Решение № 98 от 20.09.2021, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Свиленград , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200577 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 568/2021 от 02.06.2021 година на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция ( ГД ) „МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция Митница Бургас), в което на Р. СТ. П. с ЕГН ********** от град Сливен, ул.

„С.П.” № 20, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат Гергана Георгиева, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 459.20 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 132 броя смарт телефони (пункт І).

Жалбоподателят Р. СТ. П. чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, 1 неправилен и необоснован – жалбоподателят П. не била извършила процесното нарушение, не били изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били несправедливи.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Р. СТ. П. , не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Териториална дирекция Митница Бургас (като правоприемник на Отдел „МРР Южна морска”), редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпраща представител – Юрисконсулт Джунейед Муса , който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Мол и същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 19.02.2021 година, около 13.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „ Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с български държавен регистрационен номер СН 72 60 АХ, управляван от българския гражданин Георги Цанев Тодоров. В автомобила пътува и жалбоподателя Р. СТ. П. и още три лица – Михаил Юлиянов Ямаков, Ангел Юлиянов Якимов и Наско Михайлов Христов.

Преди започване на т а з и митническа проверка, пътниците устно са 2 поканени от митническия служител – свидетеля К. В. Арн. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Същите не декларират нищо.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят К. В. Арн., започва да извършва митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която в дамска чанта, открива недекларирани 3 броя смарт телефони – част от предмета на нарушението, които се оказват собственост на жалбоподателя Р.П.. Автомобилът заедно с пътниците е насочен към гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, където в присъствието на двамата митнически служители – свидетелите А. и П. П. започва да изважда сама от дрехите си и облепени по тялото й още 129 смарт телефони, представляващи останалата част от процесните стоки.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 21BG9931Н007510 от 19.02.2021 година.

В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и да ва в писмена форма жалбоподателят Р.П. , сочи, че отритите 132 броя телефони били нейни, закупени били от Сливен и били предназначени за Турция.

П р и т е з и фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият извършител, свидетелят К. В. Арн. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 397/19.02.2021 година против жалбоподателя Р.П. . След съставянето на АУАН, жалбоподателят Р.П. е запозната със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Р.П. удостовер ява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 19.02.2021 година, като жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу констатациите в Акта.

Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са иззети с Разписка № 0194101.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 19.02.2021 година, 3 процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 28 459.20 лв.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска” (сега Териториална дирекция Митница Бургас) в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 568/2021 на 02.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.07.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно:

Стоянка Василева – майка на жалбоподателя Р.П.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Р. С. П. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направила опит да пренесе през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл.

233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя Р.П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 459.20 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в А Н П по издаването му № 568/23.2.2021 година на Г Д „МРР” , ЦМУ при Агенция „Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебн ото заседание, 4 проведено на 13.09.2021 година свидетели К. В. Арн. и П. Ив. П..

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от 18.05.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началник а на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „МРР”.

Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началник ът на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година , се изменя Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална дирекция Южна морска”, респ. отделите й, се заменят с „Териториална дирекция Митница Бургас”.

Представена е и Фактура, ведно с превод, относно стойността на закупуване на процесните телефони. Фактурата не е оспорена от страна на процесуалния представител на АНО.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите К. В. Арн. и П. Ив. П., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.

Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук 5 предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата К. В. Арн. и П. Ив. П. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелски показания на А. и П. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.

В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите К. В. Арн. и П. Ив. П., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя Р. СТ. П., установявайки обективните факти на излизането й от страната, отивайки за Република Турция, моторно превозното средство, с което е пътувала, липсата на действия от нейна страна за митническото оформяне на носените процесни стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество смарт телефовни, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с нейната личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.

6

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Доказателствената сила на представената по делото Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства. Този извод на Съда не се променя предвид факта, че в Личното си обяснение жалбоподателят П. сочи, че процесните телефони е закупила от Сливен, а от кредитираната Фактура става ясно, че са закупени от Унгария, тъй като документът не бе оспорен от страна на АНО.