Решение № 294 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604544 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 08.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 8981/2019 г., съдът е признал подсъдимата АНТ. Д. Ч. за ВИНОВНА в това, че за периода от 24.03.2017 г. до 24.01.2018 г. в гр. София, ж.к. ****, след като е била осъдена с влязло в сила Решение от 23.02.2017 г. по гр. д. № 49538 от 2015 г. по о писа на СРС, 86 с-в, влязло в законна сила на 24.03.2017 год., да издържа свой низходящ роднина – непълнолетния си син Й.В. А. с ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева месечно, чрез неговия баща и законен представител В.М. А., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски за периода от 24.03.2017 г. до 24.01.2018 г., всяка в размер по 80.00 /осемдесет/ лева, като общият размер на дължимата сума възлиза на 800.00 /осемстотин/ лева, престъпление чл. 183, ал. 1 НК, поради което я е осъдил на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при 1 периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил АНТ. Д. Ч. на основание чл.

189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 70,38 лв. по сметка на СДВР, 50 лв. по сметка на Висш съдебен съвет и да заплати сумата от 500 лв. на Й.В. А., представляваща разноски за адвокат пред СРС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК по 5.00 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от 08.06.2021 г. от подсъдимата Ч., с която се иска присъдата да бъде отменена и същата да бъде призната за невиновна. Ч. възразява, че решенията на гражданските съдилища относно развода, родителските права и издръжката на детето й са постановени без личното й участие.

Постъпило е и допълнение към жалбата, в което се прави разбор на доказателствата, излагат се същите твърдения във връзка с решенията на гражданските съдилища и се представят доказателства.

На 26.11.2021г. е постъпило и възражение от частния обвинител Й. В.

АЛ. срещу въззивната жалба на подсъдимата Ч., в което се сочи, че присъдата на СРС е правилна, законосъобразна и обоснована, а от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин вината на подсъдимата. В заключение се иска потвърждаване на присъдата.

В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК съдът е преценил, че атакуваният акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава ХХІ от НПК, че в жалбата и допълнението към нея не се правят искания за събиране на нови доказателства и за изясняване на делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетелите и вещото лице.

На 22.02.2022г. е постъпила молба от подсъдимата Ч., която излага доводи, че в СРС се води дело от общ характер под № 16281/2020г. със същия предмет. В тази връзка съдът е изискал делото за послужване, както и копие от Обвинителния акт от СРП.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата – адв. П., поддържа жалбата и не прави доказателствени искания.

Подсъдимата Ч. поддържа жалбата и не прави искания по 2 доказателства и искания за отводи.

Прокурорът оспорва жалбите, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

Адв. Д., служебно назначеният повереник на частния обвинител Й.А., оспорва жалба и не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

В хода по същество адв. П. моли за оправдателна присъда, като твърди, че подсъдимата е имала желание да плати, но е била в обективна невъзможност да го стори, тъй като бащата и детето са се укривали, с оглед на което не е налице умисъл от нейна страна за неплащането на издръжката.

Прокурорът счита, че присъдата на СРС е законосъобразна и съответства на събраните по делото доказателства. Моли същата да бъде потвърдена.

Адв. Д. счита присъдата за правилна и за постановена въз основа на безспорно установени факти. Намира наказанието определено съобразно законовите изисквания. Моли присъдата на СРС да бъде потвърдено.

Подсъдимата заявява, че детето и бащата не са се укривали от нея.

Сочи, че основание за образуване на настоящото дело е Решение № 46682/23.02.2017 г. по г.д. № 49538 от 2015 г., като твърди, че изобщо не е присъствала на това дело.

В последната си дума подсъдимата Ч. моли съда да я реабилитира и да я оправдае.

Съдът, като обсъди доводите в жалбите, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата АНТ. Д. Ч. е с ЕГН: **********, родена е на ****г. в гр.

Дупница, българка е, с българско гражданство, със средно образование, разведена, безработна, живее в гр. София, ж.к. **** и е неосъждана.

Подсъдимата АНТ. Д. Ч. и св. В.М. А. били съпрузи, като от брака си имали едно общо дете - Й.В. А. с ЕГН: **********. С Решение от 19.10.2005 г., на СРС, 87 с-в по гр.дело № 1800/2005 г., влязло в законна сила на 03.11.2005 г., по описа на съда, бракът между двамата бил прекратен, родителските права били предоставени на майката, а на бащата е определен 3 режим на лични отношения с детето и бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си.

С Решение № 46682/23.02.2017 г., на СРС, 86 с-в по гр.дело № 49538/2015 г., влязло в законна сила на 24.03.2017 г., са изменени мерките, определени с решение по гр.дело № 1800/2005 г., на СРС, като родителските права по отношение на детето Й.В. А. били присъдени на бащата В.М. А. и със същото решение АНТ. Д. Ч. била осъдена да заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син Й.В. А., роден на 11.05.2001 г., със съгласието на своя баща В.М. А., в размер на 80,00 / осемдесет / лева от влизане на решението в сила, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Препис от решението бил изпратен на адреса на А.Ч., която отказала да го получи на 09.03.2017 г., което било удостоверено от връчител на СРС в призовката, налична по гр.д. 49538/2015 на лист 211 от делото. Впоследствие на 06.06.2017г. подсъдимата депозирала молба до Върховния касационен съд, гражданска колегия, чрез Софийски районен съд, с която искала извънинстанционен контрол върху решението, по извънредния способ на отмяната. Молбата била оставена без разглеждане с определение от 28.12.2017г. на ВКС, оставено в сила с Определение на ВКС от 22.03.2018г.

След постановяване и влизане в сила на горепосоченото решение, и след като е била осъдена да издържа свой низходящ - сина си Й.В. А., Ч. не изпълнявала съдебното решение и не заплащала никаква издръжка на своя син.

Подсъдимата притежавала сметка в Райфайзенбанк, по която Ч. получавала парични суми, включително в периода февруари 2017 г. до 13.04.2017 г. - 3 превода по 450 лева, както и един превод на стойност малко над 3 684 лева на датата 07.09.2017г. от доброволен фонд „Съгласие“. В универсален фонд имала още около 7000 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства :

Гласни : обясненията на подсъдимата в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите В. А., показанията на частния обвинител Й.А.

4

Писмени : Справка от КАТ (л.97), Справка от НОИ (л.73-86), Справка от Агенцията по вписванията (л.98), Решение № 46682/23.02.2017 г., на СРС, 86 с-в по гр.дело № 49538/2015 г., по описа на съда ( л.25-26) , СОЕ (л. 106109), извлечение от банкова сметка на подсъдимата, Решение № 46682/23.02.2017 г., на СРС, 86 с-в по гр.дело № 49538/2015 г., приложеното гражданско дело, ведно с приложения, свидетелство за съдимост и другите писмени материали, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Изложената по-горе фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му, субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено. Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Изводите на първостепенния съд в тази насока се споделят изцяло и от въззивния такъв и в този смисъл безпредметно се явява преповтарянето в цялост на същите.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни и кореспондират дори с обясненията на подсъдимата, че същата не е заплащала издръжка на детето си. Същите напълно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, в това число и относимите към предмета на делото съдебни решения на гражданските съдилища. Следва да се отбележи, че подсъдимата не излага твърдения и не представя доказателства да е заплатила издръжката, а напротив, потвърждава, че не е плащала дължимите се вноски.

Въззивният съд дължи отговор на изложеното от подсъдимата в съдебно заседание и във въззивната жалба възражение, че решението, с което същата е осъдена да заплаща издръжка - № 46682/23.02.2017 г., на СРС, 86 с-в 5 по гр.дело № 49538/2015 г., не е валидно, като подсъдимата сочи, че същото не е влязло в сила и тя не е била уведомена за него, тъй като не е участвала в делото.

В тази връзка е изискано и приложено към делото на СРС гражданско дело № 49538/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав. На лист 208 от същото се намира и оспорваното от подсъдимата решение № 46682 от 23.02.2017 г. Видно от намиращото се на лист 211 съобщение за връчване на посоченото решение на ответника по делото – А.Ч., последната е отказала да го получи на 09.03.2017 г. С оглед на това настоящият съдебен състав приема за безспорно обстоятелството, че подсъдимата е знаела за съдебното решение към началото на инкриминирания период – 24.03.2017 г., видно от факта, че е отказала без основание да получи препис от същото. Следва да се отбележи, че знанието на подсъдимата за обсъжданото решение се извежда и от обстоятелството, че тя е поискала отмяна на същото с молба до Върховен касационен съд. С оглед изложеното съдът счита твърденията на подсъдимата, че не е била уведомена за решение № 46682 от 23.02.2017 г. по гр.д. № 49538/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав за неоснователни.

Относно възраженията на подсъдимата досежно правилността и законосъобразността на самото решение по гражданското дело, настоящият съдебен състав не разполага с правомощия за проверка или отмяна на решенията на гражданските съдилища. В тази връзка въззивният състав споделя съжденията на първоинстанционния такъв, че възраженията за водени предходни дела между родителите на детето за неотносими, доколкото процесното решение по гр.д. 49538/2015г. е последното, с което е решен спорът за родителските права и издръжката на детето, съответно именно това е актът, който е следвало родителите да изпълняват досежно родителската отговорност, издръжката и режимът на лични отношения с общото им дете, като съдът констатира и че подсъдимата не твърди наличието на последващи съдебни актове, относими към посочените взаимоотношения.

Разпечатката съдържа 46 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e939f1d-b103-4c53-a20c-89c9d09787f3