Определение № 880 от 24.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪ СТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно наказателно дело № 20225300600872 по описа за 2022 година Обжалвано е разпореждане №1215 от 24. 02. 2022г. по н.ч.х.д.№ 20225330201015/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което се прекратява наказателното производство, с мотив, че е изтекъл преклузивният шестмесечен срок.

Жалба е подадена от частният тъжител Г. В. Ж., чрез адвокатско дружество „С. и Х.“, представлявано от адв. С. Е. Х. от АК София, като се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато на друг състав на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че първоинстанционният съд умишлено и целенасочено е изпратил тъжбата в РС София, въпреки правилото по чл.36 от НПК, вместо първоинстанционният съд да даде необходимите указания на тъжителя, които е коментирал в прекратителното си разпореждане като основание по чл.81 ал.3 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК. Така при движението между съдилищата 6месечният преклузивен срок е изтекъл. Поради това се твърди, че, ако жалбата бъде уважена, ще бъде искан отвод на съдията-докладчик от първоинстанционния съд. Според жалбоподателя жалбата е я сна, но въпреки това посочва конкретните реплики, според посочените в атакуваното разпореждане нередовности.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка установи следното:

За да постанови атакуваното си разпореждане РС Пловдив е изложил мотиви, че в тъжбата липсва изложение на конкретни фрази за които се повдига обвинение и за времето на тяхното произнасяне, поради което предметът на делото и предметът на доказване били останали напълно неясни – за колко и какви конкретни действия на подсъдимия му е повдигнато частното обвинение – обстоятелства, които обуславят нередовност на частната тъжба по смисъла на чл.81 от НПК. Поради това, обаче, че тъжбата е 1 подадена в деня, в който изтича срокът по чл.81 ал.3 от НПК, отстраняване на тези нередовности след изтичането на този срок било недопустимо, поради това, че е преклузивен, а по делото не можело да се направи извод за това срокът считано от узнаването за деянието да е изтекъл по-късно, като е анализирал всички възможни данни по делото.

За това първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Възразява се във въззивната частна жалба, че първоин станционният съд в разрез с правилото по чл.36 от НПК, вместо да даде необходимите указания на тъжителя, които е коментирал в прекратителното си разпореждане , е изпратил делото по подсъдност на РС София, като в резултат времеемкото придвижване между съдилищата 6-месечният преклузивен срок е изтекъл.

Това възражение, въззивният съд намира за неоснователно. Видно от съдържанието на частната тъжба тъжителят е узнал за предаването по ПОТВ на 26.02.2021г. (в което се твърди, че са направени наказателно укоримите действия от подсъдимия) непосредствено след него от свои приятели, които даже му изпратили направени с мобилен телефон запис на предаването. От така описаният в тъжбата начин на узнаването, не може да се направи извод за по-късно от датата 26.02.21г. узнаване извършването на наказателно укоримите действия от подсъдимия. Спрямо тази дата преклузивният срок по чл.81 ал.3 от НПК изтича в края на работния ден 26.08.2021г.(петък), на който именно ден тъжбата е изпратена от защитника по пощата (л.11 от н.ч.х.д. № 5670/21г. на РС Пловдив). По делото липсват каквито и да е други данни, включително и до приключване на въззивното производство, които да обосновават друг момент на узнаване, от който да тече преклузивният срок по чл.81 ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд е коментирал междинните кореспонденции, изходящи от защитата по делото, извличайки от тях възможни по-късни моменти, без реално защитата да ги е посочила дори като намек на това, че съвпадат с момента на узнаване – напротив, съпоставени с изложението в тъжбата, инициирала наказателното дело от частен характер, това са значително по-късни от узнаването моменти.

С възражението в жалбата, че тъжбата е я сна, въззивният съд при самостоятелния си прочит на тъжбата не може да се съгласи. В последния 2 абзац на обсъжданата тъжба, представляващ смислово петитум/диспозитив, с който към съда по правило се отправя, обосновано в обстоятелствената част, искане – в конкретния случай се отправя и скане, което по никакъв начин не кореспондира с обстоятелствената част на тъжбата и което би могло да се уточни и коригира при нужда, но не и след изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК, като този срок по никакъв начин не е повлиян от преценката на първоинстанционния съд да изпрати делото по подсъдност на РС София, тъй като вече е бил изтекъл още при постъпването на тъжбата в съда.

В този смисъл и като възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване, въззивния съд намира атакуваното разпореждане на РС Пловдив за законосъобразно, а жалбата срещу него – за неоснователна. Атакуваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1215 от 24. 02. 2022г. по н.ч.х.д.№ 20225330201015/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3