Решение № 97 от 23.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500490 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Определение № 502 от 19.09.2025год. постановено по Въззивно частно гражданско дело № 20254000500387 по описа за 2025 година АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО е отменил Решение № 115/27.02.2025г., постановено по в. гр. д. № 490/2024г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д., ЕГН:

**********, от гр. ***, ул. „***“, № ** срещу Решение № 310/22.04.2024г., постановено по гр. д. № 79/2023г. по описа на Г. районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК: 104600641, гр. В. Търново против Д. Г. Д. до пълния предявен размер от 710,00лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството в тази част.

1

Върнал е делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания, според които предявеният насрещен иск по чл.121а от КТ не е бил разгледан самостоятелно от окръжния съд по посочените във въззивната жалба оплаквания. Решението на районния съд в тази му част е обжалвано от жалбоподателя, посочени са конкретни основания за неговата неправилност и това изключва изводът на окръжния съд за липса на правен интерес от обжалването.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата, указанията на ВТАС и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановеното по делото съдебно Решение № 115 / 27.02.2025г.

ВТОС е установил, че ГОРС правилно е преценил, че са се осъществили процесуалните предпоставки за изискуемост на претендираното от ищеца обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да установи, че между него и ответника е съществувало твърдяното трудово правоотношение, което е било безсрочно, че същото е прекратено поради дисциплинарно уволнение. Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. Преди да се произнесе по основателността на претенцията съдът следва да прецени действителността и характера на трудовия договор /срочен или безсрочен/. Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд за това, че процесния трудов договор е действителен. Съгласно чл.67, ал.1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Законодателят е дал възможност, както на 2 работодателя, така и на работника да сключат трудов договор със срок на изпитване, съгласно чл. 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, включително и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. ВТОС приема, че трудов договор № *** от 29.03.2022г. е действителен и сключен за неопределено време, т.е. прекратяването му следва да е с предизвестие. В договора е предвиден 6-месечен срок за изпитване, но същият е уговорен в полза на работодателя, което означава, че в този срок ищецът едностранно без предизвестие може да прекрати договора си с работника, но не и работника да извърши същото. Налице е и другата предпоставка за уважаване на иска по чл.221, ал.2 от КТ – дисциплинарно уволнение.

Неявяването на работа на работника е дало основание на работодателя му да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, обективирано в Заповед № ***/03.06.2022г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 14.06.2022г. и не е оспорена от него в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. От тази дата следва да се счита, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Няма данни работникът да е оспорвал по съдебен ред уволнението си, а в настоящото производство е недопустимо установяване законността на дисциплинарното уволнение. Трудово правоотношение по трудов договор №*** от 29.03.2022г. е прекратено със заповед № ***/03.06.2022г. при наличие на изискуем от Закона фактически състав – налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. БТВ на ответника съгласно чл.228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ. Съдебното решение в тази част е потвърдено, съответно с направеното от ГОРС прихващане – направено е по искане от Д. Д. възражение за съдебно прихващане до размера на по-малката от двете претенции, което в съответния размер е уважено от ГОРС. Съдът се е съобразил със заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. ГОРС е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 710,00лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92лв. В процеса съществуват две насрещни вземания. Активно вземане:

Това, за което ищецът е завел делото. Пасивно вземане: това, което ответникът има към ищеца и е предявил чрез възражение за прихващане. Тъй 3 като двете вземания са били за различни суми, съгласно закона прихващането се извършва до размера на по-малкото от тях. Жалбата срещу решението в тази част следва да се остави без уважение, поради липса на основание за уважаването й.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310/22.04.2024г. постановено по гр.д. № 20234120101079 по описа за 2023 година на Г. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК: 104600641, гр. В. Търново против Д. Г. Д., ЕГН: **********, гр. *** до пълния предявен размер от 710,00лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145,92лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4