Акт от 16.12.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№2417/16.12.2022г. гр. Пловдив

16.12.2022год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември 2022г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2524 по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

С Решение № 1144 от 15 юни 2022г.постановено по адм. дело № 2918/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив е осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, представляван от адв. В.С., обезщетение в общ размер на 6668 лв., както следва: за периодите от 18.04.2016г. до 08.11.2017г., 17.09.2018г. до 03.12.2018г. включително, в размер на 2 632 лева, в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и за периодите от 08.08.2020г. до 10.08.2020г.; от 03.10.2020г. до 05.10.2020г., от 08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до 22.11.2021г. включително, в размер на 4 036 лева., в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2021г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С това решение съдът е отхвърлил иска в останалата част за периодите 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.; от 02.07.2019г. до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г. до 02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до 08.03.2021г.; на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в Затвора-Пловдив като неоснователен и недоказан.

Касаторът - Б.П.Б., чрез адв. С.. оспорва процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и счита , че пред административният съд е доказал твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер , респ. делото да се върне за повторно разглеждане на друг състав.

Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Чолакоф., оспорва горното решение, в частта с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати обезщетение в размер на 4 036 лева., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2021г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се твърди , че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и че административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

И двамата касатори не се явяват в открито заседание не ангажират доказателства.

Участвалият по делото прокурор, представител на

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни.

По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.

От фактическа страна съдът установи, че Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена от Б.П.Б. чрез пълномощника му адв. С. , против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на обезщетение в общ за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията както следва

-за престоя му в Следствения арест в град Пловдив за периода 08.01.2016 г. до 17.04.2016 г.

– обезщетение в размер на 12 500 лева;

-за престоя му в Затвора-Пловдив за периода от 17.04.2016 г. до 11.10.2019 г. – обезщетение в размер на 12 500 лева;

-за престоя му в Следствения арест в град Пловдив за периода 08.04.2020 г. до 08.08.2020 г.

– обезщетение в размер на 12 500 лева.

-за престоя му в Затвора-Пловдив за периода от 08.08.2020 г. до 22.11.2021г. – обезщетение в размер на 12 500 лева.

В исковата молба е посочено, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода изразяващи се в лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници и хлебарки, липсва течаща топла и студена вода) и липса на достъп до медицинска помощ, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В хода на съдебното дирене по адм. дело № 753/20214г. съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за условията на пребиваване , като са разпитани и посочените от ищеца свидетели.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Предвид събраните по делото доказателства и съобразно изложеното по-горе съдът е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна по отношение на престоя му в Арест-Пловдив, за периода от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.

Съдът е приел, че исковата претенция е основателна относно пренаселеността на местата, по отношение на престоя му в Затвора-Пловдив, за периодите от 08.11.2017г. до 08.06.2018г.; от 13.07.2018г. до 17.09.2018г.; от 03.12.2018г. до 02.07.2019г.; от 19.07.2019г. до 11.10.2019г.; от 22.08.2020г. до 28.09.2020г.; от 06.10.2020г. до 15.02.2021г.; от 26.02.2021г. до 01.03.2021г.; от 09.03.2021г. до 01.04.2021г.; от 03.04.2021г. до 15.04.2021г. и от 23.04.2021г. до 22.11.2021г., тъй като за тези периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Съдът е приел, че за останалите периоди от 09.01.2016г. до 17.04.2016г. и от 09.04.2020г. до 06.08.2020г. в Арест-Пловдив и от 08.06.2018г. до 13.07.2018г.; от 02.07.2019г. до 19.07.2019г.; от 11.08.2020г. до 21.08.2020г.; от 29.09.2020г. до 02.10.2020г.; от 16.02.2021г. до 25.02.2021г.; от 02.03.2021г. до 08.03.2021г.; на 02.04.2021г. и от 16.04.2021г. до 22.04.2021г. в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост, като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Първоинстанционният съд се е съобразил с постановените три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и и други, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените вреди на национално ниво и е определил справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди.

От правна страна.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационните жалби и възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.