Решение № 163 от 20.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. К., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510103075 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК.

Производството е образувано по искова молба от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, в качеството й на майка и законен представител на детето А. А. А., ЕГН ********** против А. А. М., ЕГН **********, с адрес:

****. Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала в Р.К. от 2009 г. до 2015 г. По време на съвместното им съжителство се родило детето им А.

А. А., роден на ****г. с ЕГН **********. В началото живота им с ответника вървял добре, но после нещата се влошили и през 2015г. когато синът им бил на 3 години ответникът ги напуснал и се върнал да живее в Б., а тя заедно с А. и другият й син Б. останали в К.. От раздялата им с ответника той не й е плащал издръжка и не й е помагал по никакъв начин в отглеждането на детето им, въпреки многократните й молби към него той категорично отказвал. От 2015г. ответникът не е потърсил детето им А. нито един път да го види, да го чуе, нищо не му купувал и нямал никакво желание да полага нужните грижи за него. Сочи, че имала и друго непълнолетно дете Б. А., с ЕГН ****, като и за двете си деца се грижела сама. Твърди, че ответникът работил в сферата на строителството и получавал доходи над 3 000лв. на месец, а тя в момента била безработна и изцяло сама полагала преките и непосредствени грижи за децата си. Сочи, че през месец април 2024г. се прибрала с децата си окончателно да живее в Б., като живеели на квартира на адрес ****. Моли съдът да постанови решение, с което да предостави на нея - С. А. А. упражняването на родителските права по отношение на детето им А. А. А., роден на ****г., с 1

ЕГН **********.; да постанови местоживеенето на детето им А. А. А. роден на ****г. с ЕГН **** да е при майката, в жилището в което живее - ****.; да определи на ответника режим на лични контакти е детето им А. А. А., роден на ****г., с ЕГН **********, който да се осъществява както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в събота и от 10:00 ч. в неделя до 17:00ч. в неделя, както и 10 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. А. А., роден на ****г., с ЕГН ********** в размер на 300 лв., след предприето изменение на цената на иска, месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Издръжката да се изплаща до последно число на текущия месец за който е дължима, по „И.“. На основание чл. 149 от СК да осъди А. А. М., ЕГН ********** да заплати на малолетния си син А. А. А., роден на ****г., чрез неговата майка и законен представител С. А. А., издръжка за минал период, считано от м. ноември 2023г. до м. ноември 2024г. в размер на 270 лева на месец, след предприето изменение в цената на иска. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен. Заявява, че приема за основателни исканията за предоставяне на родителските права на ищцата и определяне на посоченото местоживеене в **** по отношение на сина им А. А. А. и приема посочения в исковата молба режим на свиждане. Заявява, че нe отрича задължението си като родител да изплаща издръжка за детето им с ищцата, но не приема за справедлива исканата месечна издръжка в размер на 400 лв., по следните обективни причини: неверни били твърденията в исковата молба, че получавал доходи над 3 000 лв. на месец. Сочи, че видно от копие на трудов договор № **** г., сключен между него и фирма „Б.И.” ООД, с ЕИК **** от гр. К. и удостоверение изх. № **** г. от същата фирма, месечното му възнаграждение за м. януари 2024 г. било в размер на 216,67 лв., а за останалите месеци до края на 2024 г. - по 469,31 лв. на месец. Освен това, видно от копие от акт за раждане № **** г. на О.К. бил баща и на друго малолетно дете - А. А. А., с майката на което - А.Ю.З. живеели в едно домакинство и полагал грижи и за това дете. Моли съдът да вземе предвид, че исканата издръжка от 400 лв.на месец била непосилна за него и била прекомерно висока както спрямо неговите доходи, така и заради нуждата да полага грижи и за другото си дете, поради моли да се определи издръжка за детето А. А. А. значително под искания размер от 400 лв. на месец, която да изплаща от датата на исковата молба. Моли съдът при определяне на разноските по делото да приеме, че настоящия му отговор имал характер на признаване на иска по смисъла на чл.

78 ал. 2 от ГПК и да приложи тази разпоредба, а ако не приеме молбата му за основателна моли съдът алтернативно да приеме, че прави възражение за 2 прекомерност на разноските на ищцата за адвокатски хонорар, ако същият надвишава минималния размер за този вид дела, определен с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищцата, редовно призована за съдебно заседание, се явява и по реда на чл. 59, ал. 6 от СК лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Заяви, че има родени две големи дъщери и двама сина.

Първият й мъж я напуснал и двете й дъщери са от него. Вторият е А., имат дете, което също се казва А.. Били в К., той се събрал за друга жена и я изоставил. Последният й мъж живеел в чужбина, разделили се, но той помагал за детето. Тя живеела под наем на квартира, наемът възлизал на 300 лева.

Живеела тя и двамата й сина - А. и Б., на 5 годинки. Тя издържала А..

Разчитала на помощта на братята и сестрите си. Решила това лято да запише А. на спорт. Решила да се установи в Б., започнала работа. Бащата А. нямал здравословни проблеми. По документи, се водел, че получава малка заплата.

Работоспособен е, работи. Осигуряван е на четири часа, но работи повече. Тя го подканвала да идва да вижда детето, но той не идвал. Не бил мързелив човек, работил в строителството. Взел детето веднъж за 10 дни, но детето се обадило да го прибере. Казало, че не му харесва там, всички спели в една стая.

Бащата с новата си жена ходил в Гърция на почивки. Посещавали постоянно казина. Детето й споделило, че се събирали компании, пият и пушат. Кола имал. Бил човек по живота. На майката заявил, че когато заживее при него детето щи му купува необходимото. Детето не познава баща си. Веднъж го бил взел и детето се оплакало, че му посягали физически и му казали, че за нищо не става.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, но с молба поддържа изложеното в отговора.

Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпращат представител.

Изслушано в съдебно заседание в присъствието на социален работник детето А. А. А. заяви, че иска да живее при майка си. Баща му няколко пъти му е посягал и му се е карал. Десет рождени дни не го е потърсил и никога не е искал да се видят, да си поговорят.

РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на О.К. на А. А. А., роден на **** г. се установява, че негови родители са С. А. А., ЕГН ********** и А. А. М., ЕГН **********

От представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на О.К. майката има 3 родено още едно малолетно дете Б. А., на който баща не е ответникът.

От представеното по делото Удостоверение от Директора на ОУ „****“ - гр. К. се установява, че детето А. А. за учебната 2024/2025г. е записан в ІV а клас и редовно посещава учебните занятия.

От представения по делото препис на трудов договор № ****г., сключен между него и фирма „Б.И.” ООД, с ЕИК: **** от гр. К. и удостоверение изх.

№****г. от същата фирма, се установява, че месечното възнаграждание на бащата за м.януари 2024г. било в размер на 216,67 лв., а за останалите месеци до края на 2024г. - по 469,31 лв. на месец.

Видно от копие от Удостоверение за раждане № ****, издадено въз основа на Акт за раждане № ****г. на О.К. ответникът е баща и на друго малолетно дете - А. А. А., с майка - А.Ю.З.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на извършеното социално проучване по гражданско дело служители от отдел „Закрила на детето" установили, че преките и непосредствени грижи за детето А. А. А. от неговото раждане са поети от двамата родители в семейна среда. След тяхната раздяла през 2015 г. детето се отглежда основно от г-жа А. в жилище в РК., а от месец май 2025 г. в наето жилище под наем в град К.. Същата съумява да задоволява адекватно потребностите на сина си, осигурила му е отлични условия на живот, свободен достъп до здравеопазване и образование. Г-жа А. е в стабилно здравословно състояние и е трудовоангажирана - обстоятелства, които гарантират правилното обгрижване на малолетния. От месец февруари 2025 г. работи във фирма „А.“ град К., на длъжност опаковчик. Има подписан трудов договор, като все още не е получила първата си заплата. Договорена е сумата от 1150 лв. месечно. Работното й време е от 08.00ч. до 17.00ч., е почивка събота и неделя. Г-н М. също е в добро здравословно състояние, трудовоангажиран и разполага с добри жилищни условия. Посочил е, че рядко работи допълнително, на частна практика в сферата на строителството.

Становището на отдел „Закрила на детето“ К. е, че в интерес на малолетния А. е да бъде присъдена издръжка в размер, гарантиращ обезпечаването на неговите потребности, както и режим на лични отношения с родителя, неполагащ преки грижи с цел съхраняване на емоционалната връзка „дете родител“.

По делото е разпитана свидетелката С. Р. К., сестра на майката.

Свидетелката не знае дали бащата има здравословни проблеми. Битово живеел в мизерия. Не е търсил детето си, не е давал финансова помощ. Бащата работел на пълен работен ден в строителството. Притежавал автомобил.

Някъде изхарчвал парите си, но не и за детето. Майката много добре се грижела за детето. Детето било спокойно при нея. Тя била страхотна майка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно 4 основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред, изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да се произнесе по претенциите за предоставяне на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти с родителя, който не упражнява родителските права. Установи се в настоящото производство, че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че същите имат родено от съвместното си съжителство дете. Установи се, в хода на съдебното производство, че детето живее при майката в гр. К. в жилище под наем.

Изцяло грижите по отглеждането и възпитанието са поети от майката. При разделното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право спрямо детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето следва да се разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал. 2 от СК. След като се определи при кой от двамата родители ще живее А., този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че местоживеенето следва да бъде определено при майката на адрес: **** и на нея ще бъде предоставено упражняването на родителските права. След това да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето, което се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между него и бащата и следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Съдът счита, че режимът следва да бъде определен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в събота и от 10:00 ч. в неделя до 17:00 ч. в неделя, както и 10 дни през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск. Този по-ограничен режим се налага от обстоятелството, че емоционалната връзка между баща и син е прекъсната по вина на бащата, които в продължение на десет години не е търсил контакт с детето и е създал друго семейство.