализира учреденото право на строеж, а до 31.01.2018 г. вкл. да въведе Инсталацията в експлоатация при съобразяване с изискванията на ЗУТ и ЗУО. В чл. 5, ал. 2 от Договора са уговорили, че за всеки ден забава за въвеждане в експлоатация на Инсталацията след уговорения падеж поради причина, за която суперфициарът отговоря, същият дължи обезщетение в полза на Община Русе в размер на 0,3 % от данъчната оценка на учреденото право на строеж, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за суперфиция.