Акт от 15.02.2021, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73/15.02.2021 г. гр.Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Монтана ,касационно-административен състав, в открито заседание на дванадесети февруари ,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ОГНЯН

ЕВГЕНИЕВ

Членове:СОНЯ КАМАРАШКА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Александрина Александрова и с участие на прокурора Галя Александрова като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАНД№36/2021г.по описа на съда…за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.

С решение №42/13.03.2020г.,постановено по АНД№330/19г.,

Районен съд-Лом е отменил наказателно постановление №12-001448/26.06.2019г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „И*** ” ЕАД ,гр.София ,представлявано от А.К.Х. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора ИТ-Монтана,с искане да бъде отменено решението на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно . В съдебно заседание чрез юрк.Кръстева иска отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на НП.

Ответникът по касацията –„И.”ЕАД *** ,представлявано от А.К.Х. ,чрез адв.И*** Ц*** иска да се остави в сила обжалваното решение,което становище развива подробно в отговор по касационна жалба, вх.№260807/18.01.2021г. по описа на РС-Лом и в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-Лом е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-001448/17.05.2019г. и наказателно постановление №12/ 001448/26.06.2019г. за това ,че при извършена проверка на място на 17.04.2019г.в 11,00ч. и по документи на 17.05.2019г. от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство в обект на търговеца-изпълняване на СМР по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда бл.“* “ ,находяща се в гр.Лом ул“С*** “№53а , е установено ,че дружеството в качеството му на работодател ,представлявано от А.К.Х. е допуснало лицето Ц*** Б*** И*** да полага изолация по фасадата на блока, без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма ,преди постъпване на работа, ,с което е нарушил чл.61,ал.1 от КТ ,за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да отмени НП ,въззивния съд е приел ,че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.61,ал.1 от КТ,която е императивна и разпорежда,че работодателят е длъжен да сключи трудов договор в писмена форма с работника ,преди постъпването му на работа.За да достигне до този правен извод съдът се е позовал на следната фактическа обстановка.Безспорно няма сключен договор между работника и фирма „И*** “ЕАД ,но в хода на делото пред въззивния съд е представен договор за наем на фасадно скеле за обект бл.“* “,ул“С***

“№53А между фирма „И*** “ ЕАД и фирма „П*** “ЕООД .Представен е и трудов договор между работника Ц*** Б*** И*** и фирма „П*** “

ЕООД ,за неопределено време с определено трудово възнаграждение.Правилен е извода на съда ,че не е налице нарушение ,т.к. работника е в трудово правоотношение с друга фирма-„П*** “ ЕООД/подизпълнител/ ,при което същата следва да е субект на отговорността ,не и процесната фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София,която само е предоставила скеле под наем на фирмата –изпълнител и нейни работници не са извършвали СМР на обекта ,от което следва ,че не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност в случая.Изводите на съда корелират с представените по делото доказателства.Безспорно е ,че между фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София и фирма „П*** “ ЕООД,гр.Монтана са налице наемни облигационни отношения,по силата на които процесната фирма е предоставила на другата фирма скеле за извършване на СМР на обекта.Има установени трудови правоотношения на работника с фирма „П*** “ ЕООД,гр.Монтана ,не и с процесната такава,при което фирма „И*** ” ЕАД ,гр.София няма качеството на работодател на лицето,за да бъде санкционирана и този факт не е доказан във въззивното производство.При това положение правилни са изводите на съда за липса на нарушение ,респ .неправилно определяне на субекта на административно-наказателна отговорност от АНО,което обосновава незаконосъобразност на НП.Като е достигнал до същите изводи въззивния съд е постановил решение в унисон с приложимия материален и процесуален закон, което следва да бъде потвърдено.Водим от гореизложеното, административният съд Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение №42/13.03.2020г.,постановено по АНД№330/19г .по описа на Районен съд-Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.