Решение № 6 от 20.01.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20241450100876 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

РС Мездра е сезиран с искова молба с вх. № 3695/07.08.2024г, депозирана от М. И.

М. от с. Горна Кремена, чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, с искане да се признае за установено по отношение на „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869, че чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „Кредирект" №863606 от 18.05.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск.

Предявения иск е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.1 и ал.2ЗПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 18.05.2023 г. между ищцата М. И. М., ЕГН **********, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Сити Кеш“ ООД , в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Кредирект №863606 при следните условия: 1 800.00 лева главница; 40.05% фиксиран лихвен процент; 47.78% годишен процент на разходите; 10 месечен срок за погасяване;2,273.01 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

Съгласно чл. 6.5 от Договора за заем ищцата е следвало в срок от три (три) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;

1

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната.; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната.; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.;Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.;Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.;Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 6.6 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1 936.99 лв. (хиляда деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки).

В процесния случай за кредитополучателя е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която кредитополучателя следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2,273.01 лева, а значително по-голяма - в размер на 4,210.00 лева.

Според изложеното в исковата молба клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави и е нищожна.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното:

Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в двудневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл въпросния кредитор. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност.

Нещо повече, от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е 2 определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва.

Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл.

92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора ищцата счита, че може да се направи обоснован извод, че договора е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе.

3

Според изложеното в исковата молба посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми

С депозирания отговор ответникът твърди, че неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване на нищожност на клаузата от договора, уговарящи неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 863606 произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ“ са публично достъпни на https://credirect.bg/obshti-uslovia, и са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла.

Видно от представения лог файл още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. " При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 63,85 и ГПР определен в процесния договор в размер на 47,78%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Разпечатката съдържа 38 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e932b61-f802-481b-a124-e066584c2e3e