Решение № 189 от 07.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Шумен, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20243630200772 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №38/28.03.2024г. издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район”, с което на основание чл.83 от ЗАНН, във вр чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, за нарушение на чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите - неизпълнение на предписание на контролен орган н а Областна администрация Шумен ЕИК: 127070650, проф. Д.Ж.Д. – Областен управител на област Шумен, гр.Шумен, бул. „Славянски“ № 30, общ. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, във връзка с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.

Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като немотивирано и недоказано. Излага доводи, че наложената санкция е незаконосъобразна и несправедлива с оглед несъобразяване с реалната фактическа обстановка. В съдебно заседание се явява процесуален представител, поддържа жалбата ,депозира писмено становище.

За административно-наказващия орган, редовно призован, се явяват двама представители. Излагат доводи за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

На 08.12.2023 г. експерти на БДЧР, извършили проверка за последващ контрол по изпълнение на предписание /по т.2 /, дадено от директора на БДЧР на областен управител на област Шумен с изх.№ 08-00-1185/А14/09.03.2023 г. със срок на изпълнение 30.06.2023 г., издадено след извършена предходна проверка, обективирана в КП № Ш-30/13.02.2023 г. за осигуряване на нормална проводимост на участък от река Голяма Камчия след вливането на река Врана до коригираната част започваща от с. Мараш с дължина на участъка около 6500 м., като се отстранят от речното русло падналите и надвисналите над него дървета.

Конкретно по т.2 в предписанието с изх.№ 08-00-1185/А14/ 09.03.2023г. е посочено :

„В срок до 30.06.2023г да се осигури нормална проводимост на участък от река Голяма Камчия след вливането на р. Врана до корегираната част започваща от с. Мараш с 1 дължина на участъка е около 6500 м. като се отстранят от речното русло падналите и надвисналите над него дървета.

Отговорник: Областен управител на област Шумен.“

Задължителното предписание не е било обжалвано и е влязло в сила. С писмо с вх.№ 08- 00-1183/А40/22.05.2023 г. е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписанието. С писмо с изх.№ 08-00-1183/А52/01.08.2023 г., срокът за изпълнение на предписанието е удължен до 31.10.2023 г.

С писмо с вх.№ 08-00-1183/А64/27.11.2023 г. е поискано ново удължаване на срока за изпълнение на предписанието , но от страна на АНО с писмо с изх.№ 08-001183/А70/29.11.2023 г. отказано поредно удължаване на срока на предписанието.

На 08.12.2023 г. от експерти на БДЧР е извършен последващ контрол по изпълнение на предписанието, дадено от директора на БДЧР на областен управител на област Шумен.

Било констатирано, че предписанието дадено с изх.№ 08-00-1185/А14/09.03.2023 г. и удължено с писмо с изх.№ 08-00- 1183/А52/01.08.2023 г., с отговорник - Областен управител на област Шумен, към момента на проверката не е изпълнено.

За извършената проверка, бил изготвен КП Ш-463/08.12.2023 г., за последващ контрол по изпълнение на предписанието за почистване на участък от река Голяма Камчия от вливането на река Врана при с. Хан Крум до началото на коригирания участък при с.

Мараш от падналите в реката и надвисналите над нея дървета.

Проверяващите приели, че е налице неизпълнение на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, административно нарушение, не изпълнено предписание на контролен орган, издадено с писмо с изх.№ 08-00-1185/А 14/09.03.2023 г. и удължен срок на изпълнение с изх.

№ 08-00-1183/А52/01.08.2023 г., дадено на основание чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.

Било изпратено писмо - покана за съставяне на АУАН до Областна администрация Шумен, областен управител на област Шумен с изх.№ 08-00- 1183/А74/от 13.12.2023 г.

На 18.12.2023г., в присъствието на упълномощено лице, е съставен АУАН № 182/18.12.2023 г. / бланка № 001519, за нарушение на чл. 200, ал.1, т.31 вр. чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ . При връчването не са отразени възражения, посочено е, че такива ще бъдат представени в законовия срок.

В законоустановения срок са депозирани писмени възражения, в които е изложено, че за Областна администрация - Шумен, Областен управител на област Шумен е в обективна невъзможност да изпълни предписанията поради липса на финансови средства, не може да бъде основателна причина за неизпълнение на нормативно установени задължения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление №38/28.03.2024г., с което на основание чл.83 от ЗАНН, във вр. чл. 200, ал.1, т.31 от Закона за водите, за нарушение на чл. 155, ал.1, т.22 от Закона за водите неизпълнение на предписание на контролен орган на Областна администрация Шумен проф.

Д.Ж.Д. – Областен управител на област Шумен, гр.Шумен, бул. „Славянски“ № 30, общ.

Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, във връзка с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Показанията на свидетелите съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост.

Жалбоподателят оспорва вмененото нарушение. Навеждат се твърдения за липса на финансиране от страна на държавата, което се сочи като причина за неизпълнение на предписанието.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 2 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Възраженията в писменото становище са, че не са отбелязани и обсъдени в НП депозираните възражения срещу АУАН; че е нарушен материалният закон чрез непрецизна правна квалификация на описаното нарушение; не е отчетена обективната безвиновна невъзможност, респ. липса на вина от субективна страна. Съдът намира заявените възражения за неоснователни.

Нормата на чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ регламентира че Директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.

Разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.31 от ЗВ регламентира, че се н аказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи - от 1000 до 5000 лв.

Горните разпоредби не са в колизия с разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗВ, според която, когато почистването на речните легла е извън границите на урбанизирана територия, дейностите по ал. 4, се организират, координират и извършват съгласно чл. 138, ал. 5. При дейности по почистване на речни легла, планирани и организирани от областните администрации, областния управител:

1. назначава със заповед междуведомствената комисия по ал. 4, т. 1 с участие на представители при необходимост и на съответното областно пътно управление или на Националната компания "Железопътна инфраструктура";

2. одобрява констативния протокол и програмата по ал. 4, т. 3, буква "д";

3. възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители за изпълнение на програмата по ал. 4, т. 3, буква "д" по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол.

Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя за несъответствието на НП с императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН . В случая на Областна администрация Шумен е вменено правонарушение, състоящо се в неизпълнение на дадено задължително предписание. Следва да бъде отбелязано, че изпълнителното деяние на санкционираното нарушение се осъществява чрез бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият субект не е изпълнил задължението си и продължава, докато не бъде прекратено. Описанието на нарушението е правилно, към посочената в НП дата на нарушение / със удължен срок на предписание до 31.10.2023г./, нарушителят е бездействал, при наличие на законово задължение за конкретно действие, не е предприел действия за изпълнение на предписанието.

Не се споделя и изложеното твърдение за порочност на протеклото производство с мотива за неправилна правна квалификация на деянието, дадена в изготвения АУАН.

Като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, която разписва единствено компетентността на директора на Басейнова дирекция да издава предписания в рамките на правомощията си по този закон. Съдът същевременно съобрази че нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ освен санкционна, е и материалноправна и с посочването й в атакуваното наказателно постановление / както и в АУАН/, вмененото нарушение според настощятата инстанция се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация, като по този начин правото на защита на жалбаподателя не е нарушено.

Съдът напълно споделя изложените от административно-наказващият орган съображения относно невъзможността за приложение разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

Безспорно случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй като обществените отношения, които този род нарушения засягат са свързани с опазване на околната среда, водните съоръжения и неспазване на съответните технически изисквания за тяхната експлоатация в частност крие сериозен риск за здравето на хората. А по 3 изложените съображения не са налице и условията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.