Решение № 88 от 16.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500476 по описа за 2023 година

М. В. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: *****, чрез пълномощника адвокат А. В. от САК, обжалва Решение № 176 от 04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1841/2022 г. по описа на Районен съд -Дупница.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която Дупнишкият районен съд е намалил на основание чл.134 от ЗЗД вр. с чл. 30 ЗН по иска на Н. П. Б., действаща по реда на чл.26, ал.2 ГПК като процесуален субституент от името на О. Н. М. саморъчно завещание от *** г., с което Д.В.Д. е завещала на М. В. М. ½ ид. част от апартамент ***, в гр. *****“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ по документи 89.98 кв.м. с прилежащ обект мазе № 7, с площ 9.67 кв.м., с ½ ид. част /¼ от целия имот/, като е възстановил на О. Н. М. запазената част от наследството на Д.В.Д., починала на *** г., в размер на ½ ид. част /¼ от целия имот/ . С цитираното решение на ДнРС М. В. М. е осъден да заплати на Н. П. Б. разноски по делото в размер на 1817, 56 лв.

Въззивникът релевира доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Счита, че съдът не е обсъдил доводите му, изложени с отговора на исковата молба и поддържани в съдебно заседание, а именно, че в случая се касае за упражняване на лични права, което зависи изцяло от личната преценка на наследника с право на запазена част, респ. не е налице предпоставката за иска по чл. 134 ЗЗД „необходимо бездействие“. Навежда твърдение за липса на правен интерес О.

1

М. да извърши възстановяване на запазена част, предвид пряката й родствена връзка с ответника, тъй като по този начин би лишила собствения си син от съответната част от имота и подчертава, че М. напълно умишлено не е извършила каквито и да било разпоредителни действия с оглед придобиване на процесната ½ от имота. Сочи съдебна практика на ВКС, обективирана в цитирани съдебни решения.

Навежда съображения за неправилност на решението в частта за разноските, които е осъден да заплати. Сочи, че съдът неправилно е определил държавната такса изцяло да бъде заплатена от него, без да съобрази, че единият от двата иска е отхвърлен, а другият е предявен в условия на евентуалност. Твърди, че разноските за съдебно-графологична експертиза не следва да бъдат заплащани от него, предвид отхвърляне на иска за обявяване нищожност на завещанието. Допълва, че в негова полза също следва да бъдат присъдени разноски.

С въззивната жалба е поискана отмяна на решението в обжалваната му част, респ. в частта за разноските, и постановяване на решение, с което предявеният в условие на евентуалност иск бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.

П. Б., чрез адв. Е. К. от САК, преупълномощена от пълномощника адв.Н. П. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания по подробни съображения. Аргументира се, че макар упражняването на това право да зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, при наличие на кредитори и когато бездействието му заплашва тяхното удовлетворяване, законът дава възможност те да упражнят правото на длъжника, респ. за Н.

Б., в качеството на кредитор на О. М., е налице правен интерес от предявяване на иск.

Възразява като несъстоятелни срещу доводите на въззивника за дължимост на съдебни разноски в негова полза до размера на уважения иск.

Иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендират се съдебноделоводните разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран и писмен отговор от О. Н. М., с който се изразява становище за основателност на въззивната жалба, по аргументи, аналогични с изложените във въззивната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, в която е уважен иска по чл. 134 вр. чл. 30 ЗН.

С определение № 922/21.09.2023 г. по гр.д. № 1841/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е изменил решение № 176 от 04.04.2023 г. по гр. дело № 1841/2022 г. по описа на ДнРС по отношение на разноските, като е намалил присъдените с решението разноски в полза на ищцата Б., респ.осъдил е М. В. М. да заплати на Н. П. Б. разноски по делото в размер на 1367, 56 лв., изключвайки разноските за съдебно-графологична експертиза (450лв.), и е оставил без уважение искането за 2 изменение на решение № 176 от 04.04.2023 г. по гр. дело № 1841/2022 г. по описа на ДнРС по отношение на разноските, направени от ищеца, за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и за присъждане на разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Срещу така постановения съдебен акт не е депозирана жалба в законоустановения срок, в т.ч. и от въззивника, който е уведомен за постановения от ДнРС съдебен акт.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Кюстендилският окръжен съд приема за установено следното от фактическа страна:

Приетите за установени от РС - Дупница факти не са спорни между страните по делото. Установено е качеството на кредитор на въззиваемата Н. Б. (ищца в първоинстанционното производство), респ.качеството на длъжник – по отношение въззиваемата О. М.- предвид представените договор за заем от 06.10.2009г.; анекс към същия от 27.08.2014г., запис на заповед от 28.08.2018г. за сумата 35 000лв. и издадените от ДнРС изпълнителни листове по ч.гр.д.№ 117/2019г.- за сумата 10 000лв. и по ч.гр.дело №1585/2021г. за сумата 25 000лв.

Не се спори между страните, а и от удостоверение за наследници изх.№ 6835/03.11.2022 г. на Община Дупница се установява, че длъжницата О. М. е единствен законен наследник (дъщеря) на Д.В.Д., б.ж. на гр.Д., починала на *** г.

Не е спорно още и, че Д.В.Д. е била собственик на ½ ид.част от апартамент №37, находящ се в гр.Дупница,ж.к.“****, който имот е завещан със саморъчно завещание с дата ***г. от Д. Д. в полза на въззивника (внук на завещателката) М. М., като това е бил единственият имот на завещателката.

С протокол от 07.02.2020 г. нотариус Д.Г. е обявила по искане на М. В. М. описаното саморъчно завещание, предадено за пазене при нотариуса в затворен плик. С нотариален акт № 155, том IІІ, дело № 522/2021 г. на нотариус Д.Г. на 05.10.2021 г. М. В. М. въз основа на обстоятелствена проверка е признат за собственик на основание завещание на ½ ид. част от описания апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

3

Преценено по същество, атакуваното решение в обжалваната му част е правилно.

Предявеният в производството иск е с правно основание в чл. 134, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

30, ал.1 ЗН, същият е допустим, а разгледан по същество - основателен. Така правилно е преценил и първоинстанционният съд, като за да уважи иска е изложил подробни мотиви, които настоящия съд изцяло споделя и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.

Съгласно нормата на чл. 134, ал.1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В качеството си на процесуален субституент, кредиторът следва да установи съдържанието на правоотношението между трето лице и длъжника, чиито права предявява, по аналогичен начин на този, при който, ако сам би бил кредитор на това трето лице ответник по иска по чл. 134 ЗЗД, би реализирал своя претенция по исков път. В процесния случай за ищеца Н. Б. е налице правен интерес от защита по чл. 134 ЗЗД да упражни имущественото право на своя длъжник - наследник по закон на завещателя – О. М., като предяви иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието, направено в полза на трето лице (ответника М. М.), с което се накърнява запазената част от наследството.

Бездействието на наследник с право на запазена част да поиска намаляване на завещателното разпореждане, облагодетелстващо трето лице, застрашава кредитора, тъй като би довело до невъзможност да се удовлетвори с тази част от имуществото на длъжника.

Ако такъв наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанието, последиците от това негово бездействие се приравняват на тези от отказа от наследство, при който кредиторите му могат да искат унищожението в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Евентуалното уважаване на предявения при условията на чл. 134 ЗЗД конститутивен иск по чл. 30 ЗН би довело до запазване на съответната част от наследственото имущество в патримониума на наследника - длъжник, като се обезпечи последващо принудително изпълнение, насочено именно върху това имущество.

В такава насока са и мотивите за уважаване на този иск от първоинстанционния съд, който се е позовал на Решение № 159 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 759/2020 г., IV г. о., ГК, респ.на т. 3, б. "в" на ППВС № 7/1973 г., приемайки за допустимо, ако наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанията или на даренията кредиторът да може да упражни правото на своя длъжник в отношенията с останалите наследници ( по закон или завещание), което съответства на разрешението, дадено в чл. 56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследство е също в зависимост от личната преценка на наследника ( в каквато насока са релевираните доводи във въззивната жалба), но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка.

Бездействието да се упражни правото на възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се 4 признае възможността да упражни това право на своя длъжник – както изрично се подчертава в цитираното решение на ВКС.

По разноските:Както се посочи, постановено е определение по реда на чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е изменил по искане на ответника присъдени в негова тежест разноски, намалявайки ги с възнаграждение за вещо лице, което ищцовата страна е заплатила ; респ.оставил е без уважение искането на М. в останалата част.Този съдебен акт на ДнРС е бил връчен на страните, в т.ч.на ответника по делото М. М. чрез пълномощника му на 10.10.2023г. и не е бил обжалван; респ.влязъл е в сила.

За настоящото производство въззивникът М. дължи разноски , но доколкото оказаната правна помощ на въззиваемата Н. Б. е при условията на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА, то се дължи адвокатско възнаграждение в полза на адвН. П. от САК. Такова се претендира в размер на 1200лв., като насрещната страна е направила възражение за прекомерност в откритото съдебно заседание по делото. При данните, съдържащи се в първоинстанцинното производство /срвн.удостоверение за данъчна оценка-л.42 от гр.дело №1841/2022г.на ДнРС/ относно цената на имота (данъчната оценка на същия е в размер на 16756,80лв., съответно за 1/4 ид.ч. – 4189,20лв.) и съгласно чл.4, ал.2,т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;респ.при преценка на фактическата и правна сложност и извършените процесуални действия, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 719 лв.