Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 190 от 12.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1282/2024
Вид
Определение № 190
Подписан
12.02.2025
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 ал.1 т. 7, пр. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3 ал. 2 т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 64 · Закон за общинската собственост
  • § 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 64 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Благоевград, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200501282 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „Е. М.-Н.-63“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Благоевград, бул./***, ет. 6, ап. 18, представляван от Е. П. М., с ЕГН **********, чрез адвокат П. И. З., АК Благоевград, срещу Определение № 1746/04.09.2024г., постановено по гр.д. № 1949/2023г. по описа на PC Благоевград.

С частната жалба са наведени и се поддържат оплаквания за неправилност, както и за необоснованост на доводите на съда от представените по делото доказателства, като се иска от съда да отмени изцяло атакувания съдебен акт и вместо него да постановите друг, с който да върнете делото на PC Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Сочи се с частната жалба, че РС Благоевград е сезиран с предявен от ЕТ „Е. М.-Н.-63“ срещу Община Благоевград отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като първоинстанционният съд с обжалваното Определение № 1746/04.09.2024г., постановено по гр.д. № 1949/2023г. по описа на PC Благоевград, е прекратил производството по делото и е върнал ИМ на ищеца, поради недопустимост на предявения иск, порди липса на правен итерес от страна на ищеца- да отрича правото на общинска публична собственост на ответника Община Благоевград, върху Поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18-32 /10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК.

Оспорват се с жалбата пред ОС Благоевград изводите на първоинстанционния съд, на които съдът се е позовал за да прекрати производството по гр.д. № 1949/2023г. по описа на PC Благоевград, поради липса на правен интерес, основани на доводи че ищецът не отричал 1 правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот, не претендирал, че е собственик на този имот, нито обосновавал в исковата си молба, че може да придобие права именно върху този имот, предмет на делото, в случай, че отрече правата на ответника.

Според първоинстанционния съд, ищецът обосновава правния си интерес с евентуално изкупуване по реда на чл. 59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество- но това според съдебния състав, „е неоснователно“, доколкото за допустимост на отрицателния установителен иск „е от значение дали може да придобие права върху предмета на спора“- от мотивите на обжалваното определение.

Излагат се правни доводи с частната жалба, че съгласно чл. 124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Развиват се съображения, че „нормата в чл. 124, ал. 1 от ГПК и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска“- Решение № 50 от 30.03.2022г. по гр.д. № 2149/2021г. на ВКС, 4-то гр. отделение. „Положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на правен интерес“- Решение № 60136 от 27.10.2021г. по гр.д. № 1390 /2021г. на ВКС, 2-ро гр. отделение.

Поддържа се с частната жалба, че действително правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, но същият не следва да се абсолютизира, до степен, че такова право на ищеца да бъде отречено, на оснванията изложени от първоинстнационния съд в обжалваното определение. Нито правният интерес, следва да е „непосредствен“ (Определение № 620 от 03.11.2009г. по т.д. № 502/2009г. на ВКС, Търговска колегия), нито правният интерес следва „ да се свързва непременно е изискването интензитетът на търсената правна защита да съответства на нарушението „Решение № 78 от 16.04.2014г. по гр.д. № 5479/2013г. на Върховен касационен съд.

Жалбоподателят- ЕТ „Е. М.-Н.-63“, чрез пълномощника му по делото поддържа становище, че несъмнено с предявения отрицателен установителен иск се отрича на правото на общината изобщо, а че Поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, е публична общинска собственост. Поддържа се пред настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, че ищецът ЕТ е собтвеник на сграда с идентификатор ***, изградена в посочения недвижим имот, въз основа на Разрешение за строеж № 264/05.12.1995г., издадено от Община Благоевград, на която същият се легитимира като собственик въз основа на придобивна давност. В тази връзка излагат се съображения, че сградата е законно изградена в имот, частна общинска собственост, който имот, е актуван като такъв със съставен през 2021г.- Акт за частна общинска собственост.

В този смисъл с частната жалба се сочи, че за ЕТ „Е. М.-Н.-63“, е налице правен интерес във връзка с признатото право за притежаването на право на собственост върху постройката, отделно от собствеността върху земята, което имплицитно включва и притежаване на право на строеж за сградата, както и на правната възможност в този случай, съгласно чл. 64 от ЗС, 2 собственикът на постройката да има и допълнително право- да ползва чуждата земя доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение/Решение № 1390/2021г. на ВКС, II-ро гр. отделение./ Това обуслява и правния интерес за ищеца- частен жалбоподател пред настоящата съдебна инстанция, да придобие правото на сбоственост върху земята върху която е изградил законна сграда- обект на търговия/ ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18-32 /10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК/, като се ползва от правото на предпочитателно изкупуване на имота по реда на чл. 59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, за което частния жалбоподател вече е входирал искане пред Общинска администрация Благоевград, с вх. № 6900-884/22.08.2023г.

Поддържа се с частната жалба, че несъмнено са засегнати правата на ищеца- ЕТ „Е. М.-Н.63“, в качеството му на собственик на сграда, построена законно в ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, след като за имота е съставен от ответната община Акт за публична общинска собственост № 10508, съставен на 25.10.2021г. Сочи се с частната жалба, че чрез промяната на вида на собствеността върху процесния имот, ответникът Община Благоевград съществено е засегнал правата на ищеца ЕТ, тъй като го лишава от статута на привилигирован купувач на надвижимия имот върху който е изградена собствената му сграда, с което на практика оспорва правото му на предпочитателно изкупуване на имота по реда на чл. 59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, която процедура е допустима само по отношение на недвижими имоти частна общинска собственост. Изложеното дава основания за частният жалбоподател да поддържа, че за ЕТ „Е. М.-Н.-63“, безспорно е налице правени интерес от оспорването по съдебен ред- че ПИ с идентификатор № *** по КК и КР е публична общинска собственост.

Излагат се доводи с частната жалба, че с актуването на ПИ с идентификатор № *** по КК и КР, като имот публична общинска собственост, същият юридически е изключен от гражданския оборот, като не може да бъде предмет на никакви разпоредителни сделки. Заинтересованият собственик- ЕТ „Е. М.-Н.-63“, е отправил искане до Областния управител, с искане по чл. 64 от ЗОС, на което е получил отговор че не са налице основания за деактуване на имота като публична общинска собственост, като претенцията на ищеца е квалифицирана като спор за материално право. Така обосновава се от частният жалбоподател, чрез пълномощника му по делото правният довод, че за ЕТ „Е.

М.-Н.-63“ не съществува друг правен ред за да защити засегнатото си право, освен да предява отрицателен установителен иск пред съда, с която да отрече че ПИ с идентификатор № *** по КК и КР е публична общинска собственост. С това че обосновава от частният жалбоподател правния му интерес от завеждането на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК пред РС Благоевград.

С частната жалба въззивната страна се позовава на Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27 ноември 2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието че правен интерес от 3 предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Посредтством предявяване на „отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право“. Поддържа се с частната жалба, че в настоящия казус, твърдението за наличие на притежавано от ищеца, друго право правото на закупуване на имот частна общинска собственост по чл. 59 от НАРЕДБАТА за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет - Благоевград, което право е различно от спорното право върху същия имот (претендираното от Общината право на публична общинска собственост), обуславя наличие на правен интерес от търсената съдебна защита. Излагат се доводи от частният жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че като краен резултат- отричайки правото на общината на публична общинска собственост на процесния поземлен имот, ищецът има възможност да придобие права- а именно, в качеството на собственик на законно изградена сграда в имот, частна общинска собственост, да придобие чрез покупкопродажба правото на собственост върху същия.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по делото– Община Благоевград, в който се fспорва изцяло депозираната частна жалба от ЕТ „Е. М. Н.- 63“, представляван от Е. П. М., чрез адв. П. З., като неоснователна, като се иска от съда да я остави без уважение.

Поддържа се от въззиваемата страна, с писмения отговор на частната жалба, че първоинстанционният съд в обжалваното определение, след задълбочен анализ на наведените твърдения и от двете страни, е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че за ищецът липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което е прекратил образуваното съдебно производство.

Развиват се съображения от въззиваемата страна, че съгласно Решение № 8/27.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 8/2012г. ОСГТК, въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от иска, а този интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които се изразява спора, от твърденията за засегнатата правна сфера на спорещите. Поддържа се с отговора на частната жалба, че в настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с това че ЕТ „Е. М. - Н.- 63“ има право на закупуване на имота, по реда предвиден в чл. 59 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като ищецът може да придобие права върху предмета на спора, по административен ред и при евентуалното му изкупуване.

Навеждат се възражения, че няма как да се приеме за задължение на кмета на общината да продаде имота - общинска собственост, дори и да са налице, предвидените в подзаконовия 4 нормативен акт предпоставки/чл. 59 от Наредбата/.

Отедлно наведени са възражения, че в настоящия казус няма как да се приложи този облекчен режим на закупуване, дори и процесният имот да е частна общинска собственост, тъй като не са налице, нормативно установените изисквания за това, а именно в имота няма законно изградена сграда и ищеца няма отстъпено право на строеж.