Решение № 715 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Филип Владимиров

Дора Михайлова при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002104832 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. срещу онази част от Решение № 229 от 07.06.2023 г. по в. гр. д. № 94/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, в която е отменено Решение № 254 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд – Левски, и е отхвърлен предявеният от Н. С. П., ЕГН: [ЕГН], срещу В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, а упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], е предоставено на неговата майка В. Й. Б., при която е определено и местоживеенето на детето на адрес - [населено място], общ. Л., [улица]. С въззивния акт е определен режим на лични отношения между детето С. Н. П. и бащата Н. С.

П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. .., ет. ., ап. .., и настоящ адрес:

[населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя в месеца – от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, по местоживеенето на бащата; два пъти по две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по местоживеенето на бащата; по Великденските празници всяка четна година, по местоживеенето на бащата; по Коледните празници всяка нечетна година, по местоживеенето на бащата; по телефона всеки ден между 19 ч. и 20 ч., за не повече от половин час, като е постановено при осъществяване на режима на лични отношения бащата да взима детето от дома на майката, който понастоящем е на адрес: [населено място], общ.

Л., [улица], и да го връща на същото място. С въззивното решение бащата Н. С. П. е осъден 1 на основание чл. 143, ал. 2 от СК да заплаща на детето С. Н. П., чрез неговата майка и законен представител В. Й. Б., издръжка за периода от декември 2022 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд не е съобразил интереса на детето и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че майката притежава родителски капацитет, годен да му осигури сигурна семейна среда, независимо от изводите на вещите лица, изготвили заключението към психолого-психиатричната експертиза, в обратен смисъл.

Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е пропуснал служебно да назначи комплексна медицинска и психолого-педагогическа експертиза, която да установи нивото на развитие на детето, както и дали поведението или начина на възпитание на някой от родителите е причина за изоставане на детето в неговото развитие – в експресивната му реч, рисувателните умения, времевите представи. Касаторът сочи, че, обратно на събраните по делото доказателства, въззивният съд не е отчел всестранния родителски капацитет на бащата, силната емоционална връзка между него и детето, добрите материални и битови условия, както и сигурната и подходяща подкрепяща среда, с които разполага той, при решаване на въпроса кому да предостави упражняването на родителските права. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от касатора искове.

Ответникът по касационната жалба В. Й. Б., е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат съображенията, изложени в касационната жалба и отговора.

С определение № 2660 от 30.05.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на спора въпроси: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства и как съдът следва да установи интереса на детето, как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител.

По обуславящите изхода на делото въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и с т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора Решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., IV ГО на ВКС, Решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на III ГО на ВКС, Решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 890/2010 г. на III ГО на ВКС, и служебно известните на състава Решение № 164 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2023 г., IV ГО, Решение № 215 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО, Решение № 70 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г., III ГО, Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, и други.

2

По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива - правораздавателният орган не може да пропусне да изясни относимите към спора фактически положения и да се произнесе по защитните възраженията на страните. Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства поотделно и в съвкупност, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти, обосновавайки своите фактически изводи – аргумент от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК.

На въпроса как съдът следва да установи интереса на детето и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, следва да се отговори, че водещ е най-добрият интерес на детето, като се извърши съпоставка между условията при двамата родители. Водещи при обосноваването й са критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. При решаване на въпросите относно отглеждането и възпитанието на детето и определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, отчитайки родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да познава неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не внушават негативна нагласа у детето срещу другия родител. Всички специфични обстоятелства, характерни за конкретния случай, съдът е длъжен да прецени в съвкупност, водейки се от интересите на детето - в този смисъл Решение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО, на ВКС, Решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на III ГО ВКС, решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г. на IV ГО на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разяснения. Въззивният съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените в отговора на въззивната жалба на Н. С. П. доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.

3

По делото е установено, че страните, родители на детето С., родено на 27.07.2016 г., нямат сключен граждански брак и никога не са съжителствали. Майката В. Й. Б. живее с детето от неговото раждане в къща в [населено място], собственост на трети за процеса лица, а бащата Н. С. П. – в собствен апартамент с площ 112.60 кв. м. в [населено място], видно от нотариален акт № .., том..., рег. № .., н. д. № 29/2021 г., по описа на нотариус А. А., рег. № 442 на НК.

От 18.03.2022 г. бащата Н. С. П. работи като тракторист в кравеферма в [населено място] по 8 часа дневно срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева, видно от трудов договор № 11/17.03.2022 г., а майката работи понастоящем като шивачка в цех в [населено място] 5 дни в седмицата по 8 часа на ден срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, което се установява от трудов договор № 510/13.04.2023 година. Преди това тя е работила като обслужващ бензиностанция, видно от трудов договор № 7/06.12.2021 г., и като технически сътрудник, което се установява от трудов договор № 74/18.04.2022 г. със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Детето С. Н. П. е било записано и посещавало редовно подготвителна група в ДГ „Теменуга“- [населено място] за задължителна предучилищна подготовка през учебната 2021/2022 година. То има личен лекар и стоматолог.

Констатациите в изготвените от Агенция „Социално подпомагане- Левски социални доклади с изх. № ПР/Д-ЕН-Л/19-001/02.06.2022 г. и изх. № ПР/Д-ЕН-Л/7- 001/09.03.2023 г. са, че детето С. живее заедно със своята майка в едноетажна къща с лятна пристройка, като двете обитават три скромно обзаведени и ремонтирани стаи, едната от които е обособена като детска стая с легло, бюро и гардеробна част. В жилището има електричество и течаща вода, както и санитарен възел, отремонтиран в хода на процеса. Детето има изграден приятелски кръг сред децата от квартала. То е привързано към майката и привикнало към нейната социална среда, тъй като от раждането си живее с нея и родителите й, към които също е емоционално привързано, особено към своя дядо. При и след контактите със своя баща детето споделяло, че се чувства много добре, като желанието му било тримата да живеят заедно. Прието е в заключение, че и двамата родители имат желание и възможност да отглеждат детето, че майката, при която то живее понастоящем, полага качествени и адекватни грижи, съобразени с възрастта на детето и с финансовия си ресурс, като преместването на детето според социалните работници в друга социално-битова среда би го поставило в риск. Мотиви към този извод социалните доклади не съдържат.

Според данните в изготвения от Агенция „Социално подпомагане“- Севлиево социален доклад с изх. № ПР/ДЕВ-С/45-003/17.06.2022 г. бащата живее в собствено жилище – апартамент в центъра на [населено място], в който се поддържа добра хигиена и в близост до който се намират детска градина, училище, магазини и аптека. Апартаментът се състои от 5 стаи, една от които е обособена като детска стая. В [населено място] детето нямало изграден достатъчно широк кръг от приятели, тъй като много рядко оставало за повече от два дни при баща си. То общувало със своята баба по бащина линия, когато пребивава при своя баща.