Решение № 465 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330200122 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504245151, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес **, на основание чл.179, ал.3 във вр чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. С. в жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и излага конкретни съображения с искане за отмяна на издадения електронен фиш /ЕФ/ във връзка с разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто от ЗДвП. Поддържа се, че в рамките на календарната 2020 г. жалбоподателят е санкциониран над 6 пъти, като към момента има заплатени доброволно 5 глоби, по които е санкциониран за същото нарушение в рамките на 2020 г. Счита се, че изложеното е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ съгласно придадената обратна сила на разпоредбата, касаеща налагане на наказание в рамките на 1 календарна година. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуалния си представител 1 адв. А., която поддържа направеното искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез процесуалния представител юрк. В., в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Г. С. С., ЕГН **********, за това, че на 14.07.2020г. в 18:20 часа е установено нарушение № AA6C3110EE382F50E053031F160A539E, с ППС товарен автомобил „Тойота“ модел „Корола Версо“, рег. № **, с обща техническа допустима максимална маса 2025, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, в Община Марица, по път 64 км 45+850, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено с устройство № 10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 64 км 45+850.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на ППС и е отразено, че на основание с чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП се налага глоба в размер на 300 лева.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

2

При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.

6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата. Установено от доказателствата по делото е още, че за същото превозно средство са били регистрирани две предходни нарушения от същия вид - на 21.06.2020 г. и 22.06.2020 г., за които нарушителят е заплатил компенсаторни такси.

Съгласно чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът на превозното средство е задължен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Неспазването на това изискване съставлява административно нарушение, наказуемо с глоба съгласно чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Ведно с това и приоритетно следва да бъде отбелязано, че е приложима и нормата на чл.179, ал.3д, изр. четвърто от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., доп., бр. 14 от 2023г., в сила от 1.01.2019г., бр. 13 от 2024г., в сила от 13.02.2024 г./, съгласно която: "При регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 и 7а от Закона за пътищата последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните административнонаказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват." Нормата е императивна и препятства ангажиране на административнонаказателна отговорност след третото регистрирано нарушение за съответното превозно средство в рамките на същата календарна година. Изменението на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП е с обратно действие и следователно намира приложение и към настоящото производство.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по-благоприятният закон следва да се прилага и към 3 административнонаказателни производства, започнали преди влизането му в сила. Следователно, макар и процесното нарушение да е извършено през 2020 г., съдът е длъжен да приложи по-благоприятната нормативна уредба, действаща към момента на постановяване на съдебния акт.

От събраните доказателства по делото е установено, че към датата на процесното нарушение – 14.07.2020 г., за същото пътно превозно средство са били регистрирани две предходни нарушения от същия вид. Процесният електронен фиш обективира трето по ред нарушение за календарната 2020 година.

При така установената фактическа обстановка, с процесното деяние е изчерпан лимитът на допустимите три административни нарушения за същата година по смисъла на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП. Правнозначим е броят на нарушенията към момента на извършване на процесното деяние, като последващи промени в административното им третиране (отмяна или прекратяване на други електронни фишове) не могат да повлияят на този извод.

Фактът, че след процесното нарушение са регистрирани още три нарушения (от 18.07.2020 г., 19.07.2020 г. и 21.07.2020 г.), за които също са издадени електронни фишове, а впоследствие същите са отменени от административния орган /Видно от Становище НТУ 94-00-22242/01.10.2024 на АПИ, същите не се считат за административни нарушения и производствата следва да бъдат прекратени/, няма отношение към настоящия спор. Тези обстоятелства не изменят правния извод, че с процесното деяние се формира третото нарушение за същата календарна година, с което е изчерпана възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност за следващи аналогични деяния.

Допълнително, при издаването на процесния електронен фиш административнонаказващият орган не е изпълнил служебното си задължение за проверка относно наличието на предпоставките по чл. 179, ал. 3д от ЗДвП.

Липсата на такава проверка съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт.

Предвид изложеното и съобразно принципа на по-благоприятния закон, обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с материалния закон и 4 при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като електронният фиш бъде отменен, а административнонаказателното производство прекратено.

Отделно от гореустановеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице още едно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и отмяна на издадения срещу него електронен фиш. Такова отменително основание е, че процесното нарушение е погасено по давност.

Съгласно Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Пак в мотивите на тълкувателното решение, макар и да е коментирана от една страна единствено липсата в ЗАНН на уредбата за абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва изрично да се посочи, че е упоменато, че „приемането на обратната теза, а именно – че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.“, тоест тълкувателното решение визира целият институт на погасителната давност, а не само абсолютната такава. Отделно от това, в ЗАНН липсва каквато и да е уредба на давностни срокове по отношение на електронните фишове, като трайно прието е в доктрината и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват неприложими в производствата по налагане на наказания с такива държавнически актове.

Поради това и няма съмнение, че тази празнота следва да се запълни именно с приложението на института на обикновената и абсолютната погасителна давност, предвидени съответно в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК – така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1571/2023г.

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката, е, че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира 5 с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „глоба“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на електронния фиш на 09.09.2024г., видно от представеното по преписката известие за доставяне № ИД PS 1618 OOXWIO 8, адресирано до Г. С. С..