Решение № 92 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20255300101629 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба от 01.07.2025г./ на И. Б. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, подадена чрез упълномощения процесуален представител- адвокат С. М., със съдебен адрес: гр. *****, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че след извършена на 11.09.2006 г. кражба от имуществото на наследодателя на ищцата Б. И. М., починал на *****, е започнало досъдебно производство № 1185 по описа на РУ- ***** за 2006 г. и № 3005/2006 г. по описа на Районна прокуратура- *****. След провеждане на твърдени от ищцата „инцидентни действия по разследването“, на 01.11.2006 г., с постановление на наблюдаващия *****, производството било спряно, а впоследствие продължило срещу неизвестен извършител.

Заявява се, че след спиране на делото по него не са извършвани никакви процесуалноследствени действия и оперативно- издирвателни мероприятия от МВР, възложени от Прокуратурата, нито наблюдаващите *****и са проверявали своевременно дали са налице данни за отпадане на основанието за спиране на досъдебното производство, както и не са взети мерки за извършване на допълнителни действия по разследването. Твърди се, че посочените бездействия са в нарушение на Заповед № РП № 041/2022 г. на ***** на *****, във връзка със Заповед № ПП- 22-15/04.05.2022 г. на ***** на ИВСС. Продължилото 17 години, 11 месеца и 11 дни досъдебно производство било прекратено с Постановление от 22.08.2024 г. на РП- *****, влязло в сила на 05.12.2024. Във връзка със забавеното производство ищцата сезирала ИВСС и МП, които са извършили обстойна проверка по 1 случая, завършила с Констативен протокол изх. № *****г., където по несъмнен и безспорен начин било установено, че след спирането на делото на са били извършени никакви действия по него, поради което наказателното производство е прекратено по давност, поради изтичане на предвидения срок. С нарочно писмо изх. № *****, МП указало на ищцата възможността за предявяване на иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Твърди се, че липсата на ефективно разследване е довела до настъпване на неимуществени вреди за пострадалия и ищцата, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата, причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава.

С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника - Прокуратурата на Р България да заплати на ищцата сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело- ДП № 1185 по описа на РУ ***** за 2006 г., и № 3005/ 2006г., по описа на РП- *****, в разумен срок, съгл. чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Р България, чрез ОП- Пловдив, с който е изразено становище, че исковата претенция е недопустима, алтернативно- неоснователна. Твърди се, че доколкото в хода на проведеното и прекратено наказателно производство в досъдебна фаза не е открит извършителят на деянието и не е повдигнато обвинение, то за ищцата не е възникнало право на обезщетение в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Освен това се поддържа, че разумността на срока на досъдебното производство зависи от конкретните обстоятелства по делото, като въпросите за общата му продължителност са свързани с предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законови представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Посочва се, че от ищцовата страна не са ангажирани доказателства за действително претърпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото на разглеждане на досъдебното производство в разумен срок, нито за наследодателя Б. И. М., нито от самата М.. На следващо място, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение от 25 001 лв., като прекомерен и изключително завишен, несъответен на претендиралите вреди, както и претенцията за законна лихва, считано от 01.01.2025 г., като в зависимост от изхода на спора, същата би била дължима, не от посочената от ищеца дата, а от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.06.2025 г. Излага твърдения, че спирането на наказателното производство не доказва неизпълнение на задължение, произтичащо от закон, а времето, през което делото е било спряно, не може да се квалифицира като неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Според ответника, ако наследодателят на 2 ищцата и самата тя са претърпели вреди, то същите не са в резултат на действията и актовете на органите на Прокуратурата на РБ, а са последица от действия на трети за спора лица, причинили им непозволено увреждане, чрез престъпление срещу техни граждански права.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото е приложено досъдебно производство №1185/2006г. по описа на РУ- *****, от което е видно, че същото е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК- за това, че на *****г. в гр. *****, ул.*****паркинг пред блока, след като е използвал техническо средство и е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот – секретна ключалка и стъкло на предна лява врата на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, е отнел чужди движими вещи – авторадио МРЗ плеър марка „Елит” и 6 броя спинингови пръчки с макари за риболов от владението на Б. И. М., ЕГН **********, от гр. *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Установява се, че досъдебното производство е започнало на 11.09.2006г., на основание чл.212, ал.2 НПК, с протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата. На 11.09.2006г. е изготвена докладна записка от мл. р-ч **** относно извършено престъпление, която е изпратена на ***** на РПУ на МВР- *****. На 15.09.2006г. е проведен разпит на Б. М., в качеството му на свидетел. На 20.10.2006г. е изготвена експертна справка, от която е видно, че при извършеното изследване на дактилоскопни следи, открити и иззети при огледа на 11.09.2006г. на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, не се установява същите да са оставени от лицата К. С. и Н. С. На 27.10.2006г. водещият разследването е изготвил заключително постановление с мнение за спиране на досъдебното производство, на основание чл.199, чл.231, чл.233 и чл.235 НК. С постановление от 01.11.2006г. ***** при РП- ***** е спрял наказателното производство по ДП №1185/2006г., поради неразкриване на извършителя. С постановление от 22.08.2024г. наблюдаващият ***** е възобновил наказателното производство и е прекратил същото, на основание чл.80, ал.1, т.3 НК, поради изтичането на предвидената в закона давност. Препис от постановлението е изпратено на пострадалия М., който е върнат невръчен, тъй като лицето е починало. С писмо от 01.10.2024г. е изискано от Община *****, служба ЕСГРАОН, удостоверение за наследници на Б. М.. От постъпилото на 15.10.2024г. удостоверение за наследници изх. №***** се установява, че пострадалият е починал на ***** и негови наследници по закон са съпругата му- Й. М. и дъщерите му- И. М. и Г. М.. С разпореждане от 16.10.2024г. е наредено преписи от постановлението за прекратяване на досъдебното производство да се изпратят наследниците на М., посочени в удостоверението.

С писма от 21.10.2024г. на наследниците на М. са изпратени, на основание чл.74, ал.2, вр. с ал.1 от НПК, преписи от постановлението от 22.08.2024г., като на 24.10.2024г. същите са получени от Й. М. и Г. М., а известието за доставяне, адресирано до И. М., е върнато като непотърсено.

Видно е от представеното удостоверение за раждане на И. Б. М., ЕГН **********, /понастоящем М./, издадено от Община *****, че ищцата е дъщеря на Б. И. М..

3

От приетия Констативен протокол от 08.04.2025г. на Инспекторат към ВСС се установява, че от ищцата М., в качеството на наследник на пострадалото лице, е подадено заявление вх. рег. №РС-25-29/08.01.2025г. за обезщетение вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство- ДП № 1185/2006г. по описа на РУ на МВР- *****, пр.пр. №3005/2006г. на РП- *****, като претенцията й е счетена за неоснователна, тъй като по ДП извършителят на престъплението е останал неразкрит и не е повдигнато обвинение.

По делото са приети като доказателства изисканите по реда на чл.192 от ГПК от РП***** документи: разпореждане РП №49/21.09.2017г., с което е разпоредено на *****ите от РП- ***** при изготвяне на постановления за спиране на ДП да дават указания на органите на МВР за издирване на извършителя и за периодично уведомяване на РП на всеки 4 месеца за извършените ОИМ и постигнатите резултати; разпореждане №50/21.09.2017г., с което се разпорежда наблюдаващите *****и от РП- ***** да възобновят спрените досъдебни производства преди изтичане на едногодишния срок, съобразно изискванията на чл.244, ал.8 от НПК; Заповед РП №41/05.09.2022г. на зам. Районен ***** на Районна прокуратура*****, с която е наредено на *****ите от РП- ***** и териториалните отделения към нея, при изготвяне на постановления за спиране на ДП, да дават указания на органите на МВР за издирване на извършителя и за периодично уведомяване за извършените ОИМ и постигнатите резултати; да възобновяват спрените досъдебни производства преди изтичане на едногодишния срок по чл.244, ал.8 от НПК; на всеки четири месеца наблюдаващите *****и да изискват данни за резултатите от издирването по спрени срещу неизвестен извършител досъдебни производства; да проверяват на 3 месеца дали са налице данни за отпадане основанието за спиране на ДП; разследващите полицаи при ОД на МВР- ***** и посочените РУ да провеждат срещи с издирвателните органи и да съгласуват действията им по издирване на извършителите на деянията, като протоколите от проведените срещи да се изпращат на наблюдаващите *****и за запознаване и прилагане към наблюдателните материали.

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът приема от правна страна следното:

Предявената искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Легитимирана да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. В случая не е спорно, че по воденото досъдебно производство Б. И. М. е страна- пострадал по см. на чл.74, ал.1 НК. Установи се, че И. М. е един от тримата наследници на М., починал на ***** Съгласно чл.74, ал.2 от НПК, при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници.

Следователно, след смъртта на М. в правата му на пострадало лице в рамките на наказателното производство са встъпили наследниците му по закон, сред които и ищцата, 4 макар да няма нарочен акт за конституирането им. Затова е разпоредено и връчване на прекратителното постановление на наследниците на М. в съответствие с чл.75, ал.1 НПК, тъй като пострадалият има право да бъде информиран за хода на разследването и да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Ето защо, следва да се приеме, че ищцата е активно процесуално легитимирана да предяви иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.