Определение № 515 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. София, 27.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600635 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.249 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила частна жалба от защитникът на подс.Г. Ц. Ц. против определение на СГС по НОХД № 6527/24 год.,с което съдът е приел,че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и е отказал да прекрати съдебното производство.

В жалбата се твърди,че определението е неправилно и незаконосъобразно,тъй като в обвинителния акт са налице противоречия относно времето и мястото на извършване на престъплението.Защитникът поддържа,че в обстоятелствената част на акта е посочено,че престъплението е извършено на стълбите на подлеза на Централна ЖП-гара,намиращ се на бул.“Христо Ботев“ в посока бул.“Сливница“ ,след слизането на св.М. от автобус около 16.20 ч.,а в диспозитива е повдигнато обвинение за престъпление ,извършено в близост до спирката на масовия градски транспорт „Централна гара“ в посока от ж.к. „Захарна фабрика“ ,като липсва описание на престъпление на това място и по кое време е извършено то.Прави искане за отмяна на определението,прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Съдът,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и материалите по делото намира следното:

По внесен от СГП обвинителен акт срещу Г. Ц. Ц. за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1 от НК ,в СГС е образувано НОХД № 6527/24 год.

1

На 17.02.2025 год. е проведено разпоредително заседание,в хода на което страните са изразили становищата си по кръга от въпроси по реда на чл.248,ал.1 от НПК,като защитата е поддържала,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в това,че в постановлението за привличане като обвиняем и в обвинителния акт не е посочено кога е извършено деянието,неговият времеви период.

Съдът е приел възражението на защитата за несъстоятелно,тъй като прокурорът е посочил в акта си,че деянието е извършено на 03.06.2022 год. и не е необходимо да е очертан часовия интервал,още повече,че при излагане на фактологията ,свързана с инкриминираното деяние,в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено,че пострадалата М. е слязла от автобуса около 16.20 ч.,с който се е придвижвала,на спирка за масовия градски транспорт „Централна гара“ /в посока от ж.к.“Захарна фабрика“/,като обв.Ц. я последвал и той също слязъл от автобуса.В този смисъл съдът е приел,че ясно е описано,че процесното деяние е осъществено след този час с оглед и на пояснителните действия в обстоятелствената част на обвинителния акт.Съдът е констатирал,че както в обстоятелствената част,така и в диспозитива на обвинителния акт,а и в окончателното постановление за привличане на Ц. в качеството на обвиняем,ясно и недвусмислено е посочено,че деянието е извършено на 03.06.2022 год. в гр.София,в близост до спирка на масовия градски транспорт „Централна гара“,в посока от ж.к.“Захарна фабрика“.

С оглед на това е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Въззивният съд намира подадената жалба срещу посоченото определение на СГС за процесуално допустима,тъй като изхожда от легитимирана страна и в предвидения за това срок,а по съществото си-за неоснователна.

Внесения за разглеждане обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246,ал.1 от НПК.

В него са очертани релевантните факти и обстоятелства за времето и мястото на деянието,начинът на извършването му,пострадалото лице и размерът на причинените вреди,пълни данни за личността на обвиняемия,обстоятелствата,които смекчават или отегчават отговорността му,доказателствените материали.

Така в обстоятелствената част прокурорът е посочил,че „На 03.06.2022 год. С. М. била в автобус №82 с посока на движение от ж.к.“Захарна фабрика“ към Централна ЖП-гара София.Около 16.20 ч. същата слязла от автобуса на спирка на масовия градски транспорт „Централна гара“ /в посока от ж.к.“Захарна фабрика“/.Обвиняемият я последвал и той също слязъл от автобуса.М. тръгнала към подлеза на Централна ЖП-гара,намиращ се на бул.“Христо Ботев“ в посока бул.“Сливница“,за да пресече и да премине от другата страна на булеварда,където да изчака автобус № 78 и да се придвижи до дома си.Слязла по стълбите,а обвиняемият,който я следвал и вървял за нея,я настигнал,минал пред нея,хванал златния ланец с висулка на врата й,дръпнал го с ръка,скъсал го и избягал в посоката,от която бил дошъл.“

В дизпозитива на обвинителния акт Ц. е предаден на съд за извършено престъпление по 2 чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1 от НК за това,че на 03.06.2022 год. в гр.София,в близост до спирка на масовия градски транспорт „Централна гара“ в посока от ж.к.“Захарна фабрика“ отнел чужди движими вещи на стойност 455 лв. от владението на С.

М.,с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.

В цитираните от САС пасажи на обвинителния акт не се наблюдава противоречие в тезата на прокурора относно мястото на извършване на твърдяното престъпление,като по недвусмислен начин е посочено,че то е извършено в близост до спирка на масовия градски транспорт „Централна гара“.В обстоятелствената част на акта действително е посочено,че пострадалата е слязла по стълбите на подлеза на Централна ЖП-гара,когато е била настигната от обвиняемия,който обаче се намира в непосредствена близост до посочената от прокурора спирка,т.е.напълно еднопосочно е изложено от прокурора,че мястото на извършване на деянието е именно в близост до посочената спирка.В този смисъл и не може да бъде споделена тезата на защитата за наличие на противоречие в обвинителния акт досежно мястото на извършване на престъплението.

Относно времевия интервал на неговото извършване /в която насока е било единственото възражение на защитата пред първостепенния съд,докато като процесуален недостатък противоречие за мястото на престъплението се възвежда едва с частната жалба/,САС изцяло споделя аргументите на СГС за неговата неоснователност.Това е така защото както в постановлението за привличане на Ц. като обвиняем,така и в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт ясно е посочено,че деянието е извършено на 03.06.2022 год.,а часът на извършването му е очертан в изложението на прокурора при излагане на фактологията,свързана с престъплението и посочена по-горе,по който начин процесуалните права на подсъдимия са защитени в пълна степен.

Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,тъй като в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл.249,ал.3 във вр. с чл.345,ал.1 от НПК САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2025 год. на СГС,НО,4 състав по НОХД № 6527/24 год.,с което е оставено без уважение искането на защитникът на подс.Г. Ц. Ц. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4