Решение № 228 от 04.08.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Монтана, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500273 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на „хххх България“ ЕООД против постановление от 10 май 2022 г. на ДСИ при ЛРС за прекратяване на изп. д. № 295/2019 г.

Жалбоподателятххх“ ЕООД чрез юрисконсулт Пламена Тотева, твърди в жалбата, е постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Изтъква, че не е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК: взискателят е поискал с образуване на изпълнителното производство налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжницата, след това на 8 март 2021 г. е направил ново искане за предприемане на изпълнително действие - налагане на запор върху банкови сметки, ако такива бъдат открити след справка в БНБ. Двугодишният срок на бездействие, даващ основание за прекратяване, е започнал да тече именно от 8 март 2021 г. и към момента на постановяване на прекратяването не е бил изтекъл.

Длъжницата по изпълнението Мария Ал. К. не взема становище по жалбата.

ДСИ при ЛРС е изложил мотиви по обжалваните действия, като е изтъкнал, че прекратяване на срока на бездействие по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е налице, само ако от поисканите действия е последвал резултат. В случая с молбата от 2021 г. е поискано извършване на справка за налични банкови сметки, но такива не са установени, поради което и не е предприето ефективно изпълнително действие, следователно срокът не е прекъснат.

МОС обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с доказателствата по делото и 1 приема за установено следното:

Жалбата е подадена от взискателя по изпълнението в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното производство е било образувано на 4 юли 2019 г. по искане на ххх“ ЕООД за събиране на парично вземане срещу М. АЛ. К.. С молбата за образуване взискателят е поискал да се извърши справка в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжницата и ако се установят такива, да се наложи запор върху трувото й възнаграждение.

На 8 март 2021 г. взискателят е подал молба съдебният изпълнител служебно да провери в регистъра на БНБ за банкови сметки с титуляр длъжницата и ако се установят такива, да наложи запор върху вземанията й. Справката е показала, че длъжницата не притежава банкови сметки и сейфове.

На 18 март 2022 г. „Кредитреформ България“ ЕООД е заявило искане за извършване на справка в Агенция по вписванията за недвижими имоти, собственост на длъжницата, и за налагане на възбрана, ако бъдат открити такива. След като при извършване на справката е установено, че К. притежава жилище в гр. Л , взискателят е подал молба за налагане на възбрана върху имота.

ДСИ е отказал да наложи възбрана и е прекратил производството, като се е обосновал с това, че е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В мотивите съдебният изпълнител е развил разбирането, че двугодишният срок се прекъсва само с ефективни изпълнителни действия. Подаването на молба за предприемане на такива не е достатъчна.

Съдът намира, че не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което постановлението за прекратяване на изпълнителното производство се явява незаконосъобразно.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието на взискателя в период по-дълъг от две години. Начало на този срок е последното същинско изпълнително действие. Целта на нормата е да стимулира взискателят да прояви активност.

Ако в продължение на две години той не заяви искания за предприемане на действия за удовлетворяване на вземането му, то счита се, че се е дезинтересирал и вече е безпредметно производството да продължава да бъде висящо.

Всяко искане на взискателя за предприемане на действия, насочени срещу имуществото на длъжника с цел събиране на вземането, прекъсва течението на срока по чл.

433, т. 8 от ГПК. Самата норма поставя условие взискателят да е поискал извършване на изпълнително действие, а не действието да е предприето. Разпоредбата не въвежда никакви други условия, още по-малко пък действието да е довело до ефективно удовлетворяване.

Нормата е процесуална, поради което разширително тълкуване е недопустимо.

В случая са налице молба за образуване на изпълнително производство с искане за запор върху трудово възнаграждение от 4 юли 2019 г., молба от 8 март 2021 г. за проверка на банкови сметки и запор върху такива и молба от 18 март 2022 г. за проверка за 2 притежаване на недвижими имоти и възбрана, ако се открият такива. Не е налице период от две години между тях, който да даде основание за прекратяване на производството поради бездействие на взискателя. Всяка от тези молби покрива критерия взискателят да е поискал предприемане на същинско изпълнително действие, поради което не може да се преме, че той е изгубил интерес от събиране на вземането.

При така изложените мотиви МОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 10 май 2022 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 295/2019 г. по описа на СИС при ЛРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3