Определение № 124 от 09.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20215001000472 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 729 ал. 3 от ТЗ във връзка с чл.613а ал. 3 от ТЗ и чл. 274 и следващите от ГПК.

С определение № 260272 от 27.04.2021 година, постановено по т. дело № 66/2010 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е оставено без уважение възражение вх. № 263766/02.04.2021 година, подадено от Национална агенция за приходите — гр. С., ул. Кн. Д., №*** чрез директор на дирекция „ Д. в. В. П. срещу частични сметки за разпределение № 3 и № 4, обявени в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 22.03.2021 г., респ.

23.03.2021 г. по партидата на „Б. - С.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвени от синдика И. Л. К..

Оставено е без уважение възражение вх. № 263782/02.04.2021 г., подадено от кредитора Л. А.. К. срещу частична сметка № 3, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 22.03.2021 г. по партидата на „ Б. М. – С-“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвена от синдика И.

Л. К..

Оставено е без уважение възражение вх. № 263877/06.04.2021 г., 1 подадено от кредитора „Б. и.“ АД, чрез изпълнителния директор Г.С., срещу частична сметка за разпределение № 4, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 23.03.2021 г. по партидата на „ Б. М. – С-“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, изготвена от синдика И. Л. К..

Оставено е без уважение възражение вх. № 263887/06.04.2021 г., подадено от кредитора „Г.“ АД, чрез изпълнителния директор Л.К. и кредитора Л.К. срещу частична сметка № 4, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 23.03.2021 г. по партидата на „ Б. - С.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвена от синдика И. Л. К..

Одобрена е частична сметка № 3 за разпределение на сумата от 135 000 лева, подлежаща на разпределение след постановено влязло в сила решение по т. д. № 74/2017 г. на ОС — Пазарджик, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията на 22.03.2021 г. по партидата на „Б. М. – С-“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвена от синдика И. Л. К..

Одобрена е частична сметка № 4 за разпределение на сумата от 650 000 лева, подлежаща на разпределение след постановено влязло в сила решение по т. д. № 74/2017 г. на ОС - Пазарджик, обявена в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписвания на 23.03.2021 г. по партидата на „Б. М. –С-“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвена от синдика И. Л. К..

Постановено е обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ, от която дата кредиторите и длъжникът да се считат за уведомени.

Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б. М. –С-“ АД на дата 27.04.2021 година.

В предвидения в закона – чл. 729 ал. 3 във връзка с чл. 613а ал. 3 от ТЗ и чл. 275 ал. 1 от ГПК едноседмичен срок / изтичащ на 05.05.2021 година/ срещу определението, с което са одобрени двете частични сметки за разпределение - № 3 и № 4 в производството по несъстоятелност на „Б. М. – С-“ АД /н./са подадени четири частни жалби.

1. Л. А.. К. в качеството си на кредитор на „Б. М.-С-“ АД /н./ е подала частна жалба вх. № 264697/07.05.2021 година срещу определението, след 2 като не е уважено възражението й с вх. № 263782/02.04.2021 година.

Доводите в частната жалба срещу определението за одобряване на частична сметка № 3 съвпадат с тези в подаденото възражение и се свеждат до това, че извършеното от синдика разпределение е преждевременно, нецелесъобразно и уврежда интересите на кредиторите, доколкото синдикът не е дал отчет за липсващи средства по особената сметка, каквито твърдения се поддържат от жалбоподателката. Има и довод за незаконосъобразност поради това, че са изготвени две, а не една обща сметка за разпределение, което увреждало кредиторите. При одобряването на сметката съдът по несъстоятелността не се произнесъл по възражението на жалбоподателката за произхода на средствата на кредитора „С.“ ЕООД, с които са предплатени разноските от 115 000 лева, не изискал декларация в съответствие със Закона за мерките срещу изпиране на пари и неправилно ги включил в сметката за разпределение. Посочено е също така, че неправилно в сметка № 3 за разпределение с ред по чл. 722 ал. 1 т. 3 от ТЗ е включена внесената от „С.“ ЕООД сума от 9 828 лева, която не била внесена по особената сметка на длъжника по реда на чл. 629 б от ТЗ, а директно платена на охранителната фирма „Р. С.“ ООД. Сумата от 15 000 лева не била внесена от същия кредитор като разноски за издръжката на производството по несъстоятелност, което се установявало от хронологичната справка по оперативната сметка на длъжника. Кредиторът „М. И. Б. ООД също не бил внасял суми за издръжка на несъстоятелността, а сумата от 20 000 лева, която му била разпределена с одобрената с обжалваното определение сметка № 3 била внесена от адвокатско дружество „К. и В.“. Неправилно в сметката за разпределение не били включени сумите за неизплатено възнаграждение на синдика и счетоводителя през 2019-2020 година, а това било сторено с постановено от съда по несъстоятелността определение от 26.04.2021 година – един ден преди постановяване на определението за одобряване на сметките.

Срещу частната жалба на кредитора Л.К., е подаден писмен отговор от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за изготвянето на отговора. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 от ГПК и заверено копие от преводно нареждане от 08.01.2020 година за 3 сумата от 15 000 лева.

Писмен отговор срещу тази частна жалба е подаден и от кредитора „М. И. Б. ООД чрез пълномощника адвокат А. К.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като са развити подробни съображения и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 от ГПК.

Втората частна жалба срещу определение № 260272 от 27.04.2021 година, постановено по т. дело № 66/2010 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е с вх. № 264698/07.05.2021 година. Тя е подадена от „Г.“ АД , ЕИК ***********, представлявано от Изпълнителния директор Л. А.. К. и Л.

А.. К. като кредитор в лично качество. Макар в жалбата да липсва конкретизация и да е посочено, че определението се обжалва изцяло, съобразявайки подаденото възражение от „Г.“ АД по чл. 728 от ТЗ, което е само срещу сметка за разпределение № 4, както и разпоредбата на чл. 729 ал.

3 изречение първо от ТЗ, съдът намира, че тази жалба касае определението в частта за одобряване на сметка за разпределение № 4.

Доводите са за нецелесъобразност и преждевременност на извършеното разпределение, без отчет на синдика за липсващите средства по особената сметка и при липса на информация на кредиторите за това какви средства има по сметката, което увреждало интересите им.

Незаконосъобразно, противоречащо на разпоредбата на чл. 721 ал. 1 от ТЗ било изготвянето на две, а не на една обща сметка за разпределение от синдика. Неправилно в сметката за разпределение не били включени сумите за неизплатено възнаграждение на синдика и счетоводителя през 2019-2020 година, а един ден преди постановяване на определението за одобряване на сметките, било постановено от съда по несъстоятелността определение от 26.04.2021 година, с което било разрешено на синдика да се разпореди със суми за тези възнаграждения. Неправилно съдът не взел предвид възражението на жалбоподателя, че не следва да се одобрява сметката за разпределение преди произнасянето на съда по несъстоятелността с определение по чл. 692 ал. 1 от ТЗ за одобряване на допълнителен списък на приетите вземания, обявен на 15.10.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, в който била включена сумата от 12 710 лева, 4 представляваща вземане на кредитора „Г.“ АД за съдебни разноски по изпълнителен лист № 27/15.06.2020 година с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, срещу което нямало възражение, но не било постановено определение от съда по несъстоятелността чл. 692 ал. 1 от ТЗ вече шести месец.

Поддържа се наличие на тенденциозно отношение на съда по несъстоятелността към „Г.“ АД, което го ощетявало като кредитор. Изводът на съда, че при неприключило производство по чл. 692 от ТЗ по допълнителния списък, обявен на 15.10.2020 година, не следва да се произнася по включено в него вземане, макар и без подадени възражения, бил незаконосъобразен. Тенденциозно било и обявяването на определението за одобряване на сметките за разпределение № 3 и № 4 в ТРРЮЛНЦ на 27.04.2021 година, преди Великденските празници, при което на кредиторите, подали възражения срещу тях, останали само два работни дни за изготвяне и депозиране на жалби.

Срещу частната жалба на „Г.“ АД е подаден писмен отговор от „М. И.

Б. ООД чрез пълномощника адвокат А. К. с изразено становище за неоснователност, с подробно развити съображения и искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

Третата частна жалба е подадена от кредитора „Б. и.“ АД, ЕИК *******, представляван от Изпълнителния директор Г.С.. Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на определение № 260272 от 27.04.2021 година на ОС – Пазарджик по т. дело № 66/2010 година, постановено след оставяне без уважение на подаденото от частния жалбоподател възражение по чл. 728 от ТЗ срещу сметка за разпределение № 4. Поддържа се преждевременност и нецелесъобразност на извършеното разпределение и увреждане на интересите на кредиторите поради недадени обяснения от синдика за липсващите средства по особената сметка на длъжника и липса на точна информация за кредиторите относно наличните суми по тази сметка. Твърди се, че изготвянето на две сметки за разпределение, а не на една обща, е незаконосъобразно. Неправилно в сметката за разпределение не били включени сумите за неизплатено 5 възнаграждение на синдика и счетоводителя през 2019-2020 година, а това било сторено с отделно определение на съда по несъстоятелността по чл.

658 ал. 1 т. 9 от ТЗ, постановено на 26.04.2021 година – един ден преди постановяване на определението за одобряване на сметките. По отношение на одобрената сметка за разпределение № 4 се излагат доводи, че „Б. и.“ АД е включено само с размер на остатък от приети вземания 352180,87 лева, с плащане по тази сметка 45340,41 лева с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Твърди се, че неправилно вземането на кредитора от 1 478 417.58 лева, прието със списък на приетите вземания от 16.07.2011 година и допълнено с определение № 534/28.12.2012 година по т. дело № 66/2010 година било намалено както със сумата от 914 984.44 лева, приета за несъществуваща с решение по т.д. № 13/2013 година на ОС – Пазарджик и т. д. № 356/2015 г. на ПАС, така и със сумата от 65 937.92 лева — вземане, прието за несъществуващо с решение по т. д. № 193/2014 г. на ОС – Пазарджик.

Вземането от 914984,44 лева включвало сумата от 819072 лева неизплатена стока по фактура № 106/31.01.2010 година и 95912,44 лева лихви за забава върху тази главница. То било включено в списъка на предявените и приети вземания от съда по несъстоятелността с определение № 534/28.12.2012 година по т. дело № 66/2010 година. С решението по т. дело № 13/2013 година на ОС – Пазарджик и решение № 242/02.07.2015 година, постановено по в.т. дело № 356/2015 година на АС – Пловдив тези вземания били приети за несъществуващи поради извършено прихващане с насрещно вземане на „Б. М. – С-“ АД по фактура № 37/29.01.2010 година в размер на 820 800 лева. Същевременно с решение № 188/13.06.2016 година по в.т. дело № 195/2016 година на АС – Пловдив, влязло в сила на 09.02.2017 година, била обявена за недействителна на основание чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ сделката по фактура № 37/29.01.2010 година, сключена между „Б. М. –С-“ АД /н./ и жалбоподателя „Б. и.“ АД. В частната жалба се сочи, че след обявяването на относителната недействителност на сделката по фактура № 37/29.01.2010 година е отпаднало основанието за прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД поради липса на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Поради това „Б. и.“ АД поискал промяна на списъка на приетите вземания и включване в него на вземането от 820 800 лева. Това искане не било уважено от съда по несъстоятелността с определение № 264/21.04.2017 година, поради което бил заведен от жалбоподателя иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, по който било 6 образувано т. дело № 74/2017 година на ОС - Пазарджик. Искът бил отхвърлен с решени № 34/13.03.2019 година, потвърдено с решение № 356/27.11.2019 година по в.т. дело № 377/2019 година на АС – Пловдив.