Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 812 от 07.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 891/2023
Вид
Решение № 812
Подписан
07.06.2025
Състав
Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100 · Закон за енергетиката
  • чл. 92 · Закон за енергетиката
  • чл. 97 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • §34б · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 302 · Търговски закон
  • чл. 306 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100900891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100 ЗЕ вр.чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”/ твърди, че между него и ответника „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД било налице облигационно правоотношение по комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 121543430003/01.01.2022 г. в обект, представляващ цех за пелети, находящ се в гр.

Самоков, ул. „Софийско шосе“ № 40, клиентски № 110005810083, с предоставена мощност 2000 квт. Ответникът се задължил да заплаща уговорената цена, както и дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС. За периода 01.10.2022 г. – 30.11.2022 г. ищецът доставил на ответника електрическа енергия, като за последния възникнало задължение да заплати цената , заедно с тази за мрежови услуги, както следва: 1/ по фактура № 0345956911/10.11.2022 г. за сумата 160 108,28 лева, по която неплатено било задължение от 110 725,61 лева; 2/ по фактура № 0347714203/10.12.2022 г. за сумата 191 155,84, по която неплатени били 131 813,56 лева. Стойността на фактурите била намалена, тъй като част от цената се заплащала от Държавата като компенсация на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия. Ответникът дължал сумите, независимо от това кой ползвал снабдения обект съгласно чл. 6, ал. 2 от договора. На ищеца не били противпоставими правоотношенията на ответника с трети лица, вкл. във връзка със спорове за собственост върху обекта. Ищецът не бил уведомен за изявления на ответника до операторна на екетроразпределителната мрежа /ОРМ/ за преустановяване на преноса, нито от него било поискано преустановяване на електрозахранването. Фактът, че не било преустановено захранването от ОРМ, не освобождавал ответника от задължението да му 1 плати цената на доставената в имота енергия. Ответникът изпаднал в забава, доколкото съгласно чл. 11, ал. 8 от договора задълженията следвало да се плащат в петдневен срок от датата на издаването на фактурата. Предвид изложеното претендира сумата 242 539,17 лева, представляваща неплатената цена на електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2022 г. 30.11.2022г., заедно със законната лихва от 09.05.2023 г. до погасяване на задълженията, както и сумата 10 429,89 лева - мораторна лихва от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 20.04.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД оспорва допустимостта и основателността на исковете. Поддържа, че с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.04.2022 г. „Нурит АД“ прехвърлило на „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, представлявано от В. Й. Д., дружествени дялове от „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, както и че този договор бил развален с изявление от 15.06.2022 г. поради неизпълнение от страна на купувача.

Въпреки това обаче в процесния период обектът бил ползван без основание от третите лица помагачи „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. /който без основание се представял за управител на ответника/ и М. В. Д.. Именно тези лица ползвали и доставената в обекта електрическа енергия, като те заплатили и част от цената й за процесния период Тези лица не били „трети лица“ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от договора, доколкото не били свързани към мрежата след точката на доставка със съгласието на купувача. Между третите лица помагачи /„МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В. Д. и М. Д./, „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, и управителя В.Б. /а понастоящем и мажоритарен собственик на капитала на дружеството ответник/ били образувани и висящи множество производства по предявени искове за защита на собствеността върху процесния обект, за защита на членствени права в „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, както и за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по управлението и представителството на дружеството. Поради това, че бил лишен от фактическата власт върху обекта, ответникът, действащ чрез законния си представител, подал искания за временно преустановяване на електрозахранването - на 04.07.2022 г., както и жалба с вх. № 1000000143547/25.07.2022 г. до „Електроразпределителни Мрежи Запад“ АД.

Въпреки това обаче ОРМ не се съобразил с исканията, както и с последващи такива, и възстановил електроподаването. Това било сторено по искане на лице, което не било снабдено с представителна спрямо ответника власт, и не го обвързвало. Ето защо счита, че доколкото положил дължимата грижа да преустанови захранването, но то продължило по волята на ищеца и ОРМ, задължение за цена на електрическа енергия за него не възникнало. Оспорва наличието на правоприемство между ищеца и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Оспорва в имота да била доставена електрическа енергия на претендираната стойност. Не му били изпращани фактури и покана за плащане. Оспорва наличието на облигационно правоотношение по описания в исковата молба договор, при твърдения, че представеният документ не бил подписан от управителя. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на ответника „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, В.

Й. Д. и М. В. Д. оспорват исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

По допустимостта на исковете:

За да е надлежен ответник „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД, в исковата молба следва да се съдържат твърдения за наличие на задължения на това дружество към ищеца, каквито в процесната има. Следователно исковете са допустими. Дали вземанията съществуват или не е въпрос по основателността на претенциите. Ето защо съдът ще разгледа всички възражения относно допустимостта по съществото на спора.

По основателността на исковете:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 100 ЗЕ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдените количества, предоставени са мрежовите услуги и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и тази за предоставяне на мрежови услуги. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Не се спори между страните, а от представения ищеца договор /л. 131 и сл./, както и от изявленията на ответника за преустановяване на преноса /л. 59 о сл./, се установява, че от 06.12.2016 г. между „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД /с настояща фирма

„Електроразпределителни мрежи Запад“/ е сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа със съдържанието на представения по делото документ. Изпълнителят се задължил да осигури достъп до мрежата, пренос на електрическа енергия до процесния обект на възложителя - цех за пелети, находящ се в гр. Самоков, ул.

„Софийско шосе“ № 40, а последният – да заплаща възнаграждение за достъп до мрежата, за пренос на енергия и стойността на реактивна енергия по определени от КЕВР цени /чл. 18 и чл. 24 и сл. от договора/. Съгласно чл. 14, ал. 3 чл. 28 и чл. 20 ПТЕЕ, както и предвид чл. 11, ал. 1 от комбинирания договор № 12154343-0003/01.01.2022 г. задълженията за цената към ОРМ се фактурира от и заплаща на търговеца на електрическа енергия. Съгласно чл.

14 ПТЕЕ договорът между ответника и ОРМ не е за доставка на енергия, а за посочените услуги.

Доказано е и възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по комбиниран договор за продажба на електрическа енергия /л. 9 и сл./. доколкото ответникът не оспори твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че същият е подписан за „САМОКОВ ИНВЕСТ“ ООД от пълномощник /виж пълномощно - л. 147/, както и автентичността на подписа му. Ищецът се задължава да доставя на ответника енергия в присъединения към разпределителната мрежа обект, представляващ цех за пелети, находящ се в гр. Самоков, ул. „Софийско шосе“ № 40, клиентски № 110005810083, с предоставена мощност 2000 квт, а последният да заплаща уговорената цена, както и дължимите суми за мрежови услуги, такси, добавки, акциз и ДДС. Срокът на договора е 12 месеца от датата на първата доставка – чл. 3, ал. 1 от договора. Процесният договор представлява такъв за доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени, уреден в чл. 100, ал. 1 ЗЕ и чл. 11, т. 10 ПТЕЕ, а не по чл. 97 ЗЕ – за доставка по регулирани цени, който съгласно чл. 98а ЗЕ се сключва при общи условия.

Към процесния договор не са приложими такива, поради което и не следва да 3 бъдат обсъждани възражения на ответника във връзка с клаузи в общите условия на ищеца. Възражението на ответника за „липса на правоприемство“ е неоснователно – дружеството, страна по договора, е едно и също, но след датата на сключването му, с вписване № 20220428152613 е променена фирмата /видно от справка в търговския регистър по партидата на ищеца/.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 2 договорът се прекратява едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие. Такова не се твърди и установява да е отправено от ответника и получено от до ищеца преди началото на процесния период. Видно от писмо на л. 200 от делото /в което се съдържа признание на ищеца/, процесният договор е прекратен считано от 30.11.2022 г. Не се установява до края на процесния период /30.11.2022 г./ между ищеца и трето за спора лице да е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект. Представеният по делото, сключен с „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД на 24.11.2022 г., е такъв по чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ, поради което и до момента, до който процесният договор не е прекратен /01.12.2022 г./, този не е действал. Действително има доказателства, че трети лица са заплащали част от задълженията за процесния период, но доколкото няма доказателства между тях и ищеца да е сключен договор за доставка, то не може да се приеме за доказано, че в процесния период клиент е било лице, различно от ответника. Обстоятелството, че ищецът е приел плащания от третите лица не променя този извод. От заключението на ССчЕ се установява, че и в платежното нареждане, с което „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД е наредило 5000 лева, и в това, с което „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД е наредило 4000 лева, като основание за плащане е посочено задължение на ответника. Предвид изложеното дотук съдът намира за доказано, че в процесния период между страните е било налице правоотношение по описания в исковата молба договор.

От заключението на СТЕ се установява, че в процесния период ответникът е бил присъединен към електроразпределителната и електропреносната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Това на практика не се и оспорва, доколкото самият ответник твърди, че това дружество не е изпълнило задължението си да преустанови преноса на електрическа енергия в процесния период, макар такова да е било поискано.

Доставеното количество електрическа енергия е било измерено от монтирано в обекта средство за търговско измерване /електромер/ - от одобрен тип, което е преминало метрологична проверка. Показанията са били отчитани ежемесечно по електронен път. Отчетените от СТИ показания за количеството потребена енергия са коректно отразени в представените от ищеца фактури.

Цената на енергията е начислена по уговорените в договора цени. Цената на доставените мрежови услуги също е определена коректно - съобразно доставените количества енергия/заявена мощност и съгласно утвърдените от КЕВР цени.

Първият от двата основни спорни по делото въпроса е дължи ли ответникът цената на доставените в обекта енергия и мрежови услуги, в случай че в процесния период не е упражнявал фактическата власт върху него, по който съдът намира следното:

Ответникът се е задължил да заплаща потребената в обекта енергия и услуги, без значение дали в периода на доставка снабденият обект е бил използван от него или от трето лице /подобно условие договорът не съдържа/.