Решение № 15065 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15065 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110115862 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от 22 декември 2022 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,

Като разгледа гражданско дело № 15862 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 59300/25.03.2022г. на СРС, подадена от "Софийска вода" АД срещу Т. И. Т. във връзка със Заповед за изпълнение от 21.12.2021г., издадена по ч.гр.д. № 67954/2021г. на СРС.

Ищецът „Софийска вода“ АД чрез юрк. *** е предявил срещу Т. И. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Софийска вода“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град София, ***, сумата от 4726,98 лева, представляваща главница за доставена вода и ВиК услуги за периода 20.01.2012г.-31.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.11.2021г.) до окончателното изплащане. Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществуват трайни фактически отношения и облигационно отношение за предоставяне на водоснабдителноканализационни услуги по силата на чл. 8 НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в интернет и публично известни.

Ответникът имал качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период той не заплатил в срок дължимите суми. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. Т. чрез адв. А. Ж. - АКСофия, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 105879/26.05.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в заповедното производство претенцията била за доставена вода, а в исковото - за ВиК услуги. На ответника не били издавани и връчвани фактури за количества доставена питейна вода. Ответникът нямал качеството на потребител за предоставяните от ищеца услуги, като не бил нито собственик, нито носител на вещно право върху посочения в исковата молба имот. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Ж., който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Неоснователни са възраженията за липса на идентичност между предмета на заповедното и исковото производства: същите са с един и същи предмет - неплатени суми за предоставени ВиК услуги. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

2

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното количество и стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдителноканализационните услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води , отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води , редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги с а юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води , собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно 3 водопроводно отклонение.

Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт № ***г., т.

***, дело № ***/***г. на Нотариуса при ІІ Районен съд в град София, *** Т. и *** Т.а са продали на сина си Т. И. Т. собствената си притежавана при режим на съпружеска имуществена общност 1/3 идеална част от недвижим имот апартамент в град София, ***, идентичен с водоснабдения такъв. С нотариалния акт продавачите са си учредили вещно право на ползване върху имота - предмет на сделката, докато са живи.

Естеството на вещното право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя, като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът следва да се съобразява до погасяването му. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите за доставените ВиК услуги суми. Затова и в такава ситуация на конкуренция на права върху вещта, за потребител на ВиК услуги следва да се счита ползвателят на имота, а не собственикът. Именно с него следва да се счита за възникнало облигационното отношение за доставка на топлинна енергия, при това по силата на закона, без да е необходимо изрично подписване на съответен писмен акт.

По делото са представени доказателства, че ответникът е собственик само на 1/3 част от апартамента, без данни кой собственикът на останалите 2/3 идеални части. Писмото от Столичната община, вх. № 158851/27.07.2022г. на СРС, че във връзка с данъчното облагане по ЗМДТ като собственик на водоснабдения имот се води Т. Т., не е достатъчно да разколебае този извод, доколкото не е представена самата декларация по чл. 14 ЗМДТ, която да бъде ценена като изявление на страна по делото в нейна вреда, нито става ясно какви точно права върху имота са декларирани. По делото също така няма данни да е погасено вещното право на ползване, учредено в полза на *** Т. и *** Т.а.

Тези изводи не се опровергават и от доказателствата за опитите на ответника да прехвърли партидата за водоснабдяване на имота на свое име.

Съответните заявления са входирани при ищеца на 21.04.2021г., при положение че процесния период на вземанията е до 31.05.2021г., като от съдържанието им не може да се установи дали учреденото вещно право на ползване още съществува или е погасено, съответно не може да се установи от кой момент нататък и за какви суми следва да отговаря ответникът, ако въобще има основание за това. В допълнение следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че съобразно заключението на вещото лице по съдебнотехническата и счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, не може да бъде установен точният размер на доставяните количества ВиК услуги и дали те отговарят на фактурираните количества, включително дали услугите са доставяни непрекъснато в процесния период.

Наличието на облигационно отношение между страните по делото е първата и най-важна предпоставка за основателността на предявения иск. С 4 оглед липсата му той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като обсъждането на останалите събрани по делото доказателства се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока.

И в заповедното, и в исковото производства ответникът е представляван безплатно от адв. А. Ж. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При това положение и с оглед изхода от спора в полза на адв. Ж. следва да се определи и присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба. Същите принципи важат и при определянето на възнагражденията на адвокатите по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при предоставена безплатна правна помощ на страните по делата.