Определение № 331 от 26.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. София, 25.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана В. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 326, вр. чл.324, ал.1 и сл. НПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В., срещу присъда от 04.11.2022 г., постановена по НЧХД 17138/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с която подсъдимият И.К.Т. е признат за невиновен в това, че на 11.06.2020 г., в гр. София, ул. ****, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б. В. В. в нейно присъствие, чрез изразите – „На кой звъниш, бе, боклук?“, „****, парцал мръсен, боклук, ****“, поради което и на основание чл.304 НПК, подсъдимият И.К.Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 НК.

С така постановената присъда, подсъдимият И.К.Т. е признат за невиновен в това, че на 11.06.2020 г., в гр. София, ул. ****, е причинил на Б. В. В. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 НПК, подсъдимият И.К.Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК.

С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК, частната тъжителка Б. В. В. е осъдена да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 628,81 лева, както и да заплати на подс.И.К.Т. сумата от 1000,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената първоинстанционна присъда, на 23.11.2022 г. пред СРС, е подадена въззивна жалба от адв. М.Х. – от САК, в качеството му на упълномощен процесуален представител на частната тъжителка Б. В. В., в която се изразява недоволство от атакувания съдебен акт, като се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което се отправя искане за неговата отмяна и за постановяване на нова осъдителна присъда спрямо предаденото на съд лице. В жалбата се излагат твърдения, че в хода на първоинстанционното съдебно производство, Районният Съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата по делото, довели до формиране на грешни изводи по фактите и правото, респективно до 1 неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че първостепенният Съд неоснователно е отхвърлил доказателствените искания на частната тъжителка, като по този начин е нарушил основния принцип на наказателния процес за разкриване на обективната истина. Сочи се, че допълнителни съображения ще бъдат изложени, след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, каквито впоследствие не са постъпили.

В подадената въззивна жалба, не се сочи на необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

При осъществената проверка за редовност и допустимост на така подадената въззивна жалба от адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В., СРС, НО, 100 състав е констатирал нередовност на същата, като с Разпореждане от 09.01.2023 г., е указал на жалбоподателката, черз адв. М.Х. – САК, в седмодневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 6,00 лева и да представи по делото платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане, като е вписал и предупреждение за неблагоприятните процесуални последици при неизпълнение на дадените указания.

Същевременно, на 23.01.2023 г., със заявление № 21001016, входирано в СРС от адв.М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В.

В., на основание чл.324, ал.1 от НПК, е депозирано оттегляне на така подадената въззивна жалба, срещу присъда от 04.11.2022 г. на СРС, НО, 100 състав, постановена по НЧХД № 17138/2020 г. по описа на същия Съд, с която подсъдимият И.К.Т. е признат за невиновен по предявеното му обвинение за престъпления по чл.146, ал.1 НК и по чл.130, ал.2 от НК, като в тази насока е изложено съображение, че изричното желание на частната тъжителка Б. В.

В., е да не се провежда въззивно производство пред СГС. Така подаденото заявление по реда на чл.324, ал.1 НПК, е оформено с подписа единствено на адв.Х., без да е ясно дали е налице съгласие на частната тъжителка Б. В. В., да бъде оттеглена подадената въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда.

С разпореждане от 05.05.2023 г. СРС, НО, 100 състав, е разпоредил изпращането на НЧХД № 17138/2020 г. по описа същия съд, ведно с постъпилите въззивна жалба и заявление към нея, подадени от адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В. – по компетентност на СГС, въз основа на които пред СГС е било образувано ВНЧХД № 2819/2023 г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав.

След запознаване с материалите по делото, Въззивният съд е констатирал, че в процеса по администриране на производството пред СРС, е нарушена процедурата по сезиране на Въззивния съд, която не е проведена процесуално издържано и законосъответно, отчитайки, че СРС не е съобразил нормата на чл.324, ал.2 от НПК, предвиждаща в случая оттеглянето на подадената от адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В., въззивна жалба срещу постановената от СРС, НО, 100 състав присъда по НЧХД 17138/2020 г. по описа на същия съд, да бъде с изричното съгласие на частната тъжителка, по аргумент на цитираната процесуална разпоредба.

На основание изложените съображения, с Определение от 20.06.2023 г., постановено по ВНЧХД № 2819/2023 г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав, Въззивният Съд е прекратил съдебното производство по цитираното ВНЧХД и е върнал делото на СРС с указания за надлежно и законосъответно администриране на съдебните книжа по делото, съгласно дадените указания и изискванията на НПК.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, със свое Разпореждане от 19.07.2023 г., постановено по НЧХД № 17138/2020 г. по описа СРС, НО, 100 състав, първостепенният Съд е указал на частната тъжителка Б. В. В., в едноседмичен срок от връчване на съобщението й, да заяви дали поддържа молба вх. № 21001016/23.01.2023 г., 2 подадена от нейния повереник адв. М.Х. – от САК, съдържаща изявление за оттегляне на депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, като в случай на положителен отговор да направи изрично изявление за оттегляне на така подадената въззивна жалба. Съдът е указал на частната тъжителка, че следва в същия конкретизиран срок, в случай, че не поддържа направеното с посочената молба искане от нейния упълномощен повереник за оттегляне на въззивната жалба, да внесе по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на същата в размер на 6,00 лева и да представи по делото платежен документ за това, като я уведомил изрично и, че при неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса, въззивната жалба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

Препис от така постановеното Разпореждане от 19.07.2023 г., е било връчено на частната тъжителка Б. В. В. – лично, на 10.08.2023 г., на известния и посочен от нея по делото адрес по местоживеене, а на упълномощения от нея повереник – адв. М.Х. – от САК, препис от това Разпореждане е било връчено също лично – на 30.08.2023 г., на известния за него служебен адрес.

Въпреки личното уведомяване както на частната тъжителка Б. В. В., така и на упълномощения от нея повереник – адв. М.Х. – от САК, за така постановеното Разпореждане, в частност – за необходимостта Б. В. да заяви дали поддържа подадената от нейния доверител молба вх. № 21001016/23.01.2023 г., съдържаща оттеглянето на депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, изявление от същата в този смисъл не е постъпило. Същевременно, въпреки дадените указания, частната тъжителка Б. В. В. не е и внесла по сметка на СГС дължимата държавна такса в размер на 6,00 лева за разглеждане на подадената от нея чрез адв. Х. въззивна жалба, съответно не е представила пред СРС платежен документ за извършено плащане на държавната такса, въпреки изричното й уведомяване, че при неизпълнение на дадените й указания за внасяне на държавна такса, въззивната жалба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

След изтичане на указания от СРС срок, делото отново е изпратено по компетентност в СГС, пред който е образувано настоящето ВНЧХД № 5277/2023 г. по описа на СГС, НО, Iви въззивен състав.

Настоящият съдебен състав, след съвещание и след като съобрази депозираното оттегляне на подадената въззивна жалба от частният тъжител

Б. В. В., предвид депозираното от упълномощения от нея повереник – адв. М.Х. – от САК, писмено заявление № 21001016/23.01.2023 г., с правно основание чл.324, ал.1 от НПК, съдържащо имплицитно наред с оттеглянето на подадената въззивна жалба от частната тъжителка, против присъда от 04.11.2022 г. на СРС, НО, 100 състав, постановена по НЧХД № 17138/2020 г. по описа на същия Съд, с която подсъдимият И.К.Т. е признат за невиновен по предявеното му обвинение за престъпления по чл.146, ал.1 НК и по чл.130, ал.2 от НК, отразявайки, че е наясно с всички последици от това оттегляне, и своето изрично желание да не се провежда въззивно производство пред СГС, съобразявайки, че частната тъжителка Б. В. В. е била лично уведомена с Разпореждането на СРС, НО, 100 състав – от 19.07.2023 г., постановено по НЧХД № 17138/2020 г. по описа на същия Съд, със съдържанието на така подаденото от упълномощения от нея повереник молба – заявление, съдържащо изявление за оттегляне на депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, на което до момента не е възразила, не е контестирала по какъвто и да е начин и не е опровергала неговото съдържание, в който смисъл е манифестирала своето безусловно съгласие със същото, преценявайки в тази връзка и приложените по делото материали, НАМИРА, че са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство по настоящото Въззивно НЧХД № 5277 по описа за 2023 г.

В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че съгласно разпоредбата на чл.324, ал.1 от НПК, жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя, респ. от прокурора, 3 който учавства в заседанието пред въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда – до започване на съдебните прения. В конкретния случай, подадената срещу постановената първоинстанционна присъда въззивна жалба, е оттеглена с депозирано писмено изрично заявление вх.№ 21001016/23.01.2023 г. по описа на СРС, изхождащо от адв. М.Х. – САК – упълномощен повереник на частната тъжителка Б.

В. В., което заявление е с правно основание чл.324, ал.1 от НПК, с оглед на което следва да се приеме, че същото е подадено преди започване на съдебното следствие пред настоящата въззивна инстанция.

В този смисъл настоящият съдебен състав ПРИЕ, че сезиращия въззивния Съд документ – въззивна жалба от адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В., срещу постановената първоинстанционна присъда на СРС, НО, 100 състав, е своевременно оттеглена, а своевременното оттегляне на въззивната жалба или протест, подадени срещу атакуван съдебен акт, какъвто в случая се явява присъда от 04.11.2022 г., постановена по НЧХД 17138/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, се приравнява по правни последици на отсъствието на жалба или протест, поради което влезлият в сила първостепенен съдебен акт, не може да бъде предмет на въззивна проверка при хипотезата по чл.313, ал.1 от НПК.

Порок, който не рефлектира върху гореизложения извод на въззивната инстанция за необходимост от прекратяване на настоящото въззивно производство, но следва да бъде отчетен в контекста на разисквания случай се явява обстоятелството, че иначе подадената въззивна жалба адв. М.Х. – САК, в качеството му на упълномощен повереник на частната тъжителка Б. В. В., срещу постановената присъда на СРС, НО, 100 състав, е и нередовна, тъй като по делото не е представен документ за платена държавна такса съгласно т. 12, вр. т.