Решение № 1452 от 01.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15969/2023
- Вид
- Решение № 1452
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1452 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330115969 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД.
С исковата молба от С. М. И. против „ЮтеКредит България” ЕООД е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 252 лв. – получена без основание по сключен договор за кредит № **** от 21.01.2022г. и обективирана в Раздел 6 „Такси и комисионни. ГПР“ по поискана и закупена допълнителна услуга такса за разглеждане, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 21.01.2022г. сключил с ответното дружество договор за паричен кредит № ****, по силата на който била отпусната заемна сума в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 12.27 % и ГПР – 49.53 %. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, като съгласно Раздел 6 от договора дължал на ответното дружество еднократна такса за разглеждане в размер на 252 лв. Твърди се, че ищецът е изплатил изцяло задълженията по заема, но не дължи плащания за еднократна такса за разглеждане. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен кредит не бил посочен размер на еднократната такса за разглеждане на документи, тоест страната не била запозната с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съдържа се позоваване на чл.144, т.9 ЗЗП, както и на чл.146, ал.1 ЗЗП.Предвидената клауза имала неравноправен характер, с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата не била включена в ГПР, като последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. Това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочване на действителния размер на ГПР, 1 представлява един от елементите, на които може да се основава преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвеният процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния размер. Посочено е, че при недействителност на договора на основание чл.23 ЗПК се дължала само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да ги претендира. Направено е искане за осъждането му за заплащане на посочената по-горе сума.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за недопустимост, както и неоснователност на предявения иск. Кредитополучателят не бил упражнил правото си на отказ от договора и не е имал възражения относно договорните отношения. Не се спори, че между страните на 21.01.2022г. е сключен договор за кредит № **** за сума в размер от 1500 лв., със срок на погасяване до 22.01.2023г., при фиксиран лихвен процент 12.27 %. Таксата за разглеждане била за предварително разглеждане на документи, като между страните все още нямало сключен договор и лицето все още нямало качеството на потребител. При изчисляване на ГПР били взети предвид посочените допускания, като тази информация се съдържала в договора и СЕФ. Таксата за разглеждане била включена в ГПР и той не надвишавал императивно определената от законодателя граница. Клаузата, уреждаща тази такса, била индивидуално уговорена. Всеки потребител бил наясно с информацията на сайта на дружеството относно това какво представлява таксата. Това не била такса по усвояване и не попадала в ограничението по чл.10а, ал.2 ЗПК.
Договорът бил сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски паричен кредит № **** от 21.01.2022г., сключен между страните по делото, с размер на кредита 1500 лв., при годишен лихвен процент – 12.27 %, ГПР – 49.53 %, ведно с погасителен план към договора.
По делото е представена разписка за платена от С. И. по договор **** в полза на ответното дружество на дата 05.05.2022г. сума в размер на 2 101 лв.
С решение № 3843 от 18.11.2022г. по гр.дело № 5611 по описа на ПРС за 2022г. е обявена за нищожна клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“, обективирана в чл.6 от договор за кредит **** от 21.01.2022г., като противоречаща на добрите нрави.
Представени са Общи условия на ответното дружество за представяне на парични потребителски кредити, както и Стандартен европейски формуляр, както и справка за извършени по договора плащания.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, че на 21.01.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № ****, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставило на С. М. И. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 1500 лв., която е следвало да бъде върната в срок от 12 месеца, изтичащ на 22.01.2023г.
Според чл.6.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане 252 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора 2 и се възстановява от кредитополучателя погасителния план по чл.9.1 от договора. с дължимите месечни вноски съгласно
С решение № 3843 от 18.11.2022г. по гр.дело № 5611 по описа на ПРС за 2022г. е обявена за нищожна клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“, обективирана в чл.6 от договор за кредит **** от 21.01.2022г., като противоречаща на добрите нрави.
С оглед на това платените по договора суми по клаузата за такса разглеждане са недължимо платени. От представената от представената от ищеца разписка е видно, че по процесния договор същият е превел в полза на ответника на дата 05.05.2022г. сумата от 2 100 лв., която сума надвишава посочената в договора като обща сума за плащане такава от 1853.09 лв. От представената от ответното дружество справка за извършени плащания се установява, че общо платената от ищеца сума от 2 100 лв. е разнесена за погасяване на задължения за главница, такса за разглеждане, договорно възнаграждение и обезщетение за забава, като платената сума за такса за разглеждане според справката възлиза на 252 лв., поради което съдът намира, че предявеният иск за връщане на сумата от 252 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че на адв.Н. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, Район район Оборище; ул. Черковна 38, ет. 1, офис 4 да заплати на С. М. И., ЕГН ********** от **************** сумата в размер на 252 лева /двеста петдесет и два лева/ – недължимо платена при липса на основание по клауза еднократна такса за разглеждане по чл.6.1 по сключен договор за потребителски паричен кредит № **** от 21.01.2022г., обективирана в Раздел 6 „Такси и комисионни. ГПР“.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, Район район Оборище; ул. Черковна 38, ет. 1, офис 4 да заплати на С. М. И., ЕГН ********** от **************** сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, Район район Оборище; ул. Черковна 38, ет. 1, офис 4 да заплати на адв. С. Н., вписан в АК – П., ул. *********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от 3 връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4