Решение № 13 от 11.01.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№13 гр. Перник, 11.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА

КРИСТИАН ПЕТРОВ при секретаря Емилия

Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 640 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1011 от 28.09.2018 г., постановено по гр. дело № 1739/2018 г. по описа на Пернишки РС, частично са уважени предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Топлофикация Перник АД против В.Л.С. за установяване съществуването на парични задължения за сумата 299.41 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот – апартамент *, находящ се ***, за периода от 07.12.2014 г. до 30.04.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане, и за сумата 60.03 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 07.12.2014 г. до 27.11.2017 г., удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело № 8334/2017 г. на Пернишки РС. Тези искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 303.81 лева и 61.46 лева и респективно за периодите от 01.05.2014 г. до 06.12.2014 г. включително и от 08.07.2014 г. до 06.12.2014 г. включително.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника, чрез особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Пернишки РС, като навежда доводи за погрешна преценка на доказателствата и направените въз основа на нея изводи от първоинстанционния съд за качество му на клиент на топлинна енергия и за съществуването на валидни облигационни правоотношения с ищеца и дружеството за дялово разпределение на топлинната енергия. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове.

Въззиваемият

– ищецът Топлофикация Перник АД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Решението в частта, в която установителните искове са отхвърлени, не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Пернишки

РС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковото производство се развива след като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.

422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за недопустимост на производството поради липса на правен спор между страните, респ. на доказателства за водени помежду им преговори за неговото решаване съгласно чл. 73 от общите условия. Наличието на правен интерес при предявяването на установителен иск се преценява конкретно, въз основа на обоснованите твърдения, наведени в исковата молба. В случая несъмнено такъв се извежда за ищеца от наведените в исковата молба твърдения за възникнали в негова полза вземания за сумите по заповедта за изпълнение, незаплатени от ответника в определения по съществувалото им правоотношение срок за изпълнение, водещи до извод за наличие на спор помежду им, като положителна процесуална предпоставка за надлежното съществуване на правото на иск, респ. за допустимостта на производството. Воденето на преговори между страните не е обуславящо за допустимостта на производството, а само предвидена за същите правна възможност за решаване на спора по продажбата на топлинна енергия.

За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че вземанията, предмет на исковете, са възникнали, но са частично погасени с изтичането на тригодишната давност.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона. Следователно съгласно посочената закона разпоредба именно ответникът, като собственик на процесния топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, което правнорелевантно обстоятелство се установява по делото по несъмнен начин от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 65 от 29.12.1994 г., е клиент на доставяната в имота топлинна енергия и страна по възникналото с ищеца действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия съгласно ЗЕ, който се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.

Изложеното води до извод за неоснователност на наведените от ответника и въззивник в настоящото производство възражения, че не е клиент на топлинна енергия и че между него и ищеца не е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. че общите условия, които го уреждат, са нищожни поради липсата на предмет.

Наличието на облигационно правоотношение с ответника е достатъчно за доказване на иска срещу него по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер, респ. на съществувало правоотношение между ищеца и дружеството за дялово разпределение по чл. 139в във вр. с чл. 139б от ЗЕ, значимо за неговото определяне, а не за съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните в настоящото производство, не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 от ГПК.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза отговаря на метрологичните изисквания, поради което наведените доводи в жалбата доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Съобразно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От приетите заключения на съдебни-техническата и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че в разглеждания случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените за имота суми по издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и изравнителните сметки, изготвени от дружеството за дялове разпределение въз основа на сключен с ищеца договор. Както фактурите, така и изравнителните сметки, се съставят едностранно от ищеца или дружеството за дялово разпределение, поради което тяхната доказателствена стойност не е достатъчна за пълното доказване – дори и да бяха представени. Много по-убедително за съда доказателствено средство са заключенията на съдебните експертизи, като няма пречка чрез тях да се доказват и начислените по фактурите или изравнителните сметки суми, както и действителното дължимите от клиента. От приетите заключения на съдебни-техническата и съдебно-счетоводна експертизи е видно, че дължимите за процесния имот и за процесния период суми за главница и лихви съответстват на претендираните по исковата молба – 303.81 лева за главницата и 61.46 лева за лихвите. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза изяснява също, че в имота на ответника не е доставяна топлинна енергия поради демонтиране на отоплителните тела и не е начисляван разход за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за общите части в сградата – етажна собственост, а е начисляван само разход на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за която собственикът по арг. от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването като клиент на топлинна енергия в сграда - етажна собственост остава клиент (в този смисъл и решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. дело № 15/2009 г. на Конституционния съд). Разходът на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределян съобразно отопляемия обем на процесния имот по проект – 158 куб.м, като топлинната енергия е разпределяна само през зимния отоплителен период, т.е. само за времето, през което е работила отоплителната инсталация в сградата - етажна собственост, и определените за нея суми за топлинна енергия са отразени в изравнителните сметки на имота. Предвид така установените по делото данни относно начина на определяне на разхода за топлинна енергия за процесния имот и период и липсата на данни, а и твърдения по делото, ответникът и въззивник в настоящото производство да се е възползвал от предвиденото в общите условия рекламационно производство, настоящата съдебна инстанция намира, че отчитането и разпределението на доставената топлинна енергия е извършено по описания и отразен експертен начин – в съответствие с действащата нормативна уредба, и посоченото количество топлинна енергия отговаря на действителната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо, исковете са доказани не само по основание, а и по размер.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът неправомерно е начислявал лихви за забава върху прогнозни месечни сметки. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент са уредени в действалата през периода Наредба за топлоснабдяването от 2007 г. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ задълженията на клиентите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сумарна сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на клиента или в полза на топлопреносното предприятие.