Протокол № 155 от 15.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Златоград, 15.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100002 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. В. И. - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. От адв. Е. В. е постъпила молба, с която сочи, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви по настоящото дело, въпреки това моли да бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло исковата претенция и няма възражения по доклада. Посочва, че ще се ползват от признанието на иска.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, представлява се от юрк. И.

Д.

ЮРК. Д. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ищеца.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

ЮРК. Д. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищеца, че е собственик на основание давностно владение от 1970 г. на имот с идентификатор ***.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

1

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищеца е да докаже, че владее процесният имот от 1970г. явно, несъмнено, непрекъснато, необезпокоявано от никого.

Получил е имотът от неговите праводатели - родители, като имота постоянно е бил обработван – засажда се със земеделски култури. Имотът има трайно материализирани граници към съседните имоти. При стартиране на процедура за снабдяване с документ за собственост – нотариален акт, ищецът И. установил, че за процесния имот има съставен АЧОС. Въпреки съставения АЧОС общината не е придобила имота на годно правно основание, нито го е владяла и стопанисвала.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 67/19.02.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15 3312332/25.12.2025г. с идентификатор ***; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.

1 от ДОПК, изх. №7107005591/20.01.2026г.

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържаме направеното признание. Считаме делото за изяснено от фактическа страна, поради което молим да постановите съдебен акт в полза на ищеца предвид събрания доказателствен материал и направеното признание.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо 2 да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ищеца.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 15.05.2026 г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:36 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д. Х._______________ Секретар: ________Й. Б._______________

3

4