Решение № 310 от 03.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501463 по описа за 2023 година

С Решение № 1158/25.05.2023г., постановено по гр. дело № 7192/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е прието за установено, че А. Г.

А. от гр. Б. дължи на „Йеттел България” ЕАД, със седалище гр. София сумата от 1 621, 64 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по сключени между страните договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари от 04.06.2020г., 08.11.2019г., 24.07.2019г. и от 22.09.2018г., както и законната лихва върху горната сума, начиная от 25.08.2022г. до окончателното й изплащане, за които вземания по частно гр. дело № 5434/2022г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С цитираното решение са отхвърлени изцяло исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и на договорни неустойки по сключени между страните договори за мобилни услуги с предпочетени номера +**** от 04.06.2020г. и +**** от 08.11.2019г., допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с предпочетени номера +**** от 24.07.2019г., +**** от 04.06.2020г. и +**** от 13.01.2019г., 1 както и договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари от 04.06.2020г., 08.11.2019г., 24.07.2019г. и 22.09.2018г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Йеттел България” ЕАД, в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията за дължимост на месечни абонаментни вноски и уговорените договорни неустойки по сключените от страните договори, както и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в пълен размер.

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че са предоставени мобилни услуги и/или е осигурен достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договорите. Навеждат се доводи, че приложените по делото фактури свидетелстват за ползвани от потребителя различни услуги (минути към Зона ЕС, мобилен интернет на максимална скорост в БГ; допълнителен пакет SMS, MMS и др.). Твърди се, че въззиваемата сключила пет индивидуални договора за мобилни услуги с въззивното дружество, като към всеки от тях, подписала и декларация, че са й връчени приложимите Общи условия. Подчертава се, че от момента на сключване на договора, потребителят имал достъп до услугите, предоставени от „Йеттел България” ЕАД. Посочва се, че в издадените фактури се отразявало реалното потребление и формираната дължима сума за конкретния отчетен период. В жалбата се излага становище във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като се посочва, че процесните договори са прекратени в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от писмено предизвестие по смисъла на чл. 19б от ОУ.

В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява реалното потребление на мобилни услуги и дължимостта на месечните абонаментни такси и допълнителни такси за услуги. Развиват се съображения относно изводите на съда за нищожност на клаузите за неустойка, като противоречащи на чл. 146, ал. 2 от ЗЗД. Посочва се, че от потребителска защита се изключвали клаузи, отразяващи законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции.

Твърди се, че посочената забрана не се отнася до клаузи в Общите условия, възпроизвеждащи законова норма, с която се уреждат други категории 2 договори, за които националната уредба е неприложима, като в този смисъл се цитира и Решение на Съда на ЕС от 21.03.2013г. по дело С-92/11.

В жалбата се заявява, че от потребителска защита са изключени и клаузите по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, отнасящи се до определяне основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна – в този смисъл е посочено и Решение от 23.04.2015г. по дело С-96/14. Излагат се аргументи, че преценката за нищожност на договорни клаузи се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства.

С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора на настоящата инстанция, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което се изразява становище по основателността на депозираната въззивна жалба.

По делото – в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от А. Г. А. чрез назначения й в съдебното производство особен представител - адв. Калинка Тодорова, като се излагат съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не страда от твърдените от въззивното дружество пороци.

Претендира се атакуваното съдебно решение в обжалваната му част да бъде потвърдено и да бъде оставена без уважение въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

3

В съдебно заседание – ответната страна чрез назначения й особен представител – А. Г. А. изразява становище, че следва да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против А. Г. А., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна – А. А. дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 470, 74 лева - сбор от стойността на абонаментни такси и предоставени услуги, дължими за периода от 20.06.2020г. до 19.09.2020г. по сключени между страните договори за мобилни услуги с предпочетени номера +**** от 04.06.2020г. и +**** от 08.11.2019г., допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с предпочетени номера +**** от 24.07.2019г., +**** от 04.06.2020г. и +**** от 13.01.2019г.;

- 1621, 64 лева - сбор от неплатени лизингови вноски по сключени между страните договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари от 04.06.2020г., 08.11.2019г., 24.07.2019г. и 22.09.2018г.;

- 966, 52 лева - сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг, както и

- законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 25.08.2022г. до окончателното им изплащане, за които вземания по частно гр. дело № 5434/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Следва изрично да се отбележи, че с първоинстанционното решение е уважен предявения иск на ищцовото дружество за сума в размер на 1621, 64 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по сключени между страните договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари от 04.06.2020г., 08.11.2019г., 24.07.2019г. и 22.09.2018г. В тази част на решението не е депозирана жалба от ответната страна, поради което и постановеното решение в тази му част е влязло в законна сила.

4

Жалба е депозирана от страна на ищцовото дружество против решението в отхвърлителната му част, а именно – по отношение на сумите от 470, 74 лева, представляваща сбор от стойността на абонаментни такси и предоставени услуги, дължими за периода от 20.06.2020г. до 19.09.2020г., както и за сума в размер на 966, 52 лева, представляваща сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг, както и законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 25.08.2022г. до окончателното им изплащане. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че спорът е висящ пред настоящата инстанция между страните само по отношение на следните претенции:

- сума в размер от 470, 74 лева, представляваща сбор от стойността на абонаментни такси и предоставени услуги, дължими за периода от 20.06.2020г. до 19.09.2020г. и

- сума в размер от 966, 52 лева, представляваща сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг и

- законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 25.08.2022г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответната страна са налице договори за мобилни услуги с посочени конкретни предпочетени номера, но длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договорите, вследствие на което тези договори са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 14.10.2020г.

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответната страна – А. Г. А. е сключила пет договора за мобилни услуги с посочени изрично конкретни предпочетени номера, както следва:

- 1. С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 04.06.2020 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 12, 99 лева, като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, е предоставил ползването на мобилно устройство „TCL 10L 64 GB, Dual 5

Blue+55Android TV”, за срок от 23 месеца срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 48, 99 лева, както и базови аксесоари срещу месечни вноски от 1, 96 лева.

- 2. С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 08.11.2019 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+ с неограничени минути“, срещу месечна такса от 27, 99 лева, като с договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, е предоставил ползването на мобилно устройство „Alcatel 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV”, за срок от 23 месеца (до 08.10.2021 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 29, 99 лева.

- 3. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 24.07.2019 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+33, 99“, срещу месечна такса от 29, 99 лева, като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, е предоставил ползването на мобилно устройство „Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Blue”, за срок от 23 месеца срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 3, 29 лева и първоначална вноска от 65 лева, както и аксесоари срещу месечни вноски от 2, 39 лева.

- 4. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 04.06.2020г., ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 33, 99 лева, като с договори за лизинг, сключени на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, е предоставил ползването на мобилно устройство

„Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Blаck”, за срок от 23 месеца срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 2, 99 лева, както и базови аксесоари срещу месечни вноски от 1, 87 лева. За предоставеното по този договор устройство е бил сключен застрахователен договор с едномесечен срок на покритие, който се е подновявал срещу плащане на месечна застрахователна премия от 5, 99 лева. Към този договор за мобилни услуги е имало сключен и предходен договор за лизинг - от 22.09.2018 год., по силата на който операторът е предоставил на ответницата за ползване мобилно 6 устройство „Samsung Galaxy A8 Gold”, за срок от 23 месеца срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 29, 99 лева.