Определение № 1478 от 04.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501295 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпили е частна жалба от З. Д. Б. против Определение № 1567/09.04.2026г., пост. по гр.д.№ 1173/25, АсРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 178/17.03.2026г., пост. по същото дело в частта за разноски.

Жалбоподателят З. Б. поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че минималното адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004 е 600лв. и в този размер следва да бъде присъденото възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на молителите. Сочи, че присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1600лв. е два пъти и половина над този минимум. Счита и неотносимо схващането, че молителите са двама, поради което и се дължи хонорар за защита на двамата. Поддържа и че по делото не е налице фактическа и правна сложност, която да обоснове такъв завишен хонорар.

Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото възнаграждение на пълномощника на молителите на 600лв.

Ответните страни М. Д. Д., лично и като законен представител на Д. М.

Д. оспорват жалбата . Сочат, че производството е продължило в няколко заседания поради процесуалното поведение на ответника. Считат за правилно становището на съда, че присъденото възнаграждение е за един адвокат, но са осъществена защита на две лица. Сочи и различната защита, която е следва да бъде организирана по отношение на двамата молители, доколкото за единия е налице обвързваща сила на присъда, а за другия е следвало да се доказва насилието по общите правила. Молят за потвърждаване на обжалваното определение. Претендират разноски.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди 1 възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба, констатира следното :

Производството е образувано по молба на М. Д. лично и като законен представител на детето Д. за защита от домашно насилие срещи З. Б..

Производството се е развило в шест съдебн заседания, като са събирани множество доказателства – писмени и гласни. Искани са справки от МВР, приложено е административно-наказателно дело, събирани са доказателства от АСП. С Решение № 178/17.03.2026г. молбата за защита от домашно насилие е уважена, като са приложени мерки за защита за срок от 18 месеца, от които е приспаднат срока на заповедта за незабавна защита. На молителите са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв. По молба на ответника е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбите без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и че същото е за осъществена защита на две лица.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Производството по делото е продължило значителен период от време, независимо от особения си характер, изискващ бързина. Не може да се приеме, че същото е с ниска фактическа сложност, доколкото се касае за защита на две лица, събирани са множество доказателства, включително и от различни органи, правното положение на двамата молители е било различно – по отношение на единия е налице съдебен акт, който следва да се зачете, а по отношение на втория е следвало да се проведе доказване по общия ред. Така претендиранито разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв. е на практика близо до установените минимуми, присъждани от съдилищата / по 600лв. за защита по този род дела за едно лице/. Съдът намира, че не следва да се присъжда самия минимум, доколкото това не би отговаряло на обема и вида на положения адвокатски труд за осъществяване на процесуалната защита на молителите.

По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване размера на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенциите на ответните страни за присъждане на разноски в настоящето производство съдът намира, ч(е такива не се дължат, доколкото производството няма самостоятелен характер. Съдебната практика е трайна и непротиворечива по въпроса, че разноски в производствата за разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1567/09.04.2026г., пост. по гр.д.№ 1173/25, АсРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3