Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 18.01.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1066/2021
Вид
Решение № 33
Подписан
18.01.2022
В сила
20.04.2022
Състав
МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20214110201066 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ******, представляван от управителя М.Е.С., несъгласен с Наказателно постановление № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС, му е наложена "Имуществена санкция" в размер на 600,00 лева. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като административнонаказателното производство е проведено в нарушение на съществени процесуални правила и приложимия за извършеното деяние материален закон.

Алтернативно, счита, че наказващият орган е следвало за приложи чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Н. Н. от ВТАК, поддържа жалбата с изложени подробни съображения за незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.С., изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е 1 правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.03.2021 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F606934 за това, че при извършена проверка на 21.03.2021 г. в търговски обект – бакалия „Самоводска чаршия“, находящ се в гр. ************, стопанисван от „****“ ЕООД, е установено, че търговското дружество не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира/отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатирано е, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство TREMOL M20 с индивидуален № ZK130321 и фискална памет № 50168123, съгласно междинен отчет от фискалната памет е в размер на 610,08 лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 724,45 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. В АУАН е посочено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установената разлика в касовата наличност е в размер на 114,23 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, неотразено на фискалното устройство квалифицирано като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ . За извършената проверка и установеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка в обект № 0014801/21.03.2021 г.

Процесният АУАН е подписан и връчен на управителя и представляващ дружеството М.С. на 25.03.2021 г., като в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалбоподателя с обяснение, че констатираната положителна разлика произхожда от невъвеждане на служебна сума в касовия апарат. Излагат се доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на НАП, връчено на управителя на търговското дружество на 16.07.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , за нарушение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на „****“ ЕООД е наложена “Имуществена санкция” в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, НП е издадено от компетентен орган.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат в съдебно заседание отразените в акта констатации, като дават обяснения относно обстоятелствата на проверката и констатираното нарушение.

2

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

На първо място, следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения на установеното в ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са връчени на управителя и представляващ дружеството – жалбоподател.

От събраните писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че е осъществен състава на визираното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, доколкото в горепосоченото фискално устройство /Т REMOL M20 с индивидуален № ZK130321 и фискална памет № 50168123/ в процесния обект, извън случаите на продажби/сторно операции, не е регистрирана промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно въведени”, довело до констатираната разлика от плюс 114,23 лева, като е без значение на какво се дължи това несъответствие. Така описаните фактически констатации не са оспорени от соченото за нарушител търговско дружество в момента на проверката, а впоследствие изложените възражения съдът възприема като неоснователни и защитна позиция. Въпросната разлика между фактическата касова наличност /лист 27 от делото/ и разчетената касова наличност от ФУ от 610,08 лева в повече не е отразена чрез ФУ в обекта като „служебно въведена” сума, което е нарушение на изискването, въведено с нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Във връзка с изложените в жалбата оплаквания, че наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като наложената на дружеството имуществена санкция е несправедлива, настоящият съдебен състав счита, че формалният характер на нарушението, засегнатите обществени отношения не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може да се квалифицира като маловажен. Всяко едно несъответствие между констатираната касова наличност и отразената по ФУ създава неяснота и невъзможност да се проследи реалния търговски оборот. Следва да се отбележи, че всяко регистрирано като търговец лице е длъжно да спазва законодателството, включително и данъчното такова, във връзка с дейността на представляваното от него дружество. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на конкретния размер на наложената санкция 3 административнонаказващият орган е наложил такава в необосновано завишен размер от 600,00 лева, като при отчитане на обстоятелствата, че нарушението е първо за дружеството, че по делото липсват данни за допуснати от търговското дружество други нарушения по ЗДДС, че нарушението не води до неотразяване на приходи, на жалбоподателя е следвало да се определи санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно в размер на 500,00 лева /предвидената имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци е в размер от 500 до 2 000 лева/.

Предвид изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като за осъщественото деяние по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доказано от фактическа страна, чието описание съответства на правната норма, посочена като нарушена, наложената имуществена санкция н а „****“ ЕООД вместо в размер от 600,00 лева следва да се определи на административна санкция от 500,00 лева.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, „****“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ЦУ на НАП – София направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 572806-F606934 от 19.04.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от управителя М.Е.С., на основание чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "Имуществена санкция" в размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на „Имуществената санкция“ на 500,00 /петстотин/ лева.

На основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от управителя М.Е.С. да заплати на ЦУ на НАП - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4