Решение № 1304 от 09.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 09.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 155 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “Д.И С.” ЕООД, ЕИК ***, твърди, че с договор № 101 от 01.08.2013 г., сключен между него, като изпълнител, и ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД, ЕИК ***, като възложител, ответникът му е възложил следната услуга: охрана на недвижим имот, съоръжения, техника и други в казармен район с. Бузовград, община Казанлък, с трима охранители. Твърди, че договореното месечно възнаграждение по базова месечна цена на един охранител е в размер на 360 лева без ДДС и за трима охранители възлиза на сумата от 1 080 лева без ДДС или 1 296 лева с ДДС. Твърди, че месечното възнаграждение е дължимо до 20-то число на всеки месец, следващ месеца на предоставянето на услугата, срещу представянето от страна на изпълнителя до 15-то число на същия месец на счетоводна фактура и подписан от двете страни констативен протокол.

Ищецът твърди, че срокът на договора е продължаван с анекс от 08.07.2014 г., анекс от 30.07.2015 г., анекс от 20.07.2016 г. и анекс от 07.08.2017 г. Твърди, че с писмено уведомление на “ГУСВ” ЕАД, получено от ищеца на 01.08.2018 г., договорът е прекратен, считано от 01.08.2018 г.

Твърди, че е изпълнявал своите задължения по договора за извършване на договорената охранителна услуга от сключване на договора до прекратяването му на 01.08.2018 г., което се установява от подписаните от двете страни ежемесечни констативни протоколи. Твърди, че за периода от 01.07.2015 г. до прекратяването на договора ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите 37 месечни възнаграждения от по 1 296 лева с ДДС всяко, до 20-то число на съответния месец. Твърди, че поради това ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху всяко едно от просрочените месечни възнаграждения, считано от деня, следващ падежа на съответното месечно възнаграждение, до неговото окончателно плащане. Ищецът твърди, че с писмено заявление от 31.07.2018 г. ответното дружество е потвърдило своите парични задължения към ищеца по 36 фактури в общ размер на 46656 лева с ДДС – дължими неплатени месечни възнаграждения по договора за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2018 г., както следва: по фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., 212/18.07.2017 г., 221/07.08.2017 г., 224/07.09.2017 г., 236/06.10.2017 г., 248/07.11.2017 г., 257/06.12.2017г., 273/05.01.2018 г., 293/07.02.2018 г., 305/06.03.2018 г., 315/05.04.2018 г., 334/04.05.2018 г., 355/05.06.2018 г., 366/06.07.2018 г. и 371/01.08.2018г.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 47 952 лева, представляваща сбор от 37 неплатени месечни възнаграждения от по 1 296 лева всяка за периода от месец юли, 2015 г. до месец юли, 2018 г. включително, за извършени услуги въз основа на договор № 101 от 01.08.2013 г., сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, по фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., 212/18.07.2017 г., 221/07.08.2017 г., 224/07.09.2017 г., 236/06.10.2017 г., 248/07.11.2017 г., 257/06.12.2017г., 273/05.01.2018 г., 293/07.02.2018 г., 305/06.03.2018 г., 315/05.04.2018 г., 334/04.05.2018 г., 355/05.06.2018 г., 366/06.07.2018 г. и 371/01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от общо 47 952 лева от датата на подаване на исковата молба (22.08.2018 г.) до плащането им, както и сумата от 7 294,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху съответното месечно възнаграждение от датата на забавата по съответната фактура до 20.08.2018 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “ГУСВ” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите на ответника за недопустимост на исковете касаят материално-правната легитимация на ответника – липса на представителна власт на лицето, посочено като представител на ответното дружество. Тези доводи са относими към основателността, а не допустимостта на претенцията, поради което ще бъдат разгледани от съда по съществото на спора.

Ответникът оспорва твърдението, че “ГУСВ”

ЕАД е осчетоводило процесните фактури и е ползвало данъчен кредит по тях. Сочи, че нито фактурите, нито приложените към тях констативни протоколи са подписани от представител на ответното дружество. Сочи, че С.Б.не представлява и никога не е представлявала “ГУСВ” ЕАД. Излага доводи, че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не били известни на “ГУСВ” ЕАД преди получаването на исковата молба.

Ответникът прави възражение за нищожност на сключения между страните договор № 101 от 01.08.2013 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за частната охранителна дейност (отм.), предвиждащ, че частна охранителна дейност може да се извършва само от лица, които притежават лценз, издаден по предвидения в закона ред. Сочи, че ищцовото дружество не притежавало такъв лиценз, поради което не можело да осъществява охранителна дейност.

Ответникът оспорва твърдението, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по сключения договор, а имотите – предмет на договора, били в изключително лошо състояние (без врати, прозорци, обект на непрекъснати посегателства).

Ответникът сочи, че ако се приеме, че договорът е действителен и ищецът е изпълнил задълженията си по него, то уговореното възнаграждение не е изискуемо, тъй като не били представени изискуемите по чл. 4 от договора документи (проформа фактура, подписан от страните констативен протокол и справка за извършените проверки на охраняваните обекти).

Ответникът оспорва претенцията за лихва, тъй като поради неоснователността на главния иск, то и акцесорната претенция също била неоснователна.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и въведените твърдения, както и оспорва възраженията на ответника. Ищецът оспорва доводите на ответника, че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не са подписани от представител на “ГУСВ”

ЕАД; че С.Б.не представлява и никога не е представлявала “ГУСВ” ЕАД; че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не били известни на “ГУСВ” ЕАД преди получаването на исковата молба. Излага доводи, че в структурата на “ГУСВ” ЕАД съществува обособено поделение на територията на област Стара Загора – “Строителен клон Стара Заговра”, който се управлява от управител на трудов договор, упълномощен да представлява “ГУСВ” ЕАД на територията на тази област пред всички физически и юридически лица във връзка с дейността на дружеството.

Твърди, че от началото на месец февруари, 2015 г. това е Светла Бочева, която е изрично упълномощена от прокуриста и изпълнителния директор на “ГУСВ” ЕАД. Сочи, че приложените към исковата молба документи са известни на ответника и лично на изпълнителния директор Петко Петков, който на 03.08.2018 г. е изпратил по електронна поща писмо с прикачен файл, съдържащ проект на договор между страните за опрощаване на задължение от 30.07.2018 г. във връзка с 11 броя фактури.

Ищецът оспорва възражението за нищожност на договора, като сочи, че липсата на лиценз не се отразява върху действителността на договорното правоотношение по аргумент от разпоредбата на чл. 42 от ЗЧОД, съгласно която лице, което упражнява дейност без лиценз, извършва административно нарушение.

Сочи, че изпълнението на договора от негова страна се установява от констативните протоколи, подписани от С.Б.като представител на ответника. Сочи, че изпълнението на договора е изрично прието, признато и потвърдено от “ГУСВ” ЕАД с приемането и осчетоводяването на процесните фактури. Сочи, че месечните възнаграждения за изпълнените от ищеца услуги са изискуеми.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.

Поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество с решение № 1229/04.07.2019 г. по търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав, с определение от 07.08.2019 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 637, ал.1 от ТЗ.

С определение от 22.06.2020 г. на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ е възобновено производството по настоящото дело и е конституиран синдикът на “Г.У.С.И В.” ЕАД - М.Г.Ш.. В дадения срок синдикът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД като възложител и ищеца “Д.И С.” ЕООД като изпълнител е сключен договор за охрана № 101 от 01.08.2013 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира и осъществява на свой риск със свои служители и технически средства охрана на недвижим имот, съоръжения, техника и други, управлявани от “ГУСВ” ЕАД в КР Бузовград, гр. Казанлък, с трима охранители.

Съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва за срок от 01.08.2013 г. до 01.08.2014 г., освен ако възложителят не продължи действието му по реда на чл. 23.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срещу предоставянето на услугата “ГУСВ” ЕАД се задължава да заплаща на изпълнителя възнаграждение по базова месечна цена на един охранител в размер на 360 лева без ДДС.

Съгласно чл. 4 от договора, възнаграждение се заплаща до 20-то число на всеки месец, следваш месеца на предоставянето на услугата по договора, срещу предоставени от изпълнителя до 15-то число на същия месец документи: проформа фактура, подипсан от страните констативен протокол и справка за извършените проверки на охраняемите обекти.

Представени са и приложения към договора за охрана – списък на охраняваните обекти на “ГУСВ” ЕАД.

Представен е от ищеца Анекс от 08.07.2014 г. към процесния договор, с който страните променят срока на договора до 01.08.2015 г.

Представен е Анекс от 30.07.2015 г. към процесния договор, с който страните променят срока на договора до 01.08.2016 г.

С Анекс от 20.07.2016 г. към процесния договор страните променят срока на договора до 01.08.2017 г.

С Анекс от 07.08.2017 г. към процесния договор страните променят срока на договора до 01.08.2018 г. В чл. 2 от анекса е уговорено, че договорът се подновява автоматично за същия срок, след изтичането на срока, за който е сключен, освен ако двете страни не са направили писмени възражения.

Представени са от ищеца фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/07.08.2017 г., **********/ 07.09.2017 г., **********/06.10.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/ 06.12.2017г., **********/05.01.2018 г., **********/07.02.2018 г., **********/ 06.03.2018 г., **********/05.04.2018 г., **********/04.05.2018 г., **********/ 05.06.2018 г., **********/06.07.2018 г. и **********/01.08.2018 г., издадени от ищеца на ответника, и констативни протоколи към съответните фактури.