Решение № 5081 от 11.11.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5081

Пазарджик, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701072 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И. А. К., [ЕГН] от [населено място], община Велинград, чрез адвокат А. Н., срещу Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение на жалбоподателя, считано от 13.08.2021 г. до 12.12.2021 г., в размер на 12,00 лева дневно.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и чл. 62 от Регламент № 883/2004. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт В. С., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по Заявление вх. №997 от 20.08.2021 г. в дирекция „Бюро по труда“ [населено място], с което И. А. К. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като в него е декларирала, че последното му трудово правоотношение при работодател във Ирландия е прекратено, считано от 12.08.2021 г.

С писмо изх. №У-122-00-833-1 от 25.08.202 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи, в отговор на което той е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС – Великобритания; анкетна карта за Великобритания; документ Р45 за трудова дейност във Великобритания - 1 бр.;

За периода 28.04.2021 г. до 12.08.2021 г. е представил преносим документ ПД U1, а отделно от това и: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС – Ирландия; документи, за упражнявана трудова дейност във Ирландия за времето от 01.07.2021 г. до 13.08.20121 г. – 3 бр.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ (СЕД) U001CB №251987 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Великобритания за периода от 28.04.2021 г. до 30.06.2021 г. Със СЕД U001CB №252022 от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода от 01.07.2021 г. до 13.08.2021 г. Във връзка с това с разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002/ U004 от компетентните институции на Великобритания и на Ирландия.

Във връзка с получен СЕД Н001 №259171 от компетентната институция на Ирландия за липса на информация за лицето, И. А. К. е уведомен да представи исканите от институцията документи — фишове за заплати, Р60 (по телефон и с писмо №122-00-833-1 от 09.12.2021 г.; №122-00-833-2 от 28.01.2022 г.). Не е представен документ издаден от работодателя с посочена причина за прекратяване на трудовата заетост. На 29.08.2024 г. на електронен адрес: [електронна поща].uk до работодателя „McCAN Apples” е изпратено писмо за предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на трудовото правоотношение на И. А. К., като отговор не е получен.

В ТП на НОИ — Пазарджик за И. А. К. е получен структуриран електронен документ U017 №291182 от компетентната институция на Великобритания с удостоверени: период на осигурена заетост от 28.04.2021 г. до 30.06.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта — „дата на изтичане на договора”.

В ТП на НОИ — Пазарджик за И. А. К. са получени структурирани електронни документи U017 №1302116 и U004 №1302124 от компетентната институция на Ирландия с удостоверени: период на осигурена заетост от 16.07.2021 г. до 12.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта — „неизвестно”; брутен доход за периода от 16.07.2021 г. до 12.08.2021 г. — в размер на 1305.00 евро.

В следствие на това административното производство е възобновено и с Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004, считано от 13.08.2021 г. до 12.12.2021 г., на И. А. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 12,00 лева дневно.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е отхвърлил жалбата, като е изложил мотиви, че в случая приложение намира новоприетата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, в сила от 13.08.2024 г., която към момента на постановяването на административния акт е действащо право и това е съобразено с чл. 142 от АПК.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане № № 122-00-833-3 от 16.07.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е издадено и оспореното решение.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 12.08.2021 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителката на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение. С посоченото в обжалваното решение определение на Върховния административен съд, на което се позовава органът не е разрешен спор по същество, а касае спиране на производство до произнасяне с решение на Съда на Европейския съюз.

Съдът счита, че липсват такива юридически факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за процесния период, поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.