Решение № 197 от 04.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Ловеч, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200296 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. Ц., чрез адв. Н. Д. против електронен фиш серия К № 12091392 на ОД на МВР – Ловеч, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 26,56 евро за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага следното:

В обжалвания електронен фиш не е посочено по изискуемия от закона начин описание на нарушението, както и обстоятелствата при които то е извършено. От една страна се твърди, че нарушението е било извършено в землището на село Сопот, което предполага, че твърдяното нарушение било извършено в извън населено място. От друга страна се твърди, че за процесния участък били важали правилата за движение е населено място. Тази неяснота в мястото на нарушението ограничава правото му на защита. Оспорва техническата пригодност на АТТС № 125b64. Липсва посочване на фабричен номер или друг индивидуализиращ белег които да позволи да се извърши проверка относно техническата пригодност на АТТС.

Моли да се отмени електронен фиш К № 12091392 на ОД на МВР – Ловеч. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

1

Въззиваемата странана ОД на МВР - Ловеч, редовно призована не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

1/ На 31.12.2025г. на територията обслужвана от ОД на МВР – Ловеч се е осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 125b64. Същият бил позициониран в село Сопот, на ПП I – 4 при км. 24+250, в населено място, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч.

В 13:17 часа на 31.12.2025г. в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+250 бил заснет лек автомобил марка Х.к. рег.№ ** **** ** със скорост 68 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., при толеранс 3 км. ч. Лекият автомобил бил собственост на жалбоподателят А. К. Ц.

2/ На 09.02.2026г. бил издаден електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на А. Ц., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС.

В електронния фиш било вписано, че на 31.12.2025 г. в 13:17 часа в/на обл. Ловеч, общ. Угърчин, с.Сопот, ПП I-4 км. 24 + 500, землището на с.

Сопот с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в посока гр. Варна при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч. въведено с П.З Д 11 и приспаднат толеранс от 3 км. или 3%. МПС Х.к. вид лек автомобил с регистрационен номер ******** е извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство 125b64. Движел се е с установена скорост от 68 км/ч., при разрешена 50 км/ч с превишаване от 18 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП. На жалбоподателя, като собствени на когото били регистрирано МПС, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25.56 евро.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

Пункт 1 се доказа от приложените: електронен фиш серия К № 12091392 /л.9/ и снимка към него /л. 10/. Протокола за използване на АТСС/ л.

12/, от който е видно, че автоматизирано техническо средства ARH CAM S1 с ИД № 125b64 е било поставено в периода от 10:25 часа до 13:30 часа на 2

31.12.2025г. на път 24 + 500, двете посоки на пътя гр. София - гр. Варна.

Годността на АТСС се установи от протокол за проверка /л.8/, от която следва, че възражението в тази насока е неоснователно. Посочен е и фабричния номер на АТСС - 125b64, поради което и това възражение е неоснователно Какво е било ограничението на скоростта се установи от информация за километирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч/ 14 – 17/. От схема на републикански път ПП I - 4 от км. 24 + 00 до км. 24 + 70, се установи, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч. Собствеността на автомобила се установява от справка/ л. 13/.

Пункт 2 се доказа от: електронен фиш серия К № 12091392 датата му на издаване се установи от справка АИС АНД /л. 11/.

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.

Видно от схема на републикански път, мястото на нарушението е в населено място в село Сопот, на ПП I – 4 при км. 24+250, където скоростта на движението е била ограничена до 50 км/ч. От събраните доказателства е установено, че на процесната дата и час А. К. Ц., като водач на лек автомобил Х.к. рег.№ ** **** ** се е движил с 68 км/ч, и така е превишена допустимата скорост за движение в този участък с 18 км/ч, нарушавайки забраната на чл.

21, ал.1 от ЗДвП, да спазва ограничението на скоростта в населени места от 50 км/ч.

Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Нарушението и превишаването на скоростта от автомобила е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените разпечатки на снимков материал от 31.12.2025г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Обосновано в електронния фиш името на А. К. Ц. е посочено като 3 нарушител в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Последният попада в кръга на лицата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 68 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, превишаване от 18 км/ч.

Описанието на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение, и да организира в пълен обем защитата си по него.

В тази връзка е неоснователно е възражението, че ЕФ е съдържа неяснота относно място на извършеното нарушение. В обжалвания акт ясно е посочено населеното място и пътя на извършване на нарушението. Описано е, че ограничението е въведено с пътен знак Д 11, който сигнализира началото на населено място и въвежда правилата за движение, валидни в него.

Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че посочването на землището на село Сопот предполага, че нарушението е извършено извън населено място. Според легалната дефиниция на понятието „землище“ в § 1 на ПЗР на Закон за административно-териториалното устройство на Република България, то принадлежи към дадено населено място. Поради изложеното възражението, че е налице в неяснота в мястото на извършване на нарушението, която представлява съществено нарушение водещо до порочност на ЕФ, е неоснователно.

Неправилно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. По делото безспорно е установено, че нарушението е извършено в населено място. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2отЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е 4 извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място, но неправилно е квалифицирано нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, населеното място с. Сопот, област, не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“ път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26. Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2от НПК. Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, 5 ал. 11от ЗДвП и с оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването административнонаказателно производство - чл. 58д от ЗАНН.