Решение № 3196 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3196 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113903 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. П. Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 73,95 евро, която представлява недължимо платена сума от ищеца на ответника по недействителен договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът заплатил в периода 14.02.2024 г. – 18.07.2025 г. на ответника сумата от 73,95 евро над чистата стойност на главница от 4 700 лева по договор за потребителски кредит № ********* чрез системата на „Изипей“.

Твърди с молба вх. № 128321/11.12.2025г. че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1,т. 9 ЗПК, нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и нарушение на чл.

11, ал.1, т.12 ЗПК

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Заявява, че с ищеца има сключен Договор за потребителски кредит № ********* на 10.01.2024 г., с главница 4700 лв., като поддържа, че плащанията, описани от ищеца са извършени именно по този договор. Излага аргументи за действителността на договора за кредит, като сочи, че същият отговаря на изискванията на ЗПК. Годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна стойност, като начинът му на изчисление бил посочен ясно и недвусмислено, в случай че се установи неточно посочване на ГПР, това обстоятелство не било толкова съществено, за да доведе до недействителност на целия договор. Стойността, платима от потребителя за допълнителни услуги не била задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. По отношение на лихвения процент по договора се сочи, че същият бил фиксиран, като нямало предвидена възможност за промяната му. Поради изложеното счита процесния договор за действителен. Моли за отхвърляне на иска. Заявява възражение за прихващане със сумата от 1

4 700 лева, която представлява дължима и неплатена главница по процесния договор за кредит.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Установено е по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********* по силата на който ищецът е получил в заем от ответника главница в размер на 4 700 лева, които се е задължил да върне на 36 вноски като общият размер на дължимата сума е 8202,98 лева при ГЛП 41% и ГПР в размер на 49,24% като допълнително ищецът се е задължил с услуга „Фаст“ от 2 115 лева и услуга „Флекси“ от 2 773 лева или общо дължима сума от 13090,98 лева., респ. всяка вноска е в размер на 363,64 лева.

Видно от представените разписки от система „Изи пей“ в полза на ответника са изплатени 19 вноски от кредита на обща стойност 6 909,16 лева.

Установено е че услугата „Флекси“ представлява предварително разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В договора за кредит е уговорен ГПР без да са включени разходите за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор 2 дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Стойността на пакета за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде включено в ГПР. Стойността на пакета представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост ГПР не се уговаря между страните.

Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно, процесния договор за кредит ********* се явява недействителен и на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК поради което и потребителят дължи чистата стойност на кредита.

Каза се вече че сумата изплатена по кредита надвишава главницата от 4 700 лева поради което и ищецът има право да получи претендираната от него сума в размер на 73,95евро/144,63 лева като платена без основание по недействителния договор за кредит, а същевременно възражението за прихващане следва да се отхвърли като неоснователно тъй като ищецът е погасил изцяло чистата стойност на кредита поради което и ответника няма изискуемо насрещно вземане с което да прихване задължението си за възстановяване на сумата от 73.95 евро.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 25,56 евро и на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 204.52 евро/400 лева.

При определяне хонорара на адв. К. съдът отчита, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за 3 възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/.

Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база приетия като доказателство по делото договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. К. е запозната със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити срещу други кредитори/, както и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела чрез адв. К . с предмет аналогични правни спорове.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати в полза на Н. П. Д. с ЕГН ********** сумата от 73,95евро/144,63 лева ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 04.09.2025г. до окончателното й изплащане по недействителен договор за потребителски кредит № ********* сключен в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК КАТО ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „Профикредит България“ ЕООД заявено до размера на сумата от 4 700 лева, която представлява дължима и неплатена главница по процесния договор за кредит поради изплащането на същата;