Решение № 3484 от 20.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3484 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110208620 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332010517/27.05.2021 г. издадено от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, както и „глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП административни наказания. Излагат се доводи, че вероятната причина за настъпване на ПТП е липсата на контрол върху управляваното превозно средство вследствие на внезапно появило се препятствие на пътя. Сочи се и че не са нарушени нормативните изисквания, предвидени в ЗДвП. Излагат се обстоятелства, свързани с неправилна правна квалификация на административното нарушение, подведено под хипотезата на нормата на чл. 123, ал. 1, т.

2, б. „а“ от ЗДвП, доколкото при реализиране на произшествието няма пострадали лица.

В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган – отдел „Пътна полиция”, СДВР /доколкото съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2021 г. около 12:00 часа в гр. ... жалбоподателят С. Д. К. управлявал лек автомобил, марка „Хонда“ модел „Сивик“, с рег. № ......... собственост на В. К, по бул. ....с посока на движение от улица .......... към ........... В превозното средство заедно с него пътувал Б............ На кръстовището с ул. ......... завивайки надясно към бул............. жалбоподателят не 1 съобразил скоростта си на движение с пътните условия и предприетата маневра. Поради движението си с несъобразена скорост /конкретно неустановена по делото/ жалбоподателят не успял да реагира своевременно при извършване на маневра завиване надясно и излязъл извън пътното платно, като автомобилът се блъснал в предпазните ограждения, отскочил и се ударил във вратата и витрината на търговски обект (павилион).

В следствие на удара на автомобила били причинени щети в предната част – на предната броня, десен калник, гума и джанта, а на павилиона – по алуминиева врата, стъклопакет и ламаринена стена. Щети били нанесени и на предпазните платна, и на колчета от оградата. При пътното произшествие нямало пострадали хора. Водачът на автомобила установил причинените щети и че автомобилът не може да потегли отново, но не подал сигнал за реализираното ПТП и напуснал мястото, като оставил автомобила си там.

След подаден сигнал от В. П., очевидец на ПТП, на място около 14:30 часа пристигнали полицейските служители –......... младши автоконтрольор при ОПП СДВР и св.

О. В. от ОПП СДВР. По номера на автомобила бил установен неговият собственик, а чрез него – и водача на автомобила. След като бил поканен от полицейските служители, на местопроизшествието отишъл и жалбоподателят. Извършен бил оглед на щетите и св. В. изготвил скица и протокол за установеното, снел обяснения от жалбоподателя, от малолетния му спътник ..............и от очевидеца П.. Жалбоподателят К. попълнил декларация, в която посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата и признал, че се е блъснал в сграда, тъй като загубил контрол над превозното средство. Записал също и че не е уведомил органите на МВР и не е потърсил помощ, защото било почивен ден. А в сведението от П. било посочено, че той лично е видял как поради висока скорост на движение, автомобилът е загубил контрол, ударил е огражденията, а след това и павилиона, като от него са излезли мъж и момче и са си тръгнали.

При така установените факти, въз основа на изготвените протокол и скица за ПТП, установеното лично от ............. и св. В., сведението от П. и .......... и декларацията от жалбоподателя К., на 02.05.2021 г. бил съставен АУАН от .............. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДвП в присъствие на нарушителя и един свидетел на установяване на нарушението /св. О. В./, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 27.05.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

В НП второто нарушение било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т.2, б. „а“ ЗДвП и било описано по следния начин „участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР“, а при описанието на нарушението от фактическа страна било посочено „не изпълнява задължението си да уведоми компетентната служба на МВР“ и „не изпълнил задължението си да остане на място до пристигане на компетентните органи на МВР". В НП водачът е санкциониран за едно нарушение по чл. 123 НК, въпреки че в АУАН са посочени две отделни такива.

Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 31.05.2021 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на следващия ден, 01.06.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От съставените скица и протокол за ПТП, декларация от жалбоподателя и сведение от П. и Николов, се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по автомобила и павилиона, както и механизма на деянието.

2

В тази връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. В., който е присъствал при установяване на нарушението и изготвяне на АУАН. Той разказва, че е възприел факта, че шофьорът бил напуснал местопроизшествието без да подаде сигнал за настъпилото ПТП. Заявява как е установена самоличността на водача, механизма на осъществяване на нарушението, конкретното местоположение на лекия автомобил и причинените щети от ПТП. Като според настоящия състав е категорично доказано, че именно автомобилът на жалбоподателя е участвал в ПТП, като в тази връзка съдът отчете и отразеното в декларацията от жалбоподателя. Показанията на св. В. се потвърждават и от сведенията на П. и .................. От сведенията и показанията на свидетеля се установява също и причината за ПТП, а именно несъобразената скорост при маневрата по завой надясно, което конкретно е описано и в сведението на П.. Но от същите материали се установява и че при ПТП няма пострадали лица.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобила е реализирал ПТП, установил е, че при него са причинени материални щети, но въпреки това е напуснал местопроизшествието, без за уведоми органите на МВР за него.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон за първото нарушение, но при нарушение на закона и неправилно квалифициране на второто нарушение.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП :

Съдът намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е достатъчно ясно и точно описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на ПТП, поради което съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения на жалбоподателя, че се е движил със съобразена скорост. Още повече, че същият не се е възползвал от правото си да се яви в съдебното заседание и да даде обяснения, в които да посочи твърдяната от него причина за загубата на контрол върху МПС и ПТП.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат 3 в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

От текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е видно, че пътните условия, описани в разпоредбата като „състояние на пътя“ са сред факторите, които следва да бъдат отчетени от водачите на МПС при избор на скоростта им на движение и тя следва да бъде такава, която да им позволи, при възникване на някаква опасност, те да спрат и да предотвратят ПТП. Очевидно, при извършване на маневра завиване надясно, жалбоподателят К. е следвало да се движи с по-ниска скорост от избраната от него и да следи внимателно пътната обстановка, за да реагира веднага на възникнала опасност. В случая той е следвало да намали скоростта при приближаването си към кръстовището, преди да завие на дясно по ул. .............. за да има възможност да реализира маневрата, а в случай на необходимост и да спре. Но жалбоподателят е приближил опасността на пътя /кръстовище/ с по-висока скорост, като последващият удар първо в предпазните ограждения, а след това и в павилион, е предизвикан от неправилно избраната скорост на движение на жалбоподателя, която не е съобразена с пътните условия. Високата скорост на жалбоподателя при извършване на маневрата се потвърждава и от механизма на ПТП, отскачането на автомобила след удара в предпазните колчета и последващия удар в павилиона. За такава висока скорост се твърди и в сведението на П..