Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 98 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно от частен характер дело 4277/2025
Вид
Присъда № 98
Подписан
06.07.2026
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 98 от 06.07.2026 г. по НЧХД №

4277/2025 г. по описа на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав Производството е образувано по частна тъжба на частния тъжител М. Б.

Д., ЕГН ********** срещу Г. Г. Ж., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за това, че в периода от месец ******** г. до настоящия момент е изричала в присъствие на тъжителя унизителни за честта и достойнството му реплики, а именно „******“, „******“, „******** ******н“ и „******те нямат право да учат и да са сред нас“ - престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК, както и за това, че в същия период е отправяла закани с престъпление против личността му, а именно, че „ще бъде пребит“, „ще си събира зъбите от земята“, както и че „ще бъде хвърлен в ********“ – престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В настоящото наказателно производство съдът не прие за съвместно разглеждане предявен от частния тъжител срещу подсъдимата граждански иск за обезщетение за причинените от престъпленията неимуществени вреди.

В хода на съдебните прения служебният повереник на частния тъжител адв. А. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение, като го счита за доказано от обективна и субективна страна.

Частният тъжител поддържа обвинението.

Защитникът на подсъдимата адв. Р. пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна по предявените обвинения, както и да бъде оправдана.

Излага съображения в тази насока. Намира, че не се доказва извършване на деянията, в които е обвинена подсъдимата. Претендира присъждане на разноски в производството в полза на подсъдимата.

Подсъдимата дава обяснения в хода на съдебното следствие, като излага, че не е извършила вменените с тъжбата й престъпления. В последната си дума заявява, че е невинна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г. Г. Ж., ЕГН **********, е родена на ******** г. в гр.

Бургас, *************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.

1

Подсъдимата и частният тъжител били състуденти в *** от месец ******** г., като двамата били в редовна форма на обучение на специалността „*********“. Свидетелките П.Е. и С.Я. също били състуденти на подсъдимата и тъжителя, като Е. била в редовна форма, а Я. в задочна форма на обучение.

Двете форми на обучение имали общи занятия в първите две седмици на семестъра. От началото на обучението (******** г.) между подсъдимата и частния тъжител възникнали конфликтни ситуации, тъй като тъжителят правел опити да комуникира с нея и други състуденти, но тя не искала да контактува с него и отказвала да общува с него. При възникване на конфликта през октомври и ноември **** г. двамата си отправяли взаимни обиди един друг, като тъжителят наричал подсъдимата „ ****“, а тя се обръщала към него с репликите „******н“, „**** ******н“, както и че „******те нямат право да учат“. Конфликтните отношения между двамата се задълбочили, започнали да подават един срещу друг жалби до органите на МВР и прокуратурата. Било уведомено и ръководството на университета за възникналите проблемни взаимоотношения между подсъдимата и тъжителя.

По подадено от частния тъжител заявление за отправени обиди срещу него от подсъдимата на ******** г., е била образувана пр.пр. ******** г. на БРП, която е приключила с отказ на прокурор да се образува ДП.

По доказателствата:

С оглед събраните по делото доказателства съдът достигна до извод за недоказаност на повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подсъдимата за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На първо място в рамките на доказателствения анализ следва да се обсъдят свидетелските показания на ангажирания от частния тъжител свидетел –С.Я.. Прави впечатление, че показанията на свидетелката са общи, като пресъздават развилите се конфликтни отношения между страните в настоящото производство. Безспорно се установява, че подсъдимата и частният тъжител са били във влошени междуличностни отношение, като първоначално подсъдимата е отказала да общува с него, което е породило изостряне на личните им контакти. В случая обаче частният тъжител е повдигнал обвинение за конкретни отправени спрямо него обидни реплики и заплахи срещу него от подсъдимата за период ******** – настоящия момент (подаване на частната тъжба), като за да бъде осъдена подсъдимата при така формулираната обвинителна теза, следва да се докаже, че същата е отправила конкретни обиди към настоящия момент (подаване на тъжбата), както е посочил тъжителят. В показанията си свидетелката Я. споделя, че конфликтите между подсъдимата и тъжителя са започнали от месец ******** г., като свидетелката заявява, че на моменти подсъдимата е използвала епитети като го е наричала „******н“, „**** ******н“, „******те нямат право да учат“. Анализирайки обаче показанията на свидетелката Я. според настоящия състав на съда следва да се приеме, че тези реплики са били изречени от 2 подсъдимата през месец октомври или ноември **** г., когато по нейни твърдения са започнали словесните сблъсъци между страните. Свидетелката пояснява в отговор на въпрос на защитника адв. Р., че не само в първите две седмици на учебната **** г. е била очевидец на конфликта между страните, а и когато са имали общи занимания в рамките на около месец и малко. В показанията на свидетелката не се съдържат твърдения за изречени други конкретни обидни реплики срещу тъжителя след октомври и ноември **** г. до към месец декември **** г. (подаване на тъжбата), който краен период на извършване на престъплението се определя от тъжителя като настоящия момент. Следва да се отбележи, че съдът се доверява на показанията на свидетелката Я. за изложените от нея релевантни към предмета на доказване фактически твърдения, но приема, че показанията на свидетелката са информационен източник за отправени обидни реплики от подсъдимата срещу тъжителя, а именно „******н“, „**** ******н“, както и че „******те нямат право да учат“ през месец октомври, ноември **** г. При структуриране на показанията си свидетелката споделя за възприетите от нея обиди по адрес на тъжителя, веднага след като посочва, че конфликтът е започнал през месец ******** г. и до около месец след това когато са имали общи лекции. Като се има предвид, че общите лекции на свидетелката и страните по делото (по сведения на свидетелите Я. и Е.) са били именно през първите две седмици на обучението, съдът приема, че показанията на свидетелката Я. се отнасят именно за този период. В случая обаче при твърдение в тъжбата, че обидите са били изречени от подсъдимата в присъствие на тъжителя, тъжителят е разполагал съгласно чл. 81 НПК с 6 месеца за подаване на тъжба, който е изтекъл през месец май **** г., а частната тъжба е била подадена през месец декември **** г., т.е. след срока. По тази причина не е допустимо подсъдимата да бъде призната за виновна за изречени обидни реплики срещу тъжителя за периода месец октомври, ноември **** г. Съдът с разпореждане от 05.02.2026г. е дал изрични указания на тъжителя да посочи датите на извършените изпълнителни деяния на твърдените от него престъпления, както и кога е узнал за тях, като в нарочна молба уточнение частният тъжител е посочил – период на извършване от месец ******** г. до настоящия момент. В показанията на свидетелката Я. не се съдържат конкретно формулирани обективни твърдения подсъдимата да е изричала изброените в частната тъжба и допълнителна молба обидни думи срещу тъжителя през периода след октомври, ноември **** г. до настоящия момент (подаване на тъжбата).

На следващо място в показанията на свидетелката Я. не се съдържат поддържаните в тъжбата заплашителни реплики, за които се твърди, че са били изречени от подсъдимата срещу тъжителя.

В хода на съдебното следствие в подкрепа на защитната си теза, че не е извършила престъпленията, в които е обвинена, подсъдимата и защитника ангажират свидетелските показания на свидетелите Г.Ж., Ж. Ж. и П.Е..

Свидетелите Ж. и Ж. са в близки роднински връзки с подсъдимата – баща и сестра. При анализа на техните показания съдът отчете личната им 3 заинтересованост от изхода на делото, като показанията на двамата свидетели не следва автоматично да се изключат от доказателствената съвкупност, която съдът приема за достоверна и на която позовава фактическите си изводи по делото, а следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал, като по този начин се провери тяхната надеждност. На първо място от показанията на двамата свидетели се установява, че те не познават тъжителя, не са го виждали и не са присъствали по време на възникнали конфликтни ситуации между подсъдимата и тъжителя. По делото не са събрани доказателства, които да оборват така заявеното от свидетелите. Двамата свидетели пресъздават споделеното им от подсъдимата, като са наясно с възникналите проблемни отношения между подсъдимата и тъжителя. Логично и приемливо за съда двамата свидетели дават положителна характеристична оценка на близката си родственица (подсъдимата), като споделят субективните си възприятия, че не допускат подсъдимата да е изрекла вменените й обидни реплики и заплахи.

Свидетелите обаче не излагат конкретни фактически твърдения от предмета на доказване, които да противоречат на други доказателствени източници. По тази причина съдът не изолира показанията на Г.Ж. и Ж. Ж. и ги съобрази при установяване на относимата по делото фактическа обстановка.

При установяване на фактическата обстановка по делото съдът взе предвид и показанията на свидетелката П.Е., състудентка на подсъдимата и тъжителя. От показанията на свидетелката се установява, че същата е присъствала на конфликтни ситуации между двамата, като потвърждава, че отношенията им са се изострили още в началото на обучението през месец ******** г. На зададен въпрос от повереника на тъжителя свидетелката споделя, че не може да каже какви реплики са си разменяли подсъдимата и тъжителя. Съдът се доверява на показанията на свидетелката Е. и ги цени като достоверен източник на информация. Не са събрани доказателства, които да поставят по съмнение достоверността на споделени от свидетелката Е. Факти.

В доказателствения анализ следва да се обсъдят и дадените от подсъдимата обяснения. Обясненията на подсъдимата освен доказателствено средство, са и средство на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност следва да се има предвид, че подсъдимата не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Подсъдимата отрича да е извършила посочените в частната тъжба престъпления. Същата не споделя конкретни факти за случили се събития между нея и тъжителя, поради което обясненията й не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. По-скоро съдът приема, че обясненията целят да разкрият субективните й преживявания от случилото се между нея и частния тъжител.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства – свидетелство за съдимост и писмени материали по преписка, образувана по подадена жалба от тъжителя срещу подсъдимата. Тук следва да се отбележи, че от представена по делото пр.пр. ******** г. на БРП не се установява извършено от подсъдимата престъпление на 26.11.2026 г.

4

Заявлението на частния тъжител за извършено престъпление, подадено до компетентния орган и дадените от него сведения не са годно доказателствено средство. В настоящото производство частният тъжител е обвинител и поддържаното от него обвинение следва да бъде доказано с доказателства, които не изхождат от неговите възприятия. Още повече както в тъжбата, така и в уточняващата към нея молба не се съдържат конкретни твърдения за осъществено от подсъдимата престъпление по чл. 146, ал. 1 НК на ******** г.

Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.