Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263124 от 12.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9805/2019
Вид
Решение № 263124
Подписан
12.10.2022
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ, ВИКТОРИЯ МАРИАНКОВА СТАНИСЛАВОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109а · Закон за собствеността
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.32 · Закон за собствеността
  • чл.32, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.42 · Закон за собствеността
  • чл.95 · Закон за собствеността
  • чл.95, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.98 · Закон за собствеността
  • чл.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.144 · Закон за устройство на територията
  • чл.144, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.145, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.216 · Закон за устройство на територията
  • чл.38, ал.5 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ВИКТОРИЯ

СТАНИСЛАВОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 12315 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 88716 от 09.04.2019 г., постановено по гр. д. № 61687/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав, е прекратено производството по делото по отношение на предявените от А.А.К. и М.Т.Д., срещу Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж. искове с правна квалификация чл.109а ЗС за определяне на границите на процесните мазета на ищците, както следва: мазе с площ от 8 кв. м., находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2 с административен адрес: гр. София, ул. „******, в кв. 383 по плана на гр. София, местност „Буката”, цялото с площ от 300 кв. м., при съседи: от север – стълбище и двор; от юг – мазе, от изток – двор, от запад – стълбище и коридор и мазе с площ от 15 кв. м., находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2, с административен адрес: гр. София, ул. „******, в квартал № 383, по плана на гр.

София, местност "Буката", цялото с площ от 300 кв. м. при съседи: от север – мазе; от юг – държавно мазе, от изток – двор, от запад – коридор и съседните мазета на ответниците.

Отхвърлени са предявените искове с правна квалификация чл.108 ЗС - за признаване спрямо ответниците, че ищецът А.А.К. е собственик на мазе с площ от 8 кв. м. , находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2, с административен адрес: гр. София, ул. „******, в квартал № 383, по плана на гр. София, местност „Буката”, цялото с площ от 300 кв. м., при съседи: от север – стълбище и двор; от юг – мазе, от изток – двор, от запад – стълбище и коридор, на основание сключен на 02.08.2013г. договор за покупко –продажба, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху индивидуализирания в исковата молба имот; осъдителен иск с правна квалификация чл.108 ЗС - за признаване спрямо ответниците, че ищцата М.Т.Д. е собственик на мазе с площ от 15 кв. м., находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2, с административен адрес: гр. София, ул. „******, в квартал № 383, по плана на гр. София, местност „Буката“, цялото с площ от 300 кв. м., при съседи: от север – мазе; от юг – държавно мазе, от изток – двор, от запад – коридор на основание сключен на 02.08.2013г. договор за покупко – продажба, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху индивидуализирания в исковата молба имот; установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК - за признаване спрямо ответниците, че ищецът А.А.К. е собственик на 28, 7/100 ид. ч. от общите части на сутерена в УПИ ІІ-2, находящ се в гр. София, ул. „******; установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК - за признаване спрямо ответниците, че ищцата М.Т.Д. е собственик на 29, 40% ид. ч. от общите части на сутерена в УПИ ІІ-2, находящ се в гр. София, ул. „******; иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС - за разпределение ползването на общите части, находящи се в сутерена на УПИ ІІ-2, находящ се в гр. София, ул. „******. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

С решение № 117363 от 16.05.2019 г., постановено по горепосоченото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 09.04.2019 г., на стр.11, абзац 2, в диспозитива отгоре надолу вместо ОСЪЖДА Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж. да заплатят на А.А.К. и М.Т.Д., сумата от 1 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство, да се чете: ОСЪЖДА А.А.К. и М.Т.Д. да заплатят на Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж., сумата от 1 200 лв., - разноски в първоинстанционното производство.

Срещу постановеното на 09.04.2019 г. съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищците А.А.К. и М.Т.Д.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. По делото е установено, че са собственици на самостоятелни обекти и носители на правото на собственост на съответните идеални части от общите части в жилищната сграда на адрес: гр. София, ул. „******, посочени в исковата молба.

Съответните на притежаваните от тях имоти мазета и тавански помещения съставляват прилежаща част към основните жилища и на основание чл.98 ЗС следват главната вещ. Считат, че за А.К. мазето е без определена площ, но тя е определяема, тъй като в нотариалния акт мазето е описано като помещение под стълбището на жилищната сграда, приспособено за мазе, което е индивидуализирано със съседи. Към датата на придобиване на недвижимия имот от М.Д. – 10.04.2014 г., процесният сутеренен етаж и първи етаж от сградата не са функционирали като заведение за хранене. Съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза налице е реална възможност за идентифициране и възстановяване на мазетата на ищците. Считат, че решаващият съд не е преценил обстоятелството, че процесните две мазета са били отдадени под наем като такива и тяхното преустройство и включването им в параметрите на заведението е неправомерно действие, което излиза извън договора за наем и тяхното предназначение. За наемателя е налице задължение да върне наетата вещ в състоянието, в което я е наел. Праводателят на М.Д. не е давал съгласие за приобщаване на мазето към заведението. След като наемателят при прекратяването на договора не е възстановил мазето в съществуващите му граници, то това е следвало да се направи от наемодателите. Решаващият съд не е изложил съображения, поради които не е кредитирал експертното заключение. Съгласно формираната съдебна практика идеалните части от сградата следват главната вещ, дори и да не са конкретно посочени в нотариалния акт. Съдът не е извършил преценка дали спорното помещение е обект на правото на собственост или е обща част. Неправилно е отхвърлен искът за разпределение на ползването, като съдът е приел, че ищците не притежават общи части в сутерена на сградата. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендират сторените по делото разноски

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж., с който я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Считат, че по делото е установено, че сутеренът на жилищната сграда на ул. „******, заедно с първия етаж е преустроен и е променил предназначението си от сутерен и първи етаж в заведение за обществено хранене пица – грил „Уест“. С издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2004 г. е завършен фактическия състав на преустройството и промяната на предназначението на сутерена и първия етаж на процесната жилищна сграда. Към този момент процесните мазета са били фактически и функционално присъединени към сутеренния етаж, като е обединено към останалата площ на сутерена. По делото е установено, че сутеренното ниво е изцяло реконструирано като кухненска част. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 29.10.2019 г. жалбоподтелите – ищци са уточнили, че процесните мазета съществуват като самостоятелни обекти на сутеренния етаж на жилищната сграда. И двете помещения имат по три стени, като на мазето на А.К. е премахната вратата, а на мазето на М.Д. е премахната стената към общия коридор.

Със становище от 13.10.2020 г. ответниците по жалбата оспорват заявеното уточнение, като поддържат, че процесните имоти не съществуват като самостоятелни обекти, тъй като са приобщени към нов самостоятелен обект.

В проведеното на 22.01.2021 г. открито съдебно заседание е заявено уточнение от жалбоподателите, че обжалват съдебното решение и в частта, с която е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.109а ЗС.

Съдът констатира, че във въззивната жалба изрично е посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Не е налице изявление от жалбоподателите, че обжалват решението в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание чл.109а ЗС, в която част има характера на определение. Не са изложени и оплаквания във връзка с неговата правилност, както и не е отправено искане за отмяна на решението в посочената част. Процесуално недопустимо е чрез уточнение на жалбоподателите да се променя предмета на въззивното производство. Ето защо въззивният съд счита, че не е сезиран с частна жалба срещу решението в частта, с която е прекратено производството по делото в частта на иска с правно основание чл.109а ЗС.

Отделен е въпросът, че въззивната жалба е депозирана след изтичане на срока за обжалване на решението в посочената част, имащо характера на определение, който е изрично указан от решаващия съд. Ето защо извън пределите на въззивния контрол е съдебното решение в частта, с която е прекратено поризводството по делото в частта на иска с правно основание чл.109а ЗС.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.109а ЗС, , чл.32, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, заедно с идеални части от общите части на сградата. М.Д. е собственик на апартамент на ет.3, със застроена площ от 139, 97 кв. м., при съседи: , от изток – сграда на пл. „******, от запад – сграда на ул. „******, отгоре – таван, отдолу – апартамент на Н.Д., заедно с прилежащо мазе с площ от 15 кв. м., при съседи: от север – мазе, от юг – държавно мазе, от имток – двор, от запад – коридор, заедно с прилежащия таван от 15 кв. м., при съседи: от север – общ таван, от запад – таван на Н.Д.,***, от изток – двор, заедно с 29, 40 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. А.К. е собственик на апартамент на ет.2, със застроена площ от 148, 90 кв. м., при съседи на етажа: отдолу – държавни имоти, отгоре – държавни имоти, ул. „Бузлуджа“, двор и калкан на кооперация „Бузлуджа“, заедно с приспособеното за мазе под стълбището на същата сграда и таванско помещение – стаичка откъм южната страна до обущарската работилница, заедно с 28, 7/100 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху мястото, върху която е построена жилищната сграда. До момента на придобиване на правото на собственост върху посочените апартаменти целият сутеренен етаж, заедно с ет.1 на сградата се е ползвал за заведение. Собственото на М.Д. мазе е било отдадено под наем възмездно на ответниците или дарителите на помещенията и е приспособено за нуждите на същите, а именно: премахната е вътрешната стена на помещението, граничеща с коридора и същото е превърнато в част от общо пространство.

Собственото на А.К. мазе се е ползвало за нуждите на заведението. След промяната в предназначението на собствения на ответниците недвижим имот от жилище в заведение са променени броя и вида на помещенията на партерния етаж. Към момента във владение на ответниците е партерния етаж на сградата, с изключение на две малки помещения под стълбите на сградата, определени от тях за мазета на ищците. Ответниците поддържат, че са собственици на целия партерен етаж с изключение на посочените две малки помещения по стълбите на жилищната сграда, както и че нямат идеални части от общите части на сградата на партерния етаж и бил осигурен достъп единствено то тези две помещения с обща площ от около 8 кв. м. С оглед на това между страните е налице спор относно собствеността и границите на недвижимите имоти, находящи се на етаж сутерен и идеалните части от общите части на сградата на същия етаж. Като упражняват фактическата власт върху сутеренния етаж, ответниците ограничавали правото им на собственост. Ответниците отказвали да постигнат съгласие относно разпределението на помещенията на сутеренния етаж и квотите на идеалните части от общите части на същия етаж. Това създавало пречки за владеенето на собствената им вещ. Молят съда да постанови решение, с което да установи границите на обектите, намиращи се на етаж сутерен в процесната сграда и квотите идеални части от общите части на същия етаж, като разпредели ползването на същите, да осъди ответниците да им предадат владението върху собствените им обекти, предназначени за избени помещения. Претендират сторените по делото разноски.