Решение № 288 от 15.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3563/2020
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 15.02.2021
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 227 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Светла В. Пенева
К. Т. Василев
Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503563 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано е по две въззивни жалби, както следва:
1.Въззивна жалба от К. И. И., чрез адв.П., против Решение № 260808 от 22.10.2020 година, постановено по гр.дело № 3647/2020 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск, за разликата над 3 500 до претендирания размер от 12 500 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се излага, че съдът неправилно е преценил наличните по делото доказателства, подценил е някои от тях и на тази база крайния му 1 извод се явява неправилен.Твърди се в жалбата, че срокът за които е протекло до съдебното, а и съдебното производство в размер на 3 години и 8 месеца се явява неразумен и това не е по вина на ищеца.Отделно от горното извършената полицейска регистрация е била унизителна и е въздействала негативно върху психиката на ищеца, поради което и следва да се присъди обезщетение в пълния, и претендиран от него размер.Отправеното към съда искане е атакувания съдебен акт, в тази му част да бъде отменен и се присъди търсения размер от 12 500 лева.
2.Въззивна жалба от РП - град Варна, против Решение № 260808 от 22.10.2020 година, постановено по гр.дело № 3647/2020 година, по описа на ВРС, което се атакува в цялост.Според ВРП, решаващия съд е допуснал съществени нарушения на съдо – производствените правила, като е допуснал необоснованост на самото решение.Според ВРП съдът не е обосновал размера на присъдените обезщетения, нито е мотивирал същите, което само по себе си е основание за отмяна на съдебния акт.Отделно от горното, според отразеното в жалбата съдът е приложил неправилно и нормата на чл.52 от ЗЗД като е определил и размера на обезщетенията.Разяснява се, че редът за регистриране и заличаване на регистрацията на лица е предвиден в Наредба, като за целта органите на до съдебното производство са спазвали единствено установени от нея, правила.Неправилно е решението, според ВРП и в частта, с която е присъдено имуществено обезщетение.Излага се, че съдът неправилно е преценил и тази претенция и по отношение на нея също липсват мотиви.В заключение се настоява, ВОС да отмени решението в цялост и да отхвърли исковите претенции.
В отговор на жалбата на ВРП, адв.П., като процесуален представител на К. И. настоява същата да не бъде уважавана.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника К. И. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.П., които поддържа жалбата си, оспорва жалбата на другата страна и моли съдът да увеличи размера на търсеното обезщетение.
2
Прокуратурата на Р България, редовно призована, се представлява от Прокурора С., които оспорва въззивната жалба на И. и поддържа тази на Прокуратурата.Моли за произнасяне в този смисъл.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било образувано по искова претенция на К. И. И., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите от: 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 2 455.36лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 2 000 лева платено адв.възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 22.05.2018г. и 11.10.2018г., от които 1200лева за правна защита по НОХД 3367/2017г. на ВРС и 800лева за правна защита по ВНОХД № 923/2018г. на ВОС, и 455,36лева- сбор от разходи за транспорт, от които 151,98лева стойност на самолетен билет за превоз на 06.02.2018г., 68,45лева разходи по договор за наем на автомобил от 11.12.2017г., 126,26лева разходи по договор за наем на автомобил от 02.04.2018г. и 108,67лева разходи по договор за наем на автомобил от 10.10.2018г., пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от датата на 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.Според исковата молба с постановление на прокурор при ВРП от 13.02.2015г. по пр. преписка № 2082/2015г. против И. било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.
206, ал. 1 НК. Във връзка с това, същият е бил търсен на постоянния си адрес в гр. Н., но не бил открит. След изпращане на писма до ГДИН, НСС, НОИ и Началника на сектор КИАД в ОДМВР Варна, ищецът бил обявен за общонационално издирване и установяване на адрес, а досъдебното производството спряно. С постановление от 23.09.2015г. и след установяването му, д.п. било възобновено и ищецът бил разпитан като свидетел, след като е бил уведомен, че срещу него има образувано д.п. за 3 извършено престъпление по чл. 206 НК. Дал и сравнителни образци от подпис. Твърди, че от тази дата е започнал да търпи вреди, чувствайки се като преследван и издирван престъпник, принуден да доказва невинността си, знаейки, че не е извършил никакво престъпление. На 11.12.2015г. отново бил търсен за провеждане на очна ставка. Не бил открит, отново била изисквана информация от компетентните служби и впоследствие бил обявен пак за общодържавно издирване, а д.п. било спряно. На 07.07.2016г. след установяването му, д.п. било възобновено. С негово участие била проведена очна ставка и на 30.08.2016г. наблюдаващият прокурор одобрил постановление за привличане като обвиняем на ищеца. За предявяването на обвинението ищецът отново бил търсен на адреса му и след като не бил открит за трети път бил обявен на общодържавно издирване, а д.п. било спряно. На 13.05.2017г. бил установен при влизане в страната и му била връчена призовка да се яви на 17.05.2017г. в Първо РУ Варна. За пореден път се почувствал като престъпник, изпитал страх да не бъде задържан, ограничено било правото му на свободно преминаване на границата. В призовката пишело, че следва да се яви за справка, което допълнително засилило страха му, незнаейки какво ще се случи при явяването му в полицията, с което били нарушени и правата му на обвиняемо лице. След като се явил в полицията, на 18.05.2017г., д.п. било възобновено. На 25.05.2017г. му повдигнали обвинение и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 27.06.2017г. след прецизиране на обвинението от наблюдаващия прокурор, му повдигнали същото обвинение. Повторно му била наложена същата мярка за неотклонение, при положение, че предходно наложената не е била отменена, респ. нарушавана от него. Всичко това го накарало да ангажира за защитата си и втори адвокат. След повдигане на обвинението, му била направена и полицейска регистрация- взели му пръстови отпечатъци, бил заснет и вписан в регистрите на МВР като извършител на деянието. На 25.07.2017г. срещу него бил внесен обвинителен акт във ВРС и образувано НОХД № 3367/2017г. С разпореждането на съда за насрочване на производството била потвърдена взетата му мярка за неотклонение. По делото били проведени общо пет заседания- на 17.10.17г., 12.12.17г., 06.02.18г., 03.04.18г. и 22.05.18г., на които ищецът се явявал лично. По негово искане и в стремеж да докаже невинността си били събирани доказателства, доколкото Прокуратурата не била сторила това в нарушение на задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК. На 22.05.2018г. съдът произнесъл присъда № 154, с която ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъпление, за което бил обвинен, като му била отменена и наложената мярка за неотклонение. По повод протест на ВРП, било образувано ВНОХД № 923/2018г. по описа на ВОС. Насрочено било съдебно заседание на 11.10.2018г., в което ищецът се явил. Представителят на ВОП заявил, че не поддържа протеста. С окончателно решение № 269/17.10.2018г.
ВОС потвърдил оправдателната присъда на ВРС. Твърди, че в рамките на съдебното производство живеел в непрекъснат стрес за това как ще приключи делото и как ще продължи живота му. Криел от съпругата и близките си за наказателното производство срещу него, от страх че това може да влоши 4 отношенията им. Посочва, че от 29.10.2015г. имал адресна регистрация на територията на ФРГ и в по- голямата част от годината живее там със съпругата и децата си. До последната съдебна инстанция е следвало да пътува със самолет, за да се явява в съдебните заседания, както и да ангажира за своя сметка автомобилен превоз. Това е прекъсвало нормалния му ритъм на живот, губел време и пари, причинявало му стрес и притеснения. Твърди, че след влизане в сила на оправдателната присъда, ВРП е бездействала и не е изпълнила задължението си по уведомяване органите на МВР за снемане на полицейската му регистрация по реда на чл. 18 и чл. 20 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Това е наложило на 08.11.2018г. ищецът да отправи писмена молба с приложение на нужните документи за заличаване на полицейската му регистрация. По молбата със заповед от 17.12.2018г. полицейската му регистрация била снета. Твърди, че в периода на воденото срещу него д.п. от 13.02.2015г. до 17.10.2018г. са изминали общо 3г., 7м. и 4дни, в които е търпял неимуществени вреди.
Чувствал се като престъпник, бил обявяван три пъти на ОДИ, страхувал се като преминава границата, чувствал срам и унижение при спирането му на границата. Страхувал се семейството му да не разбере и криел всичко от тях.
Това го е мотивирало и да изяви желание уведомяването му да се извършва чрез защитника му. Въпреки това обаче дъщеря му узнала за това. Твърди, че в резултат на стреса отново започнал да пуши цигари, въпреки че ги бил отказал. Непрестанното напрежение нарушило хранителния му режим, увеличил цигарите, в резултат на което и получил заболявания диагностицирани в Германия след като потърсил спешна мед. помощ на 18.01.18г.- „неясна загуба на кръв паранално, артериална хипертония, хипер холестеринемия, както и съмнения за недостатъчност на сърдечен клапан, в стомаха лек антрум и признаци на гастрит на корпуса, в началната част на дванадесетопръстното черво около 1см диаметър- повърхностна стомашна язва“. След установяване на заболяването му, на 22.01.18г. му се наложило отново да пътува, за да се яви в с.з., което допълнително му създало неудобство. Счита, че всички така претърпени от него неимуществени вреди биха били репарирани в размер на исканата парична сума. Във връзка с явяването си в с.з. на 06.02.18г. твърди, че е направил разходи за самолетен билет в размер на 151,98лева. По повод пътуванията му за заседанията на 12.12.17г., 03.04.18г. и 11.10.18г. е направил разходи за наемане на автомобили в размер на съответно 68,45лева, 126,26лева, 108,67лева. По повод предоставената му правна защита в рамките на съдебното производство пред ВРС е заплатил адв. възнаграждение от 1200лева, а пред ВОС 2000лева.
Разпечатката съдържа 24 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e964d4a-5956-45a7-a078-bd7083402ceb